Решение № 1452 от 07.10.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

Номер 1452

05.10.2020 г.

Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - София

14-ти граждански

На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Филипова

Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20201000502234 по описа за 2020 година

РЕШЕНИЕ гр.София, 05.10.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

14 състав, в публичното заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ТАХЧИЕВА

КРИСТИНА ФИЛИПОВА

1 при секретаря ТАНЯ ВЪЛЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Съ бева гр.дело № 2234 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение от 27.03.2020г. постановено по гр. д. № 145/2019г. по описа на СОС, ТО, ІV състав, е отхвърлен иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ вр.чл.52 и 45 ЗЗД, предявен от И.

Н. Г. срещу „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД за плащане на сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - страдание, търпяно в резултат на смъртта на брат й М. Н. Б., настъпила на 28.06.2014 г. при трудова злополука - при и по повод на осъществяваната от него работа като каналджия във фирма СД ”Ц.-З. и сие”, а именно нанесен удар в областта на главата с работния орган на земекопна строителна машина - многокофов багер марка „JSB 4СХ“, с per. № ***, при което е причинена тежка черепно-мозъчна травма, за която има сключен между работодателя му СД „Ц.-З. и сие” Ботевград и „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД договор за застраховка „Гражданска отговорност” със срок на валидност от 23.08.2013г. до 23.08.2014г., ведно със законната лихва от 28.06.2014 г. до окончателното плащане на сумата, като неоснователен.

Със същото решение И. Н. Г. е осъдена да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 130 лв. /сто тридесет лева/, направени по делото разноски /депозити за призоваване на свидетели/.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба отищцата по делото.

Жалбоподателката-ищца И. Н. Г. оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени и уважи предявения иск. Посочва, че основният мотив на съда за отхвърляне на иска е, че злополуката станала с брат й - М. Б. не представлява покрит риск по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като многокофовият багер, марка „JCB - 4СХ' с рег.№ ***, не е бил използван в случая като транспортно средство, а само като подемна машина. Изтъква факта, че съгласно чл.3, пар. 1 от Директива 72/ 166/Е на Съвета от 24 април 1972 година /Първа директива/ относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност” при използване на МПС и за прилагане на задълженията за сключване на такава застраховка, както и другите директиви за задължителното застраховане не препращат към обективното право на държавите членки във връзка с понятието „използване на превозно средство”, то съгласно постоянната практика на СЕС тази разпоредба от правото на Съюза следва да получи самостоятелно и еднакво тълкуване в целия Европейски съюз. Такова тълкуване на понятието „използване на превозно средство” във връзка със задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за първи път е 2 дадено в т.59 от Решение на Съда на ЕС от 04.09.2014 година по дело С-162/13- делото Vmik. В решението, Съдът се произнася по въпроса дали маневрата на трактор в стопански двор, за да вкара в хамбар прикачено към трактора ремарке, попада в обхвата на понятието „използване на превозни средства“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 72/166/Е на Съвета от 24 април 1972 година /Първа директива/ Съдът подробно развива съображенията си във връзка със защитата на пострадалите - цел, която „постоянно е стояла и е придобивала все по-голямо значение". По-специално, с оглед на тази цел Съдът стига до извода, че „... не би могло да се приеме, че законодателят на Съюза е искал да изключи осигурената с тези директиви защита по отношение на лицата, пострадали при произшествие, предизвикано от превозно средство при използването му, при положение че това използване „отговаря на обичайната функция на това превозно средство“ .Поради това Съдът постановява, че чл.3 пар.1 от от Директива 72/166/Е на Съвета от 24 април 1972 година /Първа директива/ трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие ..използване на средства включва всяко използване на превозното средство, което отговаря на обичайната функция на това превозно средство. Твърди още, че процесният багер, съгласно §6, т. 11 от ПЗР на Закона за движение по пътищата е „МПС “. От своя страна чл.257, ал.1 КЗ /отм./ определя, че обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.

Следователно гражданската отговорност обхваща не само случаите, при които МПС се използва за придвижване, но и в случаите, когато то се ползва съобразно друго свое предназначение, като в пропесния случай багерът се е използвал за извършване на строителни работи. В тази връзка, счита, че използването на кофата на багера за извършване на строителни дейности, представлява извършено със застрахованото превозното средство действие, което отговаря на неговата обичайна функция и попада в обхвата на понятието „използване на превозни средства“ и съответно представлява покрит риск от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.

Отделно от горното по делото е установено, че на 28.06.2014 г. М. Н. Б. е претърпял инцидент - нанесен удар в областта на главата с работния орган на земекопна строителна машина - Многокофов багер марка „JSB” 4СХ, с рег.№***, вследствие на което му е причинена тежка мозъчно-черепна травма, довела до неговата смърт на 14.07.2014г. По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на причинна връзка между описаната в ИМ злополука от 28.06.2014 г., при която на М. Н. Б. са причинени телесни увреждания и настъпилата на 14.07.2014 г. вследствие на уврежданията смърт.

На следващо място твърди, че от разпитаните по делото свидетели по несъмнен и категоричен начин се доказва наличието на изключително силна емоционална връзка между 3 ищцата и нейния брат, както и претърпените от нея болки и страдания в резултат на неговата внезапна и трагична загуба и техния интензитет. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД оспорват жалбата и молят съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че съдът правилно е приложил правото и е приел, че в процесния случай настъпилата злополука и вредите от нея не се включват в покритието по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите Твърди, че причина за смъртта на М. Б. е удар от работния орган на багера /кофата/ в областта на главата - дясната лицева половина, при спускане на бетонен пръстен, закрепен с помощта на стоманено въже за кофата на багера. От твърденията в ИМ и приложените по делото доказателства, както и от показанията на разпитаните свидетели се установява, че злополуката е настъпила на строителен обект, по време на извършваните с процесния багер строително монтажни работи по доизграждане на уличната канализационна мрежа в с.

Врачеш. Правните изводи за липса на покритие по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите са изцяло съобразени с даденото от Европейския съд тълкуване на съдържанието на понятието „използване на превозни средства“, съгласно което: „използване на превозни средства" по смисъла на член 3, параграф 1 от Първа директива обхваща всяко използване на превозно средство като средство за транспорт. Безспорно процесният багер е превозно средство, но освен като средство за транспорт, той може да бъде използван и като работна машина. От всички събрани по делото доказателства се установява, че към момента на настъпването на произшествието, в което е участвал процесният багер е бил използван като работна машина, генератор на двигателната сила, необходима за извършване на земекопните дейности по канализацията на с.Врачеш. Подобно използване се свързва преди всичко с функцията на този багер като работна машина, а не като средство за транспорт и съответно не попада в обхвата на понятието „използване на превозни средства" по смисъла на член 3, параграф 1 от Директивата. В тази връзка е постановеното Решение на CEO от 28 ноември 2017 година по дело С-514/16 (I. M. P. V. R. de A. и F. da S. R. de A. срещу J. M.

P. S.), представляващо задължителна съдебна практика по силата на чл. 633 ГПК.

Претендират разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 226 ал.1 КЗ /отм./ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищцата И. Н. Г. твърди, че е сестра и законен наследник на М. Н. Б., починал при трудова злополука, настъпила на 28.06.2014г. - при и по повод на осъществяваната от него работа като каналджия във фирма СД ”Ц.-З. и сие”, а именно нанесен удар в областта на главата с работния орган на земекопна строителна машина - многокофов багер марка „JSB 4СХ“, с per. № ***, при което е причинена тежка черепно-мозъчна травма, за която 4 строителна машина има сключен между работодателя СД „Ц.-З. и сие” - Ботевград и „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД договор за застраховка „Гражданска отговорност” със срок на валидност от 23.08.2013г. до 23.08.2014г. На 28.06.2014 г. /събота/ братът на ищцата и колегите му Н. З. и В. Т., както и други служители на дружеството, работели на обект на ул.

„Ален мак” срещу № 1А и № 2 в с. Врачеш, община Ботевград, а работата им била наблюдавана от техническия ръководител И. Д. И.. Работата им се състояла в полагане на тръби и стоманобетонни пръстени, предназначени за шахти. На посочената дата трябвало да изправят поставен накриво предходния ден стоманобетонен пръстен на канализационна шахта. Тъй като пръстенът не съвпадал с дупките на тръбите, се наложило ръчното му напасване, поради което братът на ищцата М. Б. слязъл в изкопа сам. След това багеристът В. Т. чул как някой нарежда „Пускай!” и спуснал пръстена, при което работният орган на багера /кофата/ ударила М. Б. в областта на главата - дясната лицева половина. След злополуката същият бил закаран от колегите си във ФСМП - Ботевград, но поради това, че лекарите от спешната помощ преценили травмата му като животозастрашаваща, го насочили към УМБАЛ „Света Анна” - София. Няколко дни след хоспитализирането му в УМБАЛ „Света Анна”, на 14.07.2014 г. М. Б. починал, а причината за смъртта му, посочена от лекарите, била претърпяната ЧМТ.

В резултат на трагичната и внезапна смърт на М. Б. ищцата претърпяла и продължавала да търпи подробно описаното като интензитет в исковата молба страдание, поради което намира, че за нея е налице правен интерес да претендира по съдебен ред плащане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - страдание, търпяно в резултат на смъртта на нейния брат М. Н. Б., настъпила на 28.06.2014 г. при трудова злополука, ведно със законната лихва от 28.06.2014 г. до окончателното плащане на сумата.

Ответникът „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД оспорва иска по основание и размер.

Не оспорва наличието на валидно и действащо застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение на процесното МПС. Оспорва наличието на предпоставките за присъждане на обезщетение на ищцата, като поддържа, че същата не попада в кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди, и в тази връзка се сочи приетото в TP №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.