Определение № 221 от 27.03.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 221 гр. София, 27.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно търговско дело № 20221001001044 по описа за 2022 година

С определение № 3382 от 26.10.2022г., постановено по т.д.№ 1785/2021г. по описа на СГС производството по делото е прекратено. Прието е, че предявеният от „Фалоу“ ЕООД ( заменено в хода на процеса от „Калиман инвест“ АД ) против „Клеърмонт“ АД за признаване за установено по отношение на ответника, че с вписване №20161020105513 по партидата на ответника са вписани несъществуващи обстоятелства, а именно: 1. Заличаване на „Фалоу“ АД, на В. Г. и на В. Н. като членове на СД; 2. Вписване като членове на СД на „Клио Холидейс“ АД, „Победа“ А и „Глобал турс Акомодейшън“ ЕООД с мандат 5 години ; 3. Заличаване на В. |Н. като представител на „Клеърмонт“ АД; 4. Вписване на „Глобал турс Акомодейшън“ ЕООД като представител на „Клеърмонт“ АД .

Против това определение е постъпила частна жалба от ищцовото дружество с искане да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Счита, че правен интерес от предявяване на иска е налице, тъй като искът за прогласяване на несъществуващи обстоятелства се основава на нищожността на взетите решения от ОС на ответното дружество, проведено на 27.06.2016г.

Нищожността на решението за избор на нов СД от своя страна водело до нищожност на решенията на този съвет на директорите за увеличаване на капитала на „Клеърмонт“ АД и за ограничаване на предимството на „Фалоу“ ЕООД и „Магровик“ ООД да изкупят новите акции. Това нищожно решение от своя страна довело до преминаването на собствеността и контрола на дружеството върху акционерите „Клио холидейс“ АД и „Победа“ АД, които са придобили повече от 2/3 от капитала.

Предвид на това действията на дружеството били насочени към установяване на нищожността на поредица от решения на дружествените органи на „Клеърмонт“ АД.

1

Уважаването на предявеният иск било условие и задължителна предпоставка за повдигането на въпроса за валидността на последващите решения на дружествените органи. Налице била поредица от вписани несъществуващи обстоятелства по партидата на „Клеърмонт“ АД в ТРРЮЛНЦ . те накърнявали правата на ищеца, което довело до остри форми на правонарушения. Ето защо предмет на спора били не само обстоятелствата, предмет на вписване с процесното заявление, но и последващите действия и вписвания по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ. Ищецът обаче имал право да реши как да организира защитата си срещу тази поредица от незаконосъобразни действия на дружеството. Същият не бил длъжен да изчерпи основанията си за защита на своите накърнени субективни права по всички правоотношения в рамките на едно съдебно производство. Защитата на ищца можела да се осъществи в последователни производства.

По настоящото дело първоинстанционният съд първоначално приел, че възраженията за недопустимост на производството са неоснователни и осъществил действия по разглеждане на иска и приключване на делото. С обжалваното определение обаче било допуснато всички извършени процесуални действия да бъдат обезсилени и усилията на страните,положени в процеса да се обезсмислят. След като съдът приел, че е необходимо порочността на всички действия да бъде разгледана в едно производство, то същият следвало да даде указания в тази посока и едва ако те не бъдат изпълнени – да прекрати производството. Липсвала предвидимост на дължимите от съда процесуални действия. Това препятствало възможността за упражняване на процесуалните права и правото на защита на ищеца и го лишавало от правото на справедлив процес.

/ това противоречи с тезата, че страната може сама да прецени как организира защитата си и че не е длъжна да изчерпи всички основания и искове в едно производство/ Ответното по иска дружество е подало отговор на частната жалба, с който я оспорва.

Счита обжалваното определение за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд намира, че частната жалба се явява процесуално допустима – същата е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването и подлежи на разглеждане по същество. При преценка на правилността на обжалвания съдебен акт настоящият състав намира следното:

С подадената искова молба „Фалоу“ ЕООД ( заменено в хода на процеса от „Калиман инвест“ АД ) е предявило иск с правно основани чл.29,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено по отношение на ответника, че с вписване №20161020105513 по партидата на ответника са вписани несъществуващи обстоятелства, а именно: 1. Заличаване на „Фалоу“ АД, на В. Г. и на В. Н. като членове на СД; 2. Вписване като членове на СД на „Клио Холидейс“ АД, „Победа“ А и „Глобал турс Акомодейшън“ ЕООД с мандат 5 години ; 3. Заличаване на В. |Н. като представител на „Клеърмонт“ АД; 4. Вписване на „Глобал турс Акомодейшън“ ЕООД като представител на „Клеърмонт“ АД .

Изложени са твърдения, че решенията на ОС на акционерите на „Клеърмонт“ АД от 27.06.2016г. са невзети такива, тъй като общо събрание на тази дата не е провеждано. Това 2 от своя страна водело до извода, че вписаните обстоятелства въз основа на тези решения са несъществуващи.

След вписване на посочените „невзети решения“ новият незаконосъобразно избран Съвет на директорите предприел действия по увеличаване на капитала на дружеството „Клеърмонт“ АД, които били съпроводени с действия по ограничаване на предимственото право по чл.194 от ТЗ на дружествата „Фалоу“ ЕООД и „Магровик“ ЕООД да запишат акции по това увеличаване.

Ответното дружество "Клеърмонт" АД е подало отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. на първо място се излагат доводи за недопустимост на същия, а при условията на евентуалност- за неоснователност. Ответникът поддържа, че спорът относно законосъобразното провеждане на ОСА на „Клеърмонт“ АД от 27.06.2016г. е разрешен със сила на пресъдено нещо с решение №58/13.05.2021г. по т.д. №376/2020г. ВКС II ТО и моли образуваното производство да бъде прекратено.

В допълнение се развиват доводи за липса на правен интерес от водене на настоящото производство и поради обстоятелството, че след като има последващи вписвания и дори и вписаното обстоятелство, за което се твърди че е нищожно ,да бъде заличено, това няма да доведе до промяна в правното положение на ищеца. В този смисъл липсвала активна процесуална легитимация на ищеца.

Твърди се също, че ищецът веднъж е предявил иск по чл.29 ЗТР, като СГС е прекратил производството и е върнал ИМ с разпореждане от 18.11.2016г. – т.д.№7938/2016г. по описа на СГС.

Изложени са и аргументи в подкрепа на становището, че искът е неоснователен, като страната се позовава на установени обстоятелства по предходно водени дела между страните.

С допълнителната искова молба ищецът поддържа иска и твърденията си, че е налице интерес от неговото успешно провеждане.

Счита,че по отношение на обстоятелствата, на които се основава претенцията няма сила на пресъдено нещо,тъй като предходните спорове касаят законосъобразността на атакуваните решения.

Счита, че е налице интерес от водене на делото и поради факта, че при нищожност на атакуваното решение е налице хипотезата на ексцес на материална компетентност решението е било взето от лица,които не са членове на състава на решаващия орган. Поради това нищожно било решението за увеличаване на капитала на АД, а то от своя страна довело до промяна в съотношението на притежаваните от досегашните акционери дялове от капитала и промяна в процентното съотношение при гласуване на всички решения на ОС на акционерите.

Фактът че е било завадено дело с правно основание чл.29,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ и че същото е прекратено не водел до недопустимост на сегашната претенция, тъй като исковата молба била върната поради неотстраняване в срок на нередовностите на същата и няма пречка такъв иск да бъде предявен отново.

3

Отново се претенцията. излагат доводи в подкрепа на твърденията за основателност на С допълнителния отговор ответното дружество поддържа изразеното становище по допустимостта и основателността на иска.

С обжалваното определение градският съд е приел, че искът е недопустим, тъй като заличаването в ТРРЮЛНЦ ,предвидено с чл.30,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ като императивна последица от уважаването на иска по чл.29,ал.1 от същия закон произвежда своите същински правни последици само ако няма последващи вписвания относно същото обстоятелство, извършени след подлежащото в следствие на уважаване на иска, заличаване.

Посочено е , че ако са извършени последващи вписвания, то подлежащото на заличаване вписване вече е прекратило своето правно действие и поради това активната легитимация на ищеца по иска по чл.365 т.3 ГПК във вр. с чл.29 ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е предпоставена от възможността вследствие на уважаване на иска, заличаването на вписаното обстоятелство да доведе до промяна в правното му положение като бъде възстановен статутът отпреди порочното вписване. Съдът е счел, че в случая уважаването на иска не би се отразило в правната сфера на ищеца, доколкото след атакуваното вписване са извършени две други вписвания на същите обстоятелства. Съдът се позовава на съдена практика на ВКС в същия смисъл.

Въззивният съд намира, че така постановеният съдебен акт е правилен.

Правният интерес е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за упражняване на правото на всеки иск като при конститутивния иск неговото наличие се презюмира с оглед обстоятелството, че както потестативното право, което се упражнява пред съда с този иск, така и самото предявяване на иска, са изрично регламентирани в закона. Допустимостта на предявения конститутивен иск обаче винаги е поставена в зависимост от това дали претендираната от ищеца с предявяване на този иск правна промяна в съществуващото правно положение би могла да настъпи като последица от уважаване на иска. Ако е налице пречка и тази правна промяна не би могла да настъпи в следствие на уважаването на предявения конститутивен иск или вече е настъпила в резултат на други факти, то този иск е недопустим, защото не е възможно да се реализира търсената с него защита. В тази насока е произнасянето на ВКС по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 60034/08.07.2021 г., постановено по т. д. № 3009/2019г.

Целта на установителния иск по чл.29,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ е да постигане заличаване на вписано несъществуващо обстоятелство, което да доведе до промяна в правното положение на ищеца чрез възстановяване на статута му преди порочното вписване. В случая това би било възстановяване на ищцовото дружество като член на Съвета на директорите на "Клеърмонт" АД. Постигането на такава положителна правна последица е неосъществимо при иск за установяване на порок на вписването на нов управителен орган, когато в ТРРЮЛНЦ са вписани последващи промени относно управителния орган (т.е. освободен е този,чието вписване се оспорва ). В тази хипотеза оспореното вписване вече е прекратило своето действие и е заличено с вписване на 4 решението за избор на последващия управителен орган. При справка в регистъра се установява, че дружеството има избран СД по отношение на статута на който заличаването на предходния няма правен ефект и не се обуславя директно от него. Твърденията на ищеца за наличие на хипотезата на ексцес на материална компетентност не могат да доведат до друг извод,тъй като всяко едно решение на управителния орган и извършено въз основа на него вписване се счита за валидно извършено докато с влязъл в сила акт решението не бъде отменено или обявено за нищожно, а вписването признато за несъществуващо. Ищецът би имал правен интерес от предявяване на искове по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на вписано обстоятелство, заличено поради последващи вписвания, когато с исковата молба са предявени искове за установяване несъществуване и на последващите вписани обстоятелства, което в случая не е направено.

Неоснователни са оплакванията, направени с частната жалба, че съдът е следвало да даде указания за обосноваване на правния интерес. Ищецът подробно е изложил своите доводи в тази насока в исковата молба и в допълнителната искова молба, но след направената служебна справка в ТРРЮЛНЦ съдът е установил наличието на последващите вписвания и поради това е направил преценката, че такъв интерес не е налице. Когато правен интерес липсва изначално, тази липса не може да се компенсира с доводи, изложени от ищеца.