Определение № 47604 от 17.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47604 гр. София, 17.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРУМ ИЛ. ДИНЕВ като разгледа докладваното от КРУМ ИЛ. ДИНЕВ Гражданско дело № 20251110133641 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на ХАЛ В., роден на ********** г. в град Тлакскала, Мексико, притежаващ паспорт с № ***, издаден на 27.02.2024 г., действащ чрез адвокат Ю. Р., срещу ЕАИИа, ЕИК: 2***, с адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, ***, ет. 1-2, съдържаща следната осъдителна претенция, а именно ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 5 000 лева, като частичен иск от общ размер от 49 384.70 лева, ведно със законна лихва за забава от 15.03.2025 г. до датата на депозиране на исковата молба и законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба до датата на окончателното заплащане на задължението. Представя писмени доказателства.

В исковата молба са наведени следните твърдения - ищецът е бил включен в обучителна програма на Сдружение „ЕАИИА" - „магистър по изящни изкуства по класическо, студийно съвременно дирижиране и свързани звукозаписни технологии", съгласно писмо от 17.04.2024 г., ведно с фактура и „писмо за намерения", подписани на 25.04.2024 г. По силата на това писмо ответникът се задължил да предостави на ищеца обучение за получаване на магистърска степен, както и съдействие за издаване на Виза D за Република България. Ответното дружество посочило, че е част от Ирландскоамерикански университет и предоставя учебната програма „Магистър по изящни изкуства по класическо, студийно, съвременно дирижиране и свързани звукозаписни технологии (магистър по дирижиране)“, с 1 продължителност от 1 (една) година. Ищецът извършил две предварителни плащания, преди началото на обучителния курс на 14 октомври, съгласно указанията във фактурата, неразделна част от „писмото за прием", съответно на 26 април 2024 г. депозит за обучение в размер на 2000 (две хиляди) евро и 27 юни 2024 г. първо плащане в размер на 5000 (пет хиляди) евро. На 24 юли 2024 г. ХАЛ В. получил имейл с график за 8-месечната програма, с начална дата 14 октомври 2024 г. и без точна крайна дата, а само с уточнението „до юли 2025 г.". Сдружението не можело да обучава в степента „магистър“, тъй като е юридическо лице с нестопанска цел, което нямало качеството на висше училище, притежаващо съответната акредитация по реда на Закона за висшето образование. На 19.12.2024 г. ответникът изпратил на ищеца документация за заявяване на виза, която съдържала документ, наречен “формуляр за кандидатстване в Европейски политехнически университет”, с който ищецът нямал никакви отношения. Било представено писмо, в което се казвало, че ищецът е записан в Европейския политехнически университет, в специалност с наименование „информационни технологии за създаване на визуално медийно озвучаване" - специалност, която била изцяло неизвестна на ищеца и за която е било неясно по какъв начин е свързана с процесната магистърска програма. Тази специалност не била акредитирана от Национална агенция за оценяване и акредитация. На 7 януари 2025 г. изтекли 90 дни разрешен безвизов престой на ищеца на територията на Република България, като до този момент от ЕАИИ не му осигурили и не му указали съдействие за снабдяване с обещаната виза за легален и безпрепятствен престой в качеството му на чуждестранен студент на територията на Република България, с цел обучение в програмата. На 25 ноември 2024 г. ищецът заплатил сума в размер на 4500 евро, представляваща част от второ плащане, на 27 ноември 2024 г. сума в размер на 4750 евро, представляваща остатък от второ плащане, както и на 7 януари 2025 г. сума в размер на 9000 евро, представляваща трето плащане. Така общата стойност на всички платени от ищеца такси на Сдружение „ЕАИИа", с цел обучение по договорената магистърска програма в Република България, възлизала на 25 250 евро или 49 384,70 лв.

На база на тези факти се твърди, че сключеният договор между страните е нищожен поради липсващ предмет, предвид, че насрещната страна не е висше учебно заведение, което да може да предостави магистърската образователна 2 степен; унищожаем договор, чиято унищожаване се търси поради въвеждането на ищеца в заблуждение, че ще получи обучителни услуги за снабдяване с магистърска степен; развален договор поради съществено неизпълнение от страна на сдружението, изразяващо се в непредоставяне на договорените обучителни услуги за предоставяне на магистърска степен.

В срока за отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил такъв от ответника, в който посочва, че искът е предявен срещу нелегитимна страна, тъй като договорът е бил сключен с трето за спора лице. Сдружението е юридическо лице с нестопанска цел, което е тясно интегрирано с И. А. университет и организира практическото обучение на образователния модул за млади диригенти по програма на И. А. университет, но не е филиал или друга част от структурата на този университет. Сдружението организирало участието на младите диригенти в звукозаписни, студийни сесии, съвместни изяви с оркестри и солови участия, както и други дейности, които се съдържали в програмата за обучение на млади диригенти, утвърдена от И. - А. университет, както и от интегрираната в нея магистърската програма "Информационни технологии за създаване и управление на озвучаването на визуалните медии", акредитирана като съвместна академична програма с Европейския Политехнически университет, гр. ПК.

В условията на евентуалност се акцентира, че ответникът действително няма право да извършва обучение по смисъла на Закона за висшето образование, тъй като не притежава акредитация за висше учебно заведение по смисъла на чл. 75 и сл. от Закона за висшето образование, но акредитация пред Комисията за висше образование на Средните щати притежава И. - А. университет. Тази акредитация дава право за признаване на образователна степен в САЩ. И. - А. университет, съвместно с

Европейски - Политехнически университет, гр. ПК, притежава акредитация по смисъла на Закона за висшето образование по магистърска програма "Информационни технологии за създаване и управление на озвучаването на визуалните медии". При кандидатстването ищецът не е целял и не е очаквал да получи образователна степен с признаване в България. Той е имал възможност да получи и образователна степен в Република България, поради факта, че двете програми - „Магистър по изящни изкуства по класическо, студийно, съвременно дирижиране и свързани звукозаписни технологии“ и 3

"Информационни технологии за създаване и управление на озвучаването на визуалните медии" били интегрирани. Ответното сдружение не създало и поддържало невярна представа и очаквания у ищеца относно правните последици, следващи процесния договор за обучение. Ищецът не е бил заблуждаван относно институцията, която предоставя образователната услуга, а именно И. - А. У., както и относно академичната акредитация на университета. В интернет страницата на университета се съдържала информация, с която ищецът безспорно се е запознал. Ищецът не е заблуждаван и по отношение на продължителността на учебната програма. В сайта на сдружението се съдържал академичен календар, в който било посочено, че програмата се състои от 3 семестъра, от които първите два присъствени, а последният е присъствен по желание на обучавания. Ищецът не е бил заблуждаван и по отношение на визовия режим и изискванията за получаване на виза „Д“, с цел продължително пребиваване на територията на България. Между страните била разменена кореспонденция, в която на ищеца били обяснени изискванията и процедурата за получаване на виза „Д“, съгласно Закона за чужденците в Република България. Ищецът заплатил встъпителната вноска от 2000 евро и е подписал договор за обучение. Ответникът изпратил на ищеца семестриален календар, подробна информация за визовия процес, свързал го с визов специалист. Ищецът наел адвокат, който да му оказва професионална помощ за получаване на виза.

Ищецът е бил информиран, че получаване на виза „Д“ е процес, в който той трябва да предостави документи, издадени от юрисдикцията на Мексико, като дипломи, академични справки, свидетелство за съдимост, медицинско свидетелство и др., бил е наясно, че никой извън тази юрисдикция не може да му съдейства за получаването им и следователно отговорността за набавянето на тези документи е негова лична. Ищецът не е могъл да събере документите, необходими за кандидатстване на виза, останал в страната, но прекъснал обучението поради липса на финансови средства за завършване на програмата. Отправя доказателствени искания за допускане на свидетели и издаване на два броя съдебни удостоверения. Всички страни претендират присъждане на съдебно-деловодни разноски.

СЪДЪТ, след като съобрази твърденията на страните в производството, по направените доказателствени искания намира, че представените писмени доказателства следва да бъдат приобщени към доказателствената маса, както 4 и да бъдат издадени поисканите съдебни удостоверения в полза на ответника, но след представяне на доказателство за внесена държавна такса по сметка на СРС в размер на 10.00 лева. Дължат се указания до ищеца във връзка с уточняване на определени факти и обстоятелства, имащи отношение към правния интерес от водене на настоящите искове срещу конкретния ответник.

Така мотивиран, Софийски районен съд на основание чл. 140, ал. 1 ГПК ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на това определение да конкретизира размера на самостоятелния иск за мораторна лихва, претендиран в периода от 15.03.2025 г. до датата на сезиране на съда, както и в този срок да представи доказателство за заплатена държавна такса по сметка на СРС в размер на 4% върху посочения размер, но не по-малко от 50 лева, като при неизпълнение в срок и на двете указания, то исковата молба в тази част ще бъде върната, а производството по отношение на нея прекратено;

УКАЗВА на ищеца в срок до датата на откритото съдебно заседание на основание чл. 145, ал. 1 ГПК да конкретизира в полза на кого са заплатени обучителните такси, респ. дали това се е случило по сметка на ответника; последното дружество ли е заявило намерение за провеждане на обучение по посочената магистърска програма и налице ли са взаимоотношения, ако да какви конкретни, между ищеца и посочените от ответника А. И. университет, респ. Европейски - Политехнически университет, гр.

ПК по повод процесната програма за обучение;

ПРИЕМА като писмени доказателства приложените към исковата молба и отговора към нея писмени материали;

ДОПУСКА за датата на откритото съдебно заседание изслушването на двама свидетели при режим на довеждане от страна на ответника;

ДА СЕ ИЗДАДАТ в полза на ответника поисканите съдебните удостоверения, но след представяне на доказателство за заплатена такса в общ размер на 10.00 лева по сметка на СРС;

5

НАСРОЧВА настоящото производство за разглеждане в открито съдебно заседание с участието на страните и техните пълномощници за 27.01.2026 г. от 09:30 ч.

СЪДЪТ излага на страните следния проект на доклад по делото по реда на чл. 146 ГПК:

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ

ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ - съобразно гореизложените твърдения и възражения на страните;

II. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, при условията на евентуалност чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, възражения с преюдициално значение за предявените искове са с правно основание по чл. 26, ал. 2, предложение първо ЗЗД, чл. 29 ЗЗД и чл. 87, ал. 1 ЗЗД;

III. ПРИЗНАТИ ПРАВА И ОБСТОЯТЕЛСТВА: че ответникът не притежава акредитация за висше учебно заведение по смисъла на чл. 75 и сл. от Закона за висшето образование;

IV. НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА: посоченото в т. III;

V. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ: в тежест на ищеца е да докаже предаване на процесната сума в патримониума на ответника, който следва да докаже основанието за нейното задържане, като в тежест на всяка една от страните е да докаже правопораждащите (за ищеца) и правоизключващите (за ответника) възражения.