Решение № 31 от 29.01.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Варна, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20233001000460 по описа за 2023 година

Производство чл.258 и сл. ГПК, о бразувано по въззивна жалба вх.

№15000 от 15.06.2023г. по описа на ВОС на „Ф. ЕНЕРДЖИ” ООД , ЕИК 203511969, със седалище село Г. Ч., общ. Д. Ч., обл. Варна, подадена чрез адвокат Г. А., ВАК , срещу решение №221/22.05.2023г. на Окръжен съд Варна, постановено по т.д. №367/2022г. по описа на ВОС.

С обжалваното решение ответникът – настоящ жалбоподател е осъден да плати на ищцата А. А.-Ф., гражданин на К., пребиваващ постоянно в Р.

България с ЛНЧ ********** и адрес в село Г. Ч., общ. Д. Ч., обл. Варна, сумата 100 000 лева, представляваща изискуема главница по договор за заем от 08.06.2016г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 08.06.2022 г. до окончателното плащане, на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, както и да й репарира сторените разноски по делото в размер на 10 900 лева.

Оплакванията във въззивната жалба са, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, на първо място, че дадената от съда правна квалификация на иска е неправилна като не са съобразени насрещните твърдения и възражения на ответника по иска. Според въззивника наведените 1 в отговора на исковата молба твърдения – че между страните съществува облигационна връзка на основание договор за мандат, като получаваните ежемесечно от ищцата по нейна банкова сметка парични средства за произвеждана електроенергия от собствен на ответника ветрогенератор в с.

Шьойнвалде, ФРГ, са приход на дружеството, който ищцата дължи да отчете като преведе постъпилите средства по сметките на дружеството, което не е било сторено; между страните липсва заемно правоотношение, съответно ответното дружество не дължи пари на такова основание, по естеството си представляват насрещно възражение за погасяване на дълга, респ. за прихващане с изискуеми вземания на ответното дружество срещу ищцата. В нарушение на процесуалните правила, обаче, съдът нито е посочил, нито е обсъдил в решаващите си мотиви тези възражения. Нарушение на процесуалните правила бил и изводът на съда, че до края на устните състезания не били ангажирани доказателства за връщане на заема като се твърди, че при разпределената с доклада по делото доказателствена тежест такова указание на ответника не е било давано, което очевидно е непълнота на доклада.

Обосновани са и оплаквания за неправилност на решението като се твърди, че мотивите са изградени на косвени доказателства, при липсата на договор за заем, без да е установено и доказано дали счетоводството на ответното дружество е водено редовно, съотв. дали в него е отразено погасяване на заема, предмет на иска. Според въззивника в случая не може да се презюмира, че парите са предоставени по договор за заем, независимо от това какво е посочено в платежното нареждане, защото съществува възможност парите да са предоставени в изпълнение на задължения, породени от друг източник на облигационни отношения. Неоснователно в тази връзка било прието, че волята на ответника за получаване на сумата в заем е материализирана във водените от него счетоводни книги, в които плащането е отразено като задължение за заем към ищцата, който извод се основава на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, установила, че със сумата от 100 000 лева била кредитирана сметка 1520 „Получени дългосрочни заеми“, аналитична партида 00003 „Договор за заем Айгюл Ф., 08.06.2016г.“. Твърди се, че заключението е било обсъдено едностранчиво като е игнорирано посоченото от вещото лице, че към 2018г. салдото по счетоводната сметка, по която е бил осчетоводен заемът, е нулево. В този 2 смисъл изводът на съда е верен, но само към датата на получаване на плащането и най-късно до края на 2018г., но не и след това, защото заемът е погасен. След този момент (края на 2018г.) отразеното в счетоводството вече е загубило своето доказателствено значение. Неправилен, според въззивника, е и изводът на съда, че трябвало да се провежда доказване за симулативност на постигнатото съгласие за даване на средствата в заем, за да стане релевантен въпроса за твърдяното от ответника мандатно правоотношение.

Оспорва се като неправилен и несъответен на доказателствата по делото и изводът, че каузата на вътрешните отношения между страните не е установена по делото като се твърди, че са били представени преки доказателства, че ищцата е получавала средствата от продажбата на ел. енергия, произведена от собствено на ответното дружество съоръжение във ФРГ. Поддържа се в тази връзка твърдение, че извършеното плащане представлява отчетната сделка, а не плащане по договор за заем. От друга страна се твърди, че ищцата няма основание да задържи получените средства и не ги е отчела на дружеството, като с това насрещно вземане на ответника е могло и е следвало да се извърши прихващане с евентуалното му задължение към ищцата.

При тези основни оплаквания и твърдения въззивникът моли за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и по същество отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира и присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ищцата А. А.-Ф., чрез пълномощника си по делото адвокат С. П., ВАК, е подала писмен отговор вх.

№19534/08.08.2023г., в който, като излага подробно коментара си по оплакванията на ответника, аргументира становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли обжалваното с нея решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано

В съдебно заседание всяка от страните, представлявана по пълномощие от своя процесуален представител, поддържа оплакванията и доводите си по правилността на обжалваното първоинстанционно решение.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

3

Предмет на предявения главен иск е претендираното от ищцата А. А.Ф., ЛНЧ **********, с адрес в село Г. Ч., обл. Варна, право да получи от ответното дружество „Ф. ЕНЕРДЖИ” ООД , ЕИК 203511969, седалище село Г. Ч. , плащане на сумата 100 000 лева, представляваща дължима за връщане главница по предоставен на 08.06.2016г. паричен заем. Връщането на заемната сума се претендира ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на сезиране на съда – 08.06.2022г. до окончателното й заплащане.

Така предявените осъдителни претенции се квалифицират правно по чл.240 и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

В хода на първоинстанционното производство са установени следните фактически и правни положения:

С преводно нареждане от 08.06.2016г. от разплащателна банкова сметка на ищцата в „УниКредит Булбанк“ АД (сметка с IВА N ВG 94 UNCR 7000 1522 3373 30) по сметка на ответното дружество в същата банка е наредена сумата от 100 000 лева. Като основание за превода е посочено „пл. по дог. за заем“.

Заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) установява, че преведената от ищцата сума в размер на 100 000 лева е била осчетоводена по счетоводните книги на ответното дружество „Ф. Енерджи“ ООД със счетоводен запис от същата дата 08.06.2016г. като увеличение на паричните средства на дружеството срещу задължение с дългосрочен характер по сметка 1520 „Получени дългосрочни заеми“, аналитична партида 000003 „ДОГ-Р ЗА ЗАЕМ А. Ф., 08.06.2016Г.“.

Ищцата А. А.-Ф. и съпругът й Е. Х. Ф. са съдружници в ответното дружество „Ф. Енерджи“ ООД, като последният е негов управител. Ищцата е била назначена за заместник управител на дружеството по трудов договор от 31.08.2015 г. с основно месечно възнаграждение в размер на 11 734,98 лева.

Трудовият договор е бил прекратен на 02.08.2019г.

Ответното дружество „Ф. Енерджи“ ООД е ползвател на инсталация за производство на електрическа енергия (ВЕИ), изградена в собствен на съдружника и управител Егон Ф. недвижим имот в Германия. Средствата от закупуване на ел. енергията, произвеждана от това съоръжение, се превеждат от купувача – немско електроразпределително дружество по конкретно 4 посочена сметка на А. Ф. в Postbank, Германия.

Твърди се от ответника, че именно тези средства са прехвърляни впоследствие в банковата сметка на ищцата в „УниКредит Булбанк“ АД , от която е нареден превода на процесната сума от 100 000 лева, като ищцата няма други източници на доходи и не е разполагала със собствени парични средства, които да предостави в заем. Твърди, че е налице мандатно правоотношение между ответника и ищцата, по което липсва отчет.

Ищцата не оспорва факта, че по сметката й в Германия са постъпвали парични средства от продажбата на ел. енергия, но твърди, че средствата, постъпвали в банковата й сметка в „УниКредит Булбанк“ АД , са единствено от работни заплати и предоставената в заем сума от 100 000 лева са от собствени парични средства.

В първото открито съдебно заседание, след изслушване на заключението на ССчЕ, в условие на евентуалност ответникът е въвел твърдение, че даденото без основание е възстановено. Основание за това твърдение е констатацията на вещото лице, че към 2018г. салдото по сметката, по която е отчетен заемът, е нула. Вещото лице е посочило, че, макар да не е имало изрично възложена задача дали дали по счетоводни данни заемът е върнат, при прегледа на предоставените му за нуждите на експертизата книжа е установило, че на 10.12.2018 г. и на 18.12.2018 г. по еврова сметка на ищцата в „УниКредит Булбанк“ АД са извършени два превода на суми в размери съответно 40 000 евро и 10 000 евро. Като основание за преводите е посочено „FIRMENGEHALT“ (в превод на български език „фирмена заплата“).

Не се спори, че титуляр на сметката, по която са наредени преводите е ищцата А. А.- Ф., като тази сметка е в евро и е различна от сметката, от която са наредени процесната заемна сума от 100 000 лева.

Повдигнатият пред въззивния съд спор ответникът - въззивник „Ф.

Енерджи“ ООД въвежда с твърдението за нарушаване на чл.146 от ГПК от страна на първоинстанционния съд, позовавайки се на насрещното негово вземане, произтичащо от мандатно правоотношение с ищеца с предмет събирането на приходите от предоставената от него възмездна експлоатация на собствения му ветрогенератор във ФРГ, които приходи, от една страна, 5 въззивникът сочи като източник на процесните парични средства, прехвърлени му от ищцата по неговата банкова сметка. От друга страна, въззивникът сочи тези приходи като неотчетени от страна на ищцата като довереник по въпросното мандатно правоотношение и на тази основа като източник на насрещно компенсируемо негово вземане от ищцата. Поддържа се и насрещното му твърдение, заявено в първото по делото заседание в условие на евентуалност, за погасяване на задължението за връщане на заемната сума с извършените два превода от 10.12.2018 г. и 18.12.2018 г. по сметка на ищцата на суми в общ размер на 50 000 евро.

Относно правоизключващото възражение.

Сочените от въззивника приходи от възмездната експлоатация на собствения му ветрогенератор във ФРГ не опровегават установеното в първоинстанционното производство обстоятелство, че ищцата, назначена по трудов договор като заместник управител на ответното дружство, е получила под формата на възнаграждение процесната сума, която по-късно е предоставила в заем на дружеството. От фактическа и правна страна липсва основание, позволяващо да се обоснове извода, че прехвърлянето на спорните средства от ищцата по банкова сметка в същността си представлява отчетна сделка, основана на получените от нея в сметката й в банка в Германия преводи на паричните суми, платени по предоставената от ответника възмездна експлоатация на въпросния ветрогенератор. Събраните в първоинстанционното производство доказателства относно превода на процесната сума от ищцата по банковата сметка на ответното дружество категорично установяват, че основанието на този превод е “по дог.за заем”.