Решение № 679 от 29.09.2026, Районен съд - Казанлък

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 679 гр. Казанлък, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20265510102481 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявена искова молба от П. Д. Г. против К. И. К., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ищецът поддържа, че е законно легитимиран собственик на 1/2 идеална част от 11 броя недвижими имоти (поземлени имоти), подробно описани в исковата молба, намиращи се в землището на с. Г....., общ. Казанлък. Тази негова идеална част е придобита чрез валидни правни сделки от Галин Янков Янков, обективирани в Нотариален акт № ....... и Нотариален акт № ....... Ищецът излага, че неговите права не са спорни, но за него е налице дълбок правен интерес да защити съсобствеността си срещу неоснователните претенции на ответника К. И. К. върху останалата 1/2 идеална част.

В исковата молба се твърди, че ответникът се легитимира като съсобственик въз основа на Нотариален акт № ....... г., по силата на който е закупил спорната 1/2 идеална част от лицето Т.С.А.. Ищецът обаче изтъква, че към датата на тази разпоредителна сделка продавачката Т.С.А. вече не е притежавала правото на собственост, тъй като преди това – на 17.07.2007 г., се е разпоредила изцяло с него в полза на Н.К.П. с Нотариален акт № ....... г.

Поради това сделката на ответника е сключена с недееспособен по отношение на собствеността разпоредител (несобственик) и няма вещно-прехвърлителен ефект. Посочва се още, че Н.К.П. впоследствие е извършил последващи валидни разпореждания с правата си на 25.04.2024 г. в полза на Ц. И. Д. и З.М.П.. Наличието на вписания в полза на ответника нотариален акт от 2008 г. създавало пречки за управлението, ползването на имотите и получаването на доходи (рента) от тях.

1

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът К. И. К. е подал подробен писмен отговор. В него същият изрично и недвусмислено заявява, че признава изцяло предявения отрицателен установителен иск. Ответникът посочва, че след запознаване с писмените доказателства не оспорва обстоятелството, че неговият праводател Т.С.А. е извършила предходно разпореждане в полза на трето лице. Той заявява, че не желае да бъде вписван или третиран като съсобственик, не оспорва основателността на иска и моли съда да постанови решение съобразно събраните доказателства и направеното признание. Едновременно с това претендира разноски по чл. 78, ал. 2 ГПК.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира следното:

Налице е изрично направено признание на иска от страна на ответника с подадения писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Ищецът е направил своевременно искане за постановяване на решение при признание на иска.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК, когато ответникът признае иска, ищецът може да поиска от съда да прекрати устните състезания и да постанови решение в съответствие с признанието. В настоящия случай са изпълнени кумулативните изисквания на чл. 237, ал. 2 от ГПК – признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна, предмет на иска е право, с което страните могат свободно да се разпореждат.

Съгласно специалната разпоредба на чл. 237, ал. 3 от ГПК, когато се постановява решение при признание на иска, съдът не е длъжен да излага подробни мотиви за установяване на фактическата обстановка и обсъждане на доказателствата по същество. Напълно достатъчно е в мотивите на съдебното решение да се посочи, че са налице предпоставките за постановяване на такова решение. Институцията на признание на иска по ГПК има за цел именно процесуална икономия – съдът възприема изцяло правното твърдение на ищеца, тъй като то е признато от насрещната страна и не съществува гражданскоправен спор между тях, който да изисква отделно доказване.

Въпреки това, за пълнота и яснота следва да се отбележи, че признанието на ответника изцяло съответства на представения по делото писмен доказателствен материал. От Нотариален акт № ....... г. е видно, че Т.С.А. е изгубила качеството си на собственик на спорната 1/2 идеална част още през 2007 г. Последващият Нотариален акт № ....... г., от който ответникът черпи права, е съставен по-късно. Тъй като никой не може да прехвърли права, които не притежава, ответникът реално никога не е придобивал собствеността. Следователно претенцията на ищеца е изцяло материалноправно изрядна, а предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

Ответникът е направил искане за прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК, според който ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се изплащат от ищеца. Съдът намира това искане за изцяло неоснователно.

За да се приложи тази привилегирована разпоредба, е необходимо кумулативно да са налице две условия: признание на иска (което е налице) и 2 ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото. В конкретния случай ответникът се е снабдил с нотариален акт за имотите през 2008 г. и този акт е вписан по партидата на имотите в Имотния регистър. С това свое правно и фактическо действие ответникът е създал и поддържал състояние на правна несигурност и извънсъдебно оспорване на правото на собственост в продължение на години. Това вписване препятства пълноценното упражняване на правата на ищеца (управление, отдаване под наем/аренда, разпореждане). За ищеца не е съществувал никакъв друг извънсъдебен или доброволен способ, по който да заличи това грешно вписване в Имотния регистър и да прекрати претенцията, освен по съдебен ред чрез предявяване на настоящия иск. Следователно ответникът с поведението си е дал повод за образуване на производството. Поради това разноските следва да бъдат възложени изцяло върху него на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Ищецът в производството не представя списък за разноски поради което съдът, счита, че в това производство не следва да му се присъдят такива, а ответникът съответно следва да заплати дължимата държавна такса за образуване на делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. Д. Г. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на К. И. К., ЕГН: **********, че същият НЕ Е СОБСТВЕНИК на 1/2 (една втора) идеална част от следните недвижими имоти, намиращи се в землището на с. Г....., общ. Казанлък, обл.

Стара Загора (ЕКАТТЕ 16780):

1. Поземлен имот *** – местност „К...“, площ 1893 кв.м.;

2. Поземлен имот *** – местност „Д...“, площ 5604 кв.м.;

3. Поземлен имот *** – местност „К...“, площ 3999 кв.м.;

4. Поземлен имот *** – местност „П...“, площ 574 кв.м.;

5. Поземлен имот *** – местност „С...“, площ 2396 кв.м.;

6. Поземлен имот *** – местност „А....“, площ 4597 кв.м.;

7. Поземлен имот *** – местност „М....“, площ 1159 кв.м.;

8. Поземлен имот *** – местност „К..........“, площ 1000 кв.м.;

9. Поземлен имот *** – местност „Б.....“, площ 1199 кв.м.;

10. Поземлен имот *** – местност „Б..........“, площ 2898 кв.м.;

11. Поземлен имот *** – местност „К........“, площ 1202 кв.м.

ОСЪЖДА К. И. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. К........., да заплати на П. Д. Г. направените по делото разноски в размер на 25,56 евро – представляващи държавна такса за образуване на делото.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара 3

Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 4