Решение № 31 от 15.03.2026, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. З.д, 15.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – З.Д в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. Черешаров при участието на секретаря ЙоА. З. Башева като разгледа докладваното от А. Черешаров Гражданско дело № 20245420100208 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от С. С. С., ЕГН **********, срещу Р. П. Н., ЕГН **********, с правно основание по чл.45, ал.1 във вр. чл.52 и чл.86, ал.1 от ЗЗД /с Определение № 2/07.01.2026г., влязло в законна сила на 29.01.2026г., производството в частта по предявения иск от В. К. Н. е прекратено/.

Ищецът твърди, че на 26.03.2024 г. в жилище в гр. З.д, ул. „С.С.” 27, бл.

172, ет. 3, ап. 11, дошъл ответникът /син на В. Н., с която ищецът съжителствал на съпружески начала/, нахвърлил се върху него, започнал да го заплашва и обижда. Когато В. се опитала да защити C., ответникът се нахвърлил и срещу нея, ударил я няколко пъти в рамото, стискал я в областта на китките на ръцете, съборил я на земята, където продължил да я бие. С. се опитал да я защити, но ответника Н. го избутал. Сочи, че ответникът ги обиждал и псувал.

Изплашени за здравето и живота си, В. Н. успяла да избяга на улицата, за да търси помощ, а ищецът С. се заключил на терасата, като се обадил на полицая Б.Ю. от МВР, гр. З.д с молба за помощ.

На място пристигнали полицаите К. У. и А. М. на работа в РУ З., ответникът бил изведен от единия от тях на улицата към патрулния автомобил, като му бил съставен предупредителен протокол.

Ищецът сочи, че изживял страх, притеснение, уплаха и психически стрес от действията на ответника.

Твърди още, че на следващия ден 27.03.20243 г. в гр. З., пред болницата, 1 ответникът се заканил на ищеца, като му показал пачка банкноти, с които щял да плати, за да го убият. От тази закана изпитал страх и притеснение.

Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1200 лева /след изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, допуснато в проведено осз на 20.02.2026г./, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта - 27.03.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените разноски по делото , съгласно представен спикък по чл.80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който сочи иска за процесуално допустим, но неоснователен. Оспорва твърденията в исковата молба.

В осз ищецът – редовно призован се явява в част от проведените заседания, представлява се от пълномощник – адв. Г., който поддържа иска.

Ответникът – редовно призован се явява в част от проведените заседания, представлява се от пълномощник – адв. Б., който оспорва иска.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От събраните по делото доказателства /писмени и гласни/ се установява следното:

Страните са съсобственици на недвижим имот – жилищен апартамент в гр. З.д. Жилището е обитавано към времето на сочения деликт от ищеца и майката на ответника.

Отношенията между страните са конфликтни, причината за което е липсата на съгласие за ползването на собствения им имот и прекратяване на режима на съсобственост. Всяка от страните заявява претенции по придобиване правото на собственост на насрещната страна.

Безспорно е между страните, че са били заедно на 26.03.2024г. в съсобствения им жилищен апартамент в гр. З.д, както и че помежду им е възникнал спор.

Ответникът влезнал в ползваното от ищеца жилище, скарал се с намиращите се вътре С. и Н., започнал да ги заплашва и обижда. Ищецът успял да излезе на терасата на жилището и да потърси помощ, обаждайки се на полицейския служител Б.Ю..

Така, на място пристигнал екип на РУ З., който получил сигнала от дежурния служител в соченото поделение на МВР.

На място пристигнали служителите К. У. и А. М., разпитани в качеството 2 им на свидетели в настоящото производство. От показанията им се установява, че по повод подадения сигнал извършили проверка, като на улицата били пресрещнати от В. Н., която се оплакала от сина си и ги завела към жилищния апартамент.

Там те установили ответника, седнал на диван, а в последствие и ищеца, видимо разтревожен и развълнуван, който се прибрал от терасата, където се бил заключил.

Ищецът и Н. разказали, че ответникът ги е заплашавал и им се е заканвал.

Полицейските служители не са станали преки свидетели на размяна на удари, блъскане. Сочат обаче, че е страните разменили реплики по между им.

Свидетелите, отново разпитани в това им качество по приложеното гражданско дело, с предмет на разглеждане на твърдян акт на домашно насилие, непосредствено след случилото се, видно от Протокол № 115/27.05.2024г. по гр. дело №82/2024г., сочат, че ищецът и Н. били ,,уплашени и разтревожени“, според св. У., който пояснява, че ,,С. не плачеше, но беше разтревожен“.

От своя страна, св. М. сочи, че С. и Н. били притеснени да не се върне Р..

Изрично пояснява, че ищецът бил развълнуван.

Обяснимо е, предвид отдалечеността във времето, че показанията на свидетелите, дадени по гр. дело № 82/2024г. на Районен съд З. са пообстоятелствени и конкретни, за разлика от тези непосредствено събрани чрез разпита им по гр. дело № 208/2024г. на същия съд.

Следва да се посочи, че при съпоставяне на същите в двете производства, не се констатират противоречия, а същите се ценят като допълващи се.

Освен това показанията на сочените свидетели са съответсващи и на останалите материали по делото, като съдът не констатира заинтересованост у свидетелите, поради което показанията им се ползват с вяра от съда.

На следващо място, разпитани по делото са и свидетелите Б. Д. и А.К., чийто показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, предвид че първия свидетел е лице, с което ответникът съжителства на съпружески начала, а вторият свидетел е негов приятел.

И двамата свидетели не са очевидци, но сочат, че е имало спор /,,скарване“/ между страните по делото. Показанията на св. К. са общи, неконкретни, преразказ на разговори между него и ответника за взаимоотношенията му с ищеца и майката на ответника. Показанията на свидетеля не са източник на информация, относима по делото, поради което същите като неотносими за твърдяния деликт, не се приемат от съда.

По отношение показанията на св. Д. се установява, че същите не съответсват с приетите по делото писмени доказателства и показанията на св.

М. и У.. Обратно на тях свидетелката излага възприятия, че Н. спокойно провела разговор с нея, въпреки че е имало спор.

В тази им част показанията на св. Д. остават изолирани и неподкрепени 3 от останалия доказателствен материал, поради което и след преценка по реда на чл.172 от ГПК същите не се кредитират от съда.

Между страните по делото не се спори и затова, че на 27.03.2024г., в двора на болничното заведение в гр. З., разменили реплики.

И за този случай ищецът потърсил съдействие от органите на МВР, като включително подал жалба /л.24/, приета по настоящото дело ведно с гр. дело № 82/2024г.

От дадените лични обяснения по гр. дело № 82/2024г., на ответника в настоящото производство се установява, че той действително е показал пари на ищеца в лечебното заведение, които според него били, за да му заплати неговата част от съсобствения им имот.

За двата случая, в рамките на развилото се произвоство пред Районен съд З. по гр. дело №82/2024г., на ищеца С. е предоставена защита по реда на ЗЗДН, с влязло в сила Решение № 63/05.06.2024г. /неоспорено/.

Ответникът е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо ищеца, като на Н. е забранено за срок от 12 месеца да: приближава С., жилището му, работните му място, местата за социални контакти и отдих на разстояние по близо от 100 метра; да осъществява контакт с него под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна, обикновена поща или факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникации; да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева.

Приета като писмено доказателство е и епикриза, от които е видно, че ищецът е пролежал в Клиника по нервни болести на УМБАЛ ,,Св. А.“ АД – С., с диагноза „исхемичен мозъчен инсулт“ и с придружаващо заболяване ,,псориазис“. Видно от самата епикриза е, че се касае за заболяване с давност след деянието – 05.03.2025г.

Деянието, за което ищецът търси обезвреда, е извършено на 2627.03.2024 г., тоест близо 1 година по-късно.

От страна на ищеца не се ангажират доказателства, че заболяването е възникнало в причинна връзка с процесното деяние.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка Съдът възприе въз основа представените и приети по делото писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

По допустимостта на предявения/те иск/ове:

4

При проверка относно допустимостта на иска, съдът не констатира пречки относно неговото разглеждане - налице е правен интерес у страна на ищеца от предявяване на иска, предвид спора с ответника относно съществуване на вземане за обезвреда от деликт.

По основателността на иска/те:

С оглед наведените в исковата молба твърдения съдът приема, че е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане с правно основание чл.45 от ЗЗД, ведно с дължима законна лихва от дата на деликта.

По правната си същност непозволеното увреждане, регламентирано в чл.45 от ЗЗД е сложен юридически факт, чиито елементи са: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина, като последната съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното.

В хода на производството се установи, че на дата 26.03.2024г. в гр. З. възникнал спор, при който ответникът нападнал физически и словесно ищеца, а агресивното му поведение причинило безпокойство и притеснения на ищеца.

Такива му били причинени и на следващия ден -27.03.2024г.