Решение № 140 от 07.10.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Разград, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Й.

Членове:

Валентина П. Димитрова

Ирина М. Ганева при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Анелия М. Й. Въззивно гражданско дело № 20263300500240 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С. Х. Х. и А. С. Х. чрез пълномощник против Решение № 77/ 07. 05. 2026 г. по гр. д. № 1008/ 2025 г. по описа на Районен съд Кубрат, с което:

ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Х. Х. и А. С. Х. като наследник на майка си Ю. Х.а Х.а срещу С. Х. С. искови претенции с правно основание по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 87 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор, евентуално за развалянето му като неизпълнен, обективиран в НА за продажба на недвижим имот № 45, том II, рег. № 01191, н.дело № 164/ 2016 г. на нотариус С.С., вписана в НК с рег. № 004, с район на действие съдебния район на РС – Кубрат, вписан в Служба по вписванията при РС – гр. Кубрат, подписан между първия от тях и съпругата му Ю. Х.а Х.а, ЕГН **********, като продавачи, и отв. С. Х. С., ЕГН ********** – техен внук, като купувач, на 07.03.2016 г. в гр. Кубрат, за продажба на недвижим имот – ПИ с предназначение Дворно място в строителните граници на село ***, община ***, област Разград, на ***, съставляващ съгласно плана на селото, одобрен със Заповед № 573/ 25.06.1968 г. имот 1117 ат кв. 54, с площ от 950 кв.м., за който е отреден УПИ № ***, целият с площ от 980 кв.м., при неприложена регулация за 30 кв.м., при граници: от север – ***, от юг – улица „Черно море“, от изток – *** и *** и от запад - ***, заедно с построените в същото дворно място сгради – Жилищна сграда и лятна кухня, долепена до жилищната сграда, с обща декларирана заестроена площ по данъчна оценка 99 1 кв.м., Гараж с декларирана застроена площ по данъчна оценка от 16 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота, като неоснователни и недоказани. ОСЪЖДА С. Х. Х. и А. С. Х. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на ответника С. Х., съдебно деловодни разноски в размер на 767.00 евро (седемстотин шестдесет и седем) евро. Изложени са доводи, че обжалваното решение е необосновано, незаконосъобразно, постановено в противоречие на процесуалния и на материалния закон. Твърди се, че районният съд не е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства, поради което е достигнал до погрешни правни изводи.

Въззиваемата страна С. Х. С. чрез пълномощник е подала писмен отговор на въззивната жалба, като я оспорва като неоснователна.

В съдебно заседание поверениците на страните поддържат заявените становища.

Съдът, като обсъди изложените от страните доводи и след проверка на обжалвания акт, прие следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:

Безспорно е установено от събраните по делото писмени доказателства, че с нот. акт № 45, том II, рег. № 01191, н.дело № 164/ 2016 г. на нотариус С.С., вписана в НК с рег. № 004 на 07. 03. 2016г. ищецът С. Х. Х. и съпругата му Ю. Х.а Х.а, /поч. на 29. 12. 2024 г./, които са дядо и баба на ответника по делото С. Х. С., му продали собствения си недвижим имот, представляващ ПИ с предназначение Дворно място в строителните граници на село ***, община ***, област Разград, на ***, съставляващ съгласно плана на селото, одобрен със Заповед № 573/ 25.06.1968 г. имот 1117 ат кв. 54, с площ от 950 кв.м., за който е отреден УПИ № ***, целият с площ от 980 кв.м., при неприложена регулация за 30 кв.м., при граници: от север – ***, от юг – улица „Черно море“, от изток – *** и *** и от запад - ***, заедно с построените в същото дворно място сгради – Жилищна сграда и лятна кухня, долепена до жилищната сграда, с обща декларирана застроена площ по данъчна оценка 99 кв.м., Гараж с декларирана застроена площ по данъчна оценка от 16 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота. В договора е посочено, че цената на имота в размер на 6 000 лева е платена напълно и в брой на продавачите.

Жалбоподателитетвърдят, че парите по сделката не са платени, поради което сделката е нищожна, тъй като противоречи на закона – неизпълнение на задължението за плащане на цената, сключена при заобикаляне на закона – за да бъдат лишени другите наследници на продавачите от наследствени права върху имота, сключена при противоречие на добрите нрави и че сделката е привидна и прикрива дарение. Предявен е иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за 2 разваляне на договора, поради неизпълнение на задължението на ответника за плащане на продажната цена.

Ищецът А. С. Х. е син на ищеца С. Х. Х. и на починалата Ю. Х.а Х.а.

Ищецът С. Х. Х. е дал обяснения по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК пред районния съд как е сключен процесния договор за покупко – продажба - Той и съпругата му дали имота на внука си като подарък и да ги гледа. Много добре се разбирали, докато се оженил.Отношенията им се влошили преди една година, когато се оженил, защото не пускали никого в къщата, изгонил сестра си, майка си, баща си, само него не закачали. Жена му починала миналата година на 29.12.2025 г . и си искал обратно имота, на цялата къща собствеността да е негова, да не бъдел командван в къщата си, кой да влиза и кой да не влиза в къщата. Синът му А. не знаел, че са продали къщата на внука му С., по-късно са научили; на сина на А. дал един гараж в двора.

Разпитаният по делото св. Р. И. М. – съсед, дава показания, че от бащата на ответника знаел, че прехвърлили къщата направо на името на С., но не били доволни, защото, когато се оженил С. вече не се разбирал с майка си, баща си, чичо си , дядо си.

Св. Х. С. Х. – баща на ответника и син на ищеца С., дава показания, че майка му и баща му прехвърлили къщата на сина му С., но нямало покупко-продажба, те не получили пари. Синът му нямал пари, той го изхранвал като ученик. Не знаел, че договора, който ще сключат с майка му и баща му е за покупко-продажба.Те искали да дадат къщата на сина му.

Когато синът му се оженил започнали проблемите, той не искал майка си, сестра си и него в къщата.

Св. Н. Ш. Х.а – майка на ответника, твърди, че от три години, след като сина им се оженил, забравил майка си и баща си. Преди това много се обичали. През 2016 г. ,когато ответникът учел в София, баба му и дядо му прехвърлили един гараж на другия си внук Д. и поискали да прехвърлят къщата на сина й. Всички се съгласили. Свидетелката искала договора да е за покупко-продажба, за да е всичко за него, тъй като имал и сестра. Не били дадени никакви пари за къщата. След като се оженил с жена си никого не искали в къщатагонели сестра му, не искали и нея и мъжа й.

Св. М. И. И. – съсед, твърди, че докато почине баба му, отношенията между ответника С. и баба му и дядо му били добри, но после се развалили.Дядото искал сестрата на ответника П. като се ожени и съпруга й да живее при тях, сега живеела с мъжа си в стопанския двор. Х. – син на ищеца, живеел в стопанския двор, който бил негов имот, а синът А. в къща, за която дядото С. и бабата Ю. му дали 10 000 лева. Преди това С. бил спортист, бил в националния отбор на България, печелел състезания, печелел много добре и пари. След травмата с ръката приключил със спорта, започнал да работи земеделие с едната си ръка. Освен техните земи, работел земи и под наем. Преди 10 години ответникът С. купил къщата от баба си и дядо си, защото щели да я продадат на друг човек. Бабата казала, че продават къщата на внука си С., за да вземат пари, които да дадат на А..

Св. А. М.а С.а – снаха в семейството,съпруга на ответника С. дава показания, че 3 когато се запознали, отношенията в семейството на ответника били добри, но после се влошили, тъй като родителите на ответника имали претенции към него да ги поддържа финансово, тогава никой от тях не работел.Отношенията между съпруга й и дядо му били добри, докато починала баба му, после дядо му започнал да ходи при сина си Х. и дядото се отдръпнал. С. винаги помагал на дядо си, опитвали по всякакъв начин да го гледат и да му помагат. Свидетелката разговаряла с бабата, която й казала, че къщата е на С., защото е платил сумата.

Св. Т. С. З. дава показания, че знае от родителите си и от бабата Ю., че къщата от години е на внука С., той платил за къщата. Дядото и бабата разпределили дяловете на децата и на внуците си.

Между страните не се спори, че Х. С. Х. е баща на ответника, а Д. А. С. е син на втория ищец – А. С. Х..

Видно от представеното от ищците Удостоверение за данъчна оценка изх.№ 6701000647/ 07.10.2025 г.от ДС на Община – ***, актуалната данъчната оценка на процесния недвижим имот, е в размер на 4 894.10 лева/ 2 502.32 евро, деклариран е на името на С. Х.

С., който няма непогасени задължения.

Въз основа на така изложеното, въззивният съд приема, че е неоснователен доводът изложен от въззивниците, че договора за покупко-продажба е нищожен, поради противоречие със закона - неизпълнение на задължението на ответника за плащане на цената на процесния имот, заобикаляне на закона, както и поради накърняване на добрите нрави.

Налице е трайна практика на ВКС, че сделката противоречи на закона, когато страните по нея са уговорили нещо различно от предписаното в императивната норма или е сключена забранена от закона сделка или, когато нейният резултат противоречи на закона. В случая, твърдяното от ищците – въззивници неплащане на цената на имота по сключения договор за покупко-продажба, както правилно е посочил и районният съд съставлява неизпълнение на договорно задължение, което следва и може да бъде санкционирано с предявяване на иск за изпълнение по чл. 79 ЗЗД, респ. за разваляне на договора, поради неизпълнение по чл. 87 ЗЗД, но не влече след себе си като последица противоречие на закона по см. на чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД .

Не е налице и заобикаляне на закона по см. на чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД – съзнавана и съгласувана между договарящите страни противоправност на договора. Това основание е налице когато забранената от закона цел се постига с позволени средства, при условия, че макар от външна страна правната норма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне непозволен или забранен от закона резултат като участниците в сделката следвало да имат съзнанието, че с неговото сключване следват неправомерна цел. От събраните по делото доказателства не е установено, че със сделката се преследва забранен от закона резултат.Видно от събраните по делото гласни доказателства, целта на сключения между страните договор е да бъде прехвърлено правото на собственост върху имота чрез покупкопродажба. Законът не забранява сделки за покупко-продажба на имот, а и не е доказана 4 недобросъвестност на участниците в сделката, както е изложил в мотивите към решението районният съд.

Твърди се, че договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави, тъй като е сключен при нееквивалентност на престациите. Действително продажната цена е по-ниска от данъчната оценка на имота, пазарната цена на такъв вид имоти и принципно такава сделка при нееквивалентност на престациите е увреждаща. „Добрите нрави” съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от най-съществените от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се защитава всеки, признат от законовите разпоредби интерес. В конкретния случай, се установява безспорно от събраните гласни доказателства и от признанията на страните, че продавачите като баба и дядо, от една страна и купувачът - внук в продължение на много години са поддържали емоционална връзка, живели са в едно домакинство. Въззивникът С. Х. Х. и съпругата му, която е починала в края на 2024 г. разчитали на грижите на внука си, но отношенията им се влошили, след като баба му починала и се оженил. Предвид тези отношения между страните, по делото не са установени действия, които да са укорими от гледна точка на морала и обществените норми на поведение, поради което констатираната нееквивалентност, /която е и незначителна, предвид данъчната оценка/ на престациите, не може да се разглежда като накърняване на добрите нрави по см. на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Разпечатката съдържа 35 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/818af544-9348-493f-9aa6-11241dba7cb6