Решение № 3189 от 20.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 1838/2026
- Вид
- Решение № 3189
- Подписан
- 20.08.2026
- Състав
- РАДОСЛАВА НИКОЛАЕВА КАЧЕРИЛСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал.1, изр. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т. 4 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 165, ал.2, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т.63 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 635, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 3189 гр. София, 20.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20261110201838 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 и сл. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Ц. Т. К. чрез адв. А. срещу електронен фиш серия К № 10625991, издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, като се моли за неговата отмяна. Оспорва се възможността нарушението да бъде санкционирано чрез електронен фиш, тъй като е заснето с мобилна система за контрол на скоростта. Сочи се и неяснота относно субекта на административнонаказателната отговорност. Основните доводи в жалбата са свързани с противоконституционност на разпоредбата на чл. 188, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП поради дискриминационно отношение към законните представители на регистрирани в България юридически лица – собственици на МПС с оглед различното третиране на чуждестранните юридически лица в новоприетата разпоредба на чл. 188, ал. 4 от ЗДвП.
Допълнително са изложени и принципни съображения за административен произвол при наличието на повече от едно лице, законен представител на ЮЛ - собственик на МПС. оспорва се и качеството на жалбоподателя като законен представител на дружествотособственик на МПС – Фреско ФМ ООД, което на 16.07.2025 г. е обявено в несъстоятелност.
Затова според жалбоподателя той е бил в невъзможност да посочи кое лице е управлявало автомобила на процесната дата, доколкото представителната му власт е преклудирана.
Поради изложеното се претендира отмяната на ел. фиш.
В съдебно заседание не се явява жалбоподателя К., редовно призован, който се представлява от упълномощения му процесуален представител – адв. А.. Адв. А. поддържа жалбата и моли за отмяна на ел.фиш поради доводите, изложени в жалбата. Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител. От юрисконсулт са депозирани писмени бележки по съществото на делото с молба за 1 потвърждаване на електронния фиш.
По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима. Видно от посоченото в придружителното писмо от СДВР, електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 13.012026 г., като жалбата срещу него е подадена в СДВР на 27.01.2026 г., следователно съдът я приема за подадена в срок.
Разглеждана по същество, същата е неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На *** г. в 21:25 ч., в гр. София, по бул. Ген. Данаил Николаев до номер 1, с посока на движение от ул. Злетово към бул. Васил Левски, с мобилна система за видеоконтрол – АТСС, Cordon № MD1192, била засечена скорост на движение на МПС – лек автомобил марка „Форд”, модел „С Мах“ с рег. № ***, 95 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена такава – 50 км./ч. в населено място. Автомобилът бил заснет в лице, приближавайки към мобилната камера, тип „триножник“, която била монтирана в рамките на населено място извън патрулен автомобил. Автомобилът бил регистриран на името на Фреско ФМ ООД с ЕИК 205483359 в АИС КАТ. На 17.07.2025 г., в Търговския регистър е вписана промяна в партидата на дружеството, като е отразено, че с Решение от 16.07.2025 г. дружеството е в открито производство по несъстоятелност, като производството е спряно със същото съдебно решение. Като видно от справката в Търговския регистър, от създаването на дружеството през 2019 г. като управител на дружеството е вписан Ц. Т. К. с ЕГН **********, заедно с Г. Б. К. и до момента няма изменение в това обстоятелство. Не е обявено назначаването на синдик или ликвидатор.
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К № 10625991 срещу Ц. Т. К. с ЕГН ********** в качеството му на законен представител на „Фреско ФМ“ ООД, за налагане на глоба в размер на 600 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От разпечатка от паметта на техническо средство АТСС Cordon № MD1192, която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – *** г., в 21:25:25 ч., в района на Столична община, с координати EL 23о33.6265 и NL 42о70.3625, е засечена скорост на движение от 98 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила. Към разпечатката е приложена и снимка, от който се установява, че автомобилът се е приближавал към камерата в тъмната част на денонощието, както и снимка на мястото на поставяне на мобилната камера. Автомобилът е единствен в кадъра, като върху номера му е поставено кръстче, което несъмнено сочи, че именно неговата скорост е засечена. Поради това, съдът приема за доказано, че именно с автомобил с регистрационен номер *** е извършено нарушението.
Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология, видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 е била одобрена на 07.09.2017 г. (преди датата на нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата на системата, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. до скорост 100 км/ч. и 3 % над тази скорост. Видно от представения Протокол за проверка от 18.07.2024 г., към датата на нарушението системата за контрол на скоростта № MD1192 е била преминала първоначалната и последваща проверка. За използването на техническото средство бил съставен и протокол от същата дата, в който било отразено, че въведената 2 скорост на движение в този пътен участък в населено място е общото ограничение от 50 км./час. Видно и от изисканата справка от Столична община, в района на бул. Данаил Николаев до номер 1 в посоката за движение на процесния автомобил, се прилага общото ограничение на скоростта от 50 км./час, без да са поставени знаци В26, въвеждащи различна максимална скорост.
В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието.
Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; справка за собственика на превозното средство от АИС КАТ, посочено във фиша; копие на заповед на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш и копие на образец на електронен фиш; справка от Българския институт по метрология, с приложено копие на удостоверение за одобрен тип, протокол от последваща проверка на системата, протокол за използване на техническото средство; справка от Столична община ведно с схема на организацията на движение в процесния участък, справки от Търговския регистър и др. Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, като е посочено и че то се намира в населено място; посочена установената скорост на движение на процесното МПС, както и максимално разрешената скорост на движение. Ясно е посочено и че се налага глоба на 3 законния представител на дружеството-собственик на МПС, данните на което също са посочени във фиша. Поради това съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за неяснота относно мястото на нарушението и лицето, чиято отговорност е ангажирана.
По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.
От представената от Столична община справка, както и от протокола за използване на техническото средство и снимката към него, се установява, че в района на бул. Д. Николаев до номер 1 в гр. София максимално разрешената скорост за движение е 50 км./ч., като участъкът се намира в населено място.
В електронния фиш е отбелязано, че описаното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство Cordon М 2 № MD1192, което е отразено и в представените от ОПП СДВР документи. Следователно съдът приема за несъмнено доказано, че техническо средство - Cordon М2 № MD1192 представлява мобилна система за видеоконтрол, която е одобрена и преминала необходимия периодичен преглед.
Разпечатката съдържа 34 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8186c5d0-0c61-4197-b6d2-51b54bc12e3d