Определение № 5854 от 16.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5854 гр. София, 16.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002101907 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№2802/01.03.2024г. на А. Д. Д., чрез адв. Д. В. срещу решение №613/19.11.2023г. по в. гр. д. №456/2023г. на Окръжен съд – В. Търново, с което е потвърдено първ. решение, с което предявеният от нея иск по чл. 270, ал.2 ГПК е бил отхвърлен. Касаторката счита решението за неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения както по отношение на събирането на доказателства в производството, така и по отношение на ограничаване възможността за разглеждане и неправилно тълкуване на представените такива. Излага, че препращайки към мотивите на първоинстанционното решение на осн. чл. 272 ГПК, въззивният съд е нарушил принципа на доказване и мотивиране на съдебното решение. Оспорва и извода на съда, че решението, по отношение на което е предявен искът по чл. 270, ал.2 ГПК, не е нищожно, като твърди, че то страда от този най-тежък порок. В изложението на касационните основания посочва наличието на тези по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставя следните въпроси, по които твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд: 1.

Допустим ли е иск за нищожност на съдебно решение, ако решението е било предмет на инстанционен контрол, в рамките на който се проверява и валидността на акта?

1

2.Правилно и законосъобразно ли са формулирани правните аргументи в съдебното решение на Окръжен съд Велико Търново, с които е потвърдено решението на Районен съд, с което е отхвърлено искането за прогласяването на нищожност на съдебното решение на Районния съд- Велико Търново по гр. дело №3724/2019г. за допускане на делбата?

3. Разгледал ли е въззивният Окръжен съд Велико Търново по смисъла в чл.

270 ал.2 ГПК, всички предпоставки, въз основа на които въззивникът е поискал прогласяване нищожност на съдебното решение на Районния съд Велико Търново по гр. дело №3724/2019г. за допускане на делбата, така както е било изложено във въззивната жалба на ищцата А. Д.?

4. Следвало ли е Окръжен съд да посочи допълнителни указания относно доказването на основанията, посочени в чл. 270 ал.2 ГПК, на които се иска прогласяване на нищожност на съдебното решение на Районния съд- Велико Търново по гр. дело №3724/2019г. за допускане на делбата, така както е било изложено във въззивната жалба на ищцата А. Д. пред Окръжен съд Велико Търново, с които се определя процесуалната валидност на съдебното решение, съгласно текста на чл. 270 ал.2 ГПК?

5. Разгледал ли е Окръжен съд -Велико Търново всички поставени правни въпроси и доказателствени искания от въззивника А. Д., в съответствие с относимата съдебна практика за нищожност по чл. 270 ал.2 ГПК при постановяване на съдебно решение №613/19.11.2023г. по гражданско дело №456/2023г. на Окръжен съд -Велико Търново?

6. Законосъобразни ли са изводите на двете предходни инстанции, че нарушаването на императивна материалноправна или процесуалноправна норма при постановяване на съдебно решение може да доведе до неговата недопустимост или неправилност, но не и до нищожността му?

7. Длъжен ли е бил въззивният Окръжен съд Велико Търново да разгледа искането за събиране на доказателства и въпроса за нищожност на съдебното решение на Районния съд- Велико Търново, гр. дело №3724/2019г. за допускане на делбата и преразпределението на квотите между страните в делбата във въззивната жалба, и спазени ли са правните изисквания за доказване на липса на нищожност на съдебното решение, съгласно чл. 270 ал.2 ГПК?

8. Следвало ли е въззивният Окръжен съд - Велико Търново по гр. дело №456/2023г. да допусне събиране на нови доказателства по чл.266 ал.3 ГПК 2 по приключилото въззивно гр. дело №456/2023г. на Окръжен съд -Велико Търново, относно жалба за прогласяване на нищожност на съдебното решение на Районния съд- Велико Търново, гр. дело №3724/2019г. за допускане на делбата и преразпределението на квотите между страните в делбата ?

Във връзка с изложените твърдения за вероятната нищожност, недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение, и на осн. чл. 280, ал.2 ГПК, касаторът поставя следните въпроси:

9. Правомерно ли окръжният съд -Велико Търново по гр. дело №456/2023г. е отказал събирането на нови доказателства, с искането на въззивника по чл.

266 ал.3 ГПК, без да изследва всички изложени във въззивната жалба процесуални нарушения на Районен съд- Велико Търново по гр. дело №1751/2019г., свързани с разглеждането на иска по чл.270 ал.2 ГПК?

10. Дал ли е окръжният съд отговор на въпроса, че районен съд неправилно е тълкувал въпроса за съответствието на предмета на делбата с имота, придобит през 2004г. чрез Постановление №112/2004г., следвало ли е окръжен съд Велико Търново да изследва разминаването при определянето на квотите между страните?

Касаторът счита, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че в настоящия случай изложението в касационната жалба представлява активна и доказана аргументация към въпросите, въз основа на което се обосновава наличието на това основание.

Във връзка с основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК поставя следните въпроси:

11. Следва ли да се приеме, че е налице произнасяне на съдебния състав на Районен съд - гр. Велико Търново по гр. дело №3724/2019г. извън пределите на правораздавателната власт при постановяване на съдебно решение по делото?

12. Разбираемо ли е решението по гр. дело №3724/2019г. на РС – В. Търново, което представлява тълкуване, различно от обективираната в него воля на съда, респ. позволява нееднозначно тълкуване? Абсолютно неразбираемо ли е решение, чието буквално тълкуване е различно от това, което извършва съдът, сезиран с иск по чл. 270, ал. 2 ГПК?

13. Кои са критериите, по които следва да се отграничи разбираемото от неразбираемото решение и какъв вид тълкуване следва да се извърши за да се приеме, че дадено решение е разбираемо, съответно неразбираемо?

14. Разгледани ли са всички предпоставки, изложени във въззивната жалба 3 пред Окръжен съд Велико Търново, както от страна на Районен съд - Велико Търново, така и от Окръжен съд -Велико Търново относно нищожност на съдебното решение по гр. дело №3724/2019г. на РС Велико Търново, при определяне дяловете в съпружеската имуществена общност, която се е трансформирала в обикновена съсобственост при неравни квоти от 5/6 за И.

Ж. Д. и 1/6 за касатора А. Д. ?

По изложените съображения, и след като установи цялостната неправилност и незаконосъобразност поради изложените процесуални нарушения и пропуски в материалния закон, касаторът моли решение №613/19.11.2023г. да бъде отменено, като делото бъде върнато на нов състав, който да прогласи нищожността на съдебното решение по гражданско дело №3724/2019г., както и да му бъдат присъдени направените разноски по делото на осн. чл.78 ГПК.

Ответникът по касационната жалба- И. Ж. Д. не е депозирал писмен отговор в предоставения му срок.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, насочена е срещу въззивно решение, попадащо в обхвата на касационното обжалване и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

При произнасянето по допускането до касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., съобрази следното:

Производството е образувано по иск на А. Д. за прогласяване нищожността на решение №260107 от 19.08.2020г. по гражданско дело №3724/2019г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е допусната делба между страните на съсобствен недвижим имот в гр. В. Т. поради извършени от съда в делбеното производство процесуални нарушения, като съдът се е произнесъл извън пределите на правораздавателната си власт по нередовна искова молба с неясен предмет, които са довели до нищожност на постановения акт.

Ответната страна е оспорила така предявения иск.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявеният иск по чл. 270, ал.2 ГПК е отхвърлен като неоснователен. За да се произнесе в този смисъл, окръжният съд е съобразил, че с решение №260107 от 19.08.2020г. по гр. дело №3724/2019г., Великотърновският районен съд е допуснал извършване на съдебна делба между И. Ж. Д. и А. Д. Д. на еднофамилна жилищна сграда, намираща се в гр. В. Т., [улица] идентификатор *** по КККР на гр. В. Т., при квоти от 341/400 идеални части за И. Д. и 59/400 идеални части за А. Д.. Посочено е, че това решение е 4 потвърдено с решение №110 от 30.03.2021г. по въззивно гражданско дело №819/2020г. по описа на Великотърновския окръжен съд и е влязло в сила на 24.11.2021г. с постановяването на определение № 60409 по гр. дело №2320/2021г., по описа на ВКС, с което въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.

От правна страна, въззивният съд е изложил, че разпоредбата на чл.270, ал.1 от ГПК не посочва конкретни пороци, водещи до нищожност на едно съдебно решение, но съдебната практика е определила и утвърдила съдържанието на това понятие, като на първо място се приема, че нищожно е решение, постановено от лице, което няма съдийска правоспособност или е постановено еднолично, вместо от съдебен състав. На следващо място нищожно би било и съдебно решение, постановено по предмет, по който съдът не разполага с правораздавателна власт /например, когато делото, решено по реда на ГПК не е гражданско/, както и решение по спор, който е извън пределите на личната и териториална компетентност на българския съд, тъй като е в изключителната компетентност на чуждестранен съд. На последно място, нищожно е устно постановеното съдебно решение или решението, изготвено в писмена форма, но останало неподписано, когато липсата на подписи се дължи на отказ на съдиите, образуващи мнозинство от членовете на съдебния състав да го подпишат.

Доколкото пред въззивния съд не са събрани нови доказателства, то той е посочил, че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, поради което на основание чл.272 от ГПК е препратил към приетото за установено от фактическа страна в мотивите на първоинстанционното решение. Изложил е също, че наведените във въззивната жалба доводи не са по-различни от изложените пред първата съдебна инстанция, на които районният съд е дал аргументиран отговор в обжалваното решение. Посочил е, че изложените от районния съд правни съображения съответстват на установените данни по делото, на духа и смисъла на закона, и на съдебната практика, поради което се споделят от въззивния съд като изцяло законосъобразни, поради което и на основание чл.272 ГПК е препратил и към мотивите на първоинстанционния акт. Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, решението на първоинстанционния съд е потвърдено.

При така изложените мотиви на въззивната инстанция, се обосновава извод, 5 че не са налице основания за касационно обжалване. Допускането до такова на въззивното решение е обусловено от посочването от касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал.

3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, като основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.