Решение № 150 от 03.02.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Велико Търново, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело № 20254110100574 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 500 ал. 1 КЗ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ЗД „БУЛ ИНС“ АД основава исковите си претенции на твърдения, че на **.**.****г. в района на ***, км. ***, е реализирано ПТП между л.а. „***”, собствен и управляван от ответника и л.а. „***”, управляван от А. М.. Ищецът в исковата си молба сочи, че ПТП е настъпило поради виновното и противоправно поведение на ответника, както и че към този момент л.а. „***” е бил застрахован при него по застраховка „Каско”, сключена със застрахователна полица. Твърди, че по претенция на собственика на пострадалото МПС в дружеството е заведена щета и че след оценка на щетите на същия е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1687.83 лв. Ищецът изтъква, че с изплащане на застрахователното обезщетение на увредения водач в негова полза е възникнало регресно вземане срещу ответника за платената сума, тъй като според представения протокол № *******, съставен от органите на КАТ, същият не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движението неизправност на МПС, която застрашава безопасността на движението. Счита, че на основание чл.500, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД имал право да получи от ответника платеното застрахователно обезщетение Твърди, че е поканил ответника да заплати претендираната сума, но същият не сторил това. По тези съображения ищецът отправя искане до съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1712.83 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 25 лв., ведно със законната лихва върху главницата.

Претендира разноски.

1

Ответникът М. А. Г. в отговора на исковата молба оспорва изложените факти в исковата молба. Отрича да е нарушил правилата за движение по пътищата, оспорва механизма на настъпилото ПТП и причинно-следствената връзка с настъпилите вреди. В съдебно заседание и в писмена защита излага подробни съображения, като оспорва и твърденията на ищеца за извършено от него плащане на вреди. Моли съда да отхвърли иска.

Съдът прецени събраните доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение и приема за установено следното, както и достига до следните правни изводи:

Страните не спорят изложените в исковата молба обстоятелства за възникнало ПТП.

В протокола за ПТП е отразено, че ответника по делото на **.**.****г., при движение на дясна крива без да е взел мерки за отстраняването на възникнала неизправност на ППС по време на движение, при която лявата гума на автомобила се отделя от главината, навлиза в лентата за насрещно движение и се удря в лек автомобив *** *** № ** **** **. Към датата на ПТП на МПС на ответника е имало валидна застраховка ГО при ищеца.

На основание сключената застраховка „Каско на МПС” с Евро инс АД е заведена щета и на собственика на увреденото МПС е заплатено застрахователно обезщетение от 1672.83 лв.

Ищецът е поканен от Евро инс АД да заплати на сумата 1687.83 лв., включваща обезщетение и ликвидационни разходи. На 10.9.2020г. ищецът е заплатил на Евроинс АД сума 20089.73 лв. по регресни щети, включително и тази за сумата 1687.83 лв.

По делото е допусната и изслушана САТЕ според заключението на която е налична причинно - следствената връзка между механизма на ПТП, орисан в протокола на ПТП и щетите по лекия автомобил *** и от технико-експлоатационна гледна точка. Според вещото лице при адекватно възприемане на пътната обстановка от страна на ответника при управление на МПС, същия е разполагал с възможност да усети неизправност по ходовата част на управлявания от него лек автомобил. Стойността на щетите по лекия автомобил МПС са общо за сумата 1672.83 лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компенентно и пълно.

За да бъде ангажирана отговорност на деликвента по регресен иск на застрахователя по чл. 500, ал. 1, т. 2 КЗ, застрахователят следва да докаже: 1/ настъпването на описаното в исковата молба ПТП; 2/ наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на ПТП - то, по силата на което ищецът да е поел задължение да обезщети увредените при използуването на застрахования автомобил трети лица; 3/ отговорността на ответната страна като причинител на вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка между поведението му и вредите; 4/ виновният водач не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и ПТП е възникнало в резултат на това; 5/изплащане на застрахователното обезщетение. В случая по делото, видно и от изложението на 2 фактическата обстановка, безспорно се установява настъпването на ПТП – то, отговорността на ответника за него, вредите и тяхната стойност, наличието на застрахователно правоотношение с ищеца по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и изплащането на застрахователното обезщетение на увреденото лице.

В практиката на ВКС се приема, че в хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 КЗ /отм./, респ. на чл.500, ал.1, т.2 КЗ, за да бъде ангажирана отговорността на водача на МПС по регресния иск на застрахователя, делинквентът трябва да съзнава, че управлява неизправно МПС и въпреки това не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на повредата или неизправност, като същите застрашават безопасността на движението и ПТП е възникнало в резултат на това. Застрахователят няма да може да упражни правото си на регрес, когато повредата или техническата неизправност на МПС са настъпили внезапно, при обстоятелства, при които водачът е поставен в положение на невъзможност да предвиди и предотврати общественоопасните последици.

Според разпоредбата на чл.101 от ЗДвП, при възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътно превозно средство, която застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване. В този случай, ако спряното пътно превозно средство се намира в обхвата на пътното платно, водачът, когато се намира извън превозното средство, трябва да е облечен със светлоотразителна жилетка. Когато отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно, водачът може да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност на движението. Според чл.20, ал.2 от ЗДвП Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

Когато възникне опасност за движението, водачите са длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост - да предприемат аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да застрашат своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да причинят значителни материални вреди.

От протокола за ПТП и заключението на изслушаната САТЕ безспорно се установява, че при възникнала опасност за движението – повреда и неизправност на предното колело на автомобила, ответникът не е спрял управлявания автомобил, като това е нарушение на правилата за движение по чл.101 от ЗДвП и чл.20, ал.2 ЗДвП, в резултат на което е допуснал ПТП и по непредпазливост е причинил имуществените вреди по другия лек автомобил. Този извод се потвърждава и от заключението на изслушаната по делото САТЕ. Според заключението на вещото лице, при адекватно възприемане на пътната обстановка от страна на ответника – водач на л.а. *** ***, същият е разполагал с възможност да усети неизправност по ходовата част на управлявания от него лек автомобил. В случая причина за ПТП е управляването от ответника на автомобила при повреда на едно от предните му 3 колела. Тази повреда, при адекватно възприемане на пътната обстановка от страна на водача, му е била известна и той не спрял, в резултат на което е допуснал ПТП и по непредпазливост /не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е имал обективна възможност да осъзнава и контролира действията и постъпките си и е бил длъжен да предвиди последиците/ е причинил имуществени вреди на другия автомобил.

Следователно са явява доказана спорната между страните предпоставка по чл.500, ал.1, т.2 КЗ - ответникът по регресния иск да е знаел, че е възникнала повреда в управляваното от него МПС, която застрашава безопасността на движението и въпреки това е продължил да го управлява.

По отношение размера на обезщетението съдът отново дава вяра на заключението на съдебната авто-техническа експертиза, чиято стойност кореспондира с посочената в исковата молба и заплатена от застрахователя. Или, искът следва да бъде уважен за сумата 1712.83 лв., в равностойност на 875.77 евро, включваща изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 602.57 евро.

Водим от изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.500, ал.1, т.2 от КЗ, М. А. Г. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. ***, бл.***, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД , ЕИК 831830482, гр.София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, сумата 875.77 евро /осемстотин седемдесет и пет евро и седемдесет и седем евроцента/, за изплатеното застрахователно обезщетение и разноски от ПТП на **.**.****г., ведно със законната лихва по чл.86 от ЗЗД от подаване на исковата молба – 1.10.2024г., до окончателното й заплащане, както и сумата 602.57 евро /шестстотин и две евро и петдесет и седем евроцента/ разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4