Решение № 39 от 09.02.2023, Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш

Е Н И Е № 39 гр.Стара Загора, 09.02.2023г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: при секретар Николина Николова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия БОЙКА ТАБАКОВА адм. дело № 442 по описа за 2022г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.156 и сл. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на С.А.

*** против Ревизионен акт № 16001621005287-091-001/ 07.04.2022г, издаден от органи по приходи в ТД на НАП Пловдив, в потвърдената му част с Решение № 265/ 23.06.2022 г на Директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив, с който на жалбоподателя са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 1250лв и лихви в размер на 752.86лв. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Според жалбоподателя ревизионният акт е издаден при пълно игнориране на представените по преписката доказателства, поради което са направени неверни правни изводи относно качеството му на местно лице на РБългария. Счита, че органите по приходи отказват да зачетат доказателствената стойност на официални документи и игнорират установените факти в предходни производства. Изтъква, че е доказал произхода на внесените в „ШИЛЕ“ ЕООД парични средства като внос с митническа декларация от Република Турция и върнат заем, доказал е съхранението им и наличността им към 01.01.2014г. С подробно изложени в жалбата съображения, е направено искане Ревизионен акт № Р16001621005287-091-001/ 07.04.2022г, в потвърдената част с Решение 265/ 23.06.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, да бъде отменен като незаконосъобразен.

Ответникът по жалбата -

Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен по съображенията, подробно изложени в решението на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Ревизията е повторна след отмяна на предходния ревизионен акт с решение № 477 от 03.09.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив.

Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001621005287-020-001 / 15.09.2021 г., издадена от В.К. на длъжност Началник на сектор /л.166, т.I по делото/, с която на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на С.А.Б. за следните видове задължения по периоди: Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО – за самоосигуряващи се, Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се и Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2014г до 31.12.2015г.

Извършването на ревизията е възложено на екип от ревизори в състав: Н.П.- главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и С.А.– главен инспектор по приходите. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е направено електронно на 23.09.2019г /л.169, т.I/. Тази заповед, след спиране и възобновяване на производството, е изменена за последно със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001621005287-020-003 / 13.01.2022, издадена и подписана от В.К., Началник сектор, като обхватът на ревизията е останал в същите параметри и със същите ревизиращи лица и е определен срок на завършването й до 23.02.2022г /л.74, т.I/. Заповедта за възлагане на ревизия, заповедите за изменение на ЗВР, както и заповедите за спиране и възобновяване на производството за извършване на ревизия, са издадени в електронен вид и подписани с валиден към датата на полагането му квалифициран електронен подпис от длъжностното лице, посочено като издател в съответното длъжностно качество, установено при извършена служебна проверка.

С цел установяване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане в хода на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице и от трети лица; извършени са справки; присъединени са доказателства. Извършените процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства, са подробно описани в РД.

По настоящата ревизия с

Протокол № Р-16001621005287-ППД-001/11.01.2022г. /л.171, т.I/ са присъединени доказателствата, събрани по реда на ДОПК при извършената предходна ревизия. В нейния ход с Протокол №1331999/15.11.2013г. са присъединени част от доказателствата, събрани в хода на данъчна проверка, приключила с Протокол № Пр-21-1221999/ 15.10.2013г /л.312, т.I/. Всички доказателства по тази проверка са представени и приети в съдебно заседание на 24.01.2022г.

Въз основа на извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип Н.П.- главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и С.А.– главен инспектор по приходите, е съставен и подписан Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001621005287-092-001 / 18.03.2022 г /л.48 и сл, т.I от делото/. С РД в резултат на извършените процесуални действия, приетите за установени факти и обстоятелства и направените изводи, ревизиращият екип е предложил по отношение на ревизираното лице С.Б. да бъдат установени размери на задължения и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 18.03.2022г. за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014г и 2015г.; за вноски за ДОО, за ЗО и за ДЗПО-УПФ за 2014г. и 2015г. в общ размер на 11 252.95 лева.

РД е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни подписи от Н.П.и С.А., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата са събрани при служебна проверка.

С РД № Р-16001621005287-092-001/

18.03.2022 г е прието, че С.Б. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени през ревизирания период. Установено е, че той е с българско гражданство, с деклариран постоянен и настоящ адрес ***. Има съпруга и две дъщери. Няма сключени трудови договори. На 22.08.2014г. извършва със съпругата си продажба на поземлен имот с площ 585,000 кв.м. в гр.Казанлък, придобит от нея през 2007г. Също така е едноличен собственик и управител на капитала на „ШИЛЕ“ ЕООД с ЕИК ********* и за ревизираните данъчни периоди не е подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и не е декларирал получени доходи. Внесъл е в „ШИЛЕ“ ЕООД парични средства през 2014 г. – 64 380,00 лв. и през 2015 г. – 12 500,00 лв.

В производството по предходната ревизия от жалбоподателя са представени с превод Удостоверение за настоящ адрес в България, с което се удостоверява, че от 04.05.2005г. до 2021г има заявен и регистриран настоящ адрес в Турци;

Удостоверение-данни за адресна регистрация на него и семейството му, издадени от МВР на Р. Турция-Главна Дирекция Население и гражданство за адресната ни регистрация; "Справка за влизания и излизания от страната/Р.

Турция/", издадена от Районно управление на Дирекция „Сигурност", община Бейкоз; Удостоверение от Основното училище Гореле, район Бейкоз за завършен клас /преминал срок/ за 2014г. и 2015г. на дъщеря му Б. Е. Б.; Удостоверение от Търговска професионална гимназия за завършен клас /преминал срок/ за 2014г. и 2015г. на дъщеря му А.Б.; справка за социално осигуряване, фишове за начисляване на осигуровки и заплати; документи от Институт за социално осигуряване-„Главна Дирекция Пенсионно обслужване", от които е видно, че осигуряването му в Р. Турция започва от 1989 г и от 01.11.2019г. е пенсионер /л.442 и сл, т.II/. При тези данни ревизиращия екип приема относно статута на жалбоподателя като физическо лице, че отговаря на критериите за местно лице по чл. 4 от ЗДДФЛ, а именно: има постоянен адрес в България, който е посочен и за настоящ адрес; притежава недвижим имот за част от периодите; управлява паричните си средства от Република България чрез извършване на плащания по банкови сметки, които се намират на територията на страната; извършва стопанска дейност чрез „ШИЛЕ“ ЕООД / подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2014г и 2015г/, което е финансирано със сума в размер на 1 020 053,20 лв. в периода от 2012 г. до 2015 г.; лицето в качеството му на самоосигуряващо се лице е декларирало и внесло дължимите ЗОВ в Р България върху минималния месечен размер на осигурителния доход, определен за съответната година. Счетено е, че доказателства за притежаван или стопанисван от С.Б. недвижим имот в Р Турция не са представени, не са представени доказателства за дейност на притежавано и управлявано от него търговско дружество в РТурция, нито е налице официален документ - удостоверение, че ревизираното лице е местно лице за данъчни цели по смисъла на СИДДО за Р Турция.

За внесените средства в ШИЛЕ“ ЕООД ревизираното лице твърди, че са с произход от върнати през 2005 г. 120 000 щ.д. от Д.С. и от внос на валута през 2012 г. на обща стойност 390 050,00 евро. Поддържа, че към 01.01.2014 г. е разполагал с 210 760,00 лв. Относно реалното наличие на този размер парични средства дава обяснения, че до 27.01.2014г наличните парични средства се съхранявали в каса на С.Ч., на 29.01.2014 г. упълномощил и предоставил средствата на Р. С.а /дъщеря на Ч./, която да ги съхранява и предоставя на дружеството при недостиг на парични средства. В писмо с вх. № 94-00-205 от 01.02.2022 г Р.С.а твърди, че след смъртта на баща й на 29.01.2014 г. е получила 200 000,00 лв. от С.Б., като преди това сумата е взета ведно с касата за съхранение от дома на баща й С.Ч.пред свидетели. Декларира, че при отваряне на касата е намерен отчет как точно са изразходвани парите през годините от С.Ч.. Този отчет не е предоставен на ревизиращия екип. След анализ на органите по приходите приемат, че твърденията за налични парични средства в посочения размер са неоснователни и фактите на които се позовава ревизираното лице, нямат удостоверителна сила.

Въз основа на така установените факти е обосновано заключение, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а именно: декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, предвид което за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2015 г. ревизията е извършена по реда на тази правна норма. При съпоставката между приходи и разходи за 2015г е установено превишение на извършените от лицето разходи над сумата на реализираните за същия период доходи/приходи в размер на 13800,32лв. На 21.01.2022г. е връчено Уведомление по чл. 124 ал.1 от ДОПК № Р-16001621005287-113- 001/11.01.2022г.

Ревизиращият екип приема, че С.Б. в качеството си на местно лице дължи данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина / в случая за евентуално получени доходи в Р. Турция/. Тъй като не е представил обяснение относно установеното превишение от 13800,32лв за 2015г., то тази сума представлява доход от неустановен източник, който не е деклариран и обложен по реда на ЗДДФЛ. По реда на чл. 122-124а от ДОПК за 2015 г. след направен анализ по чл. 122 от ДОПК от ревизията е формирана данъчна основа за облагане след приспадане на дължимите ЗОВ в размер на 12 500,00лв, върху която при прилагане на ставка за данъка 10% е определен дължим данък в размер на 1 250,00 лв. На основание чл.175 от ДОПК и чл.1 от ЗЛДТДПДВ върху дължимия данък за внасяне е начислена лихва в размер на 745,92 лв., изчислена за периода от 01.05.2016г. до 18.03.2022 г.