Решение № 4530 от 11.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4530 гр. София, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20221110214788 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН .

Образувано е по жалба от Е. В. А., ЕГН ********** чрез неговия упълномощен процесуален представител – адв. К. Ж. от АК-Варна срещу наказателно постановление № 93/05.08.2023 г., издадено от А. Т. С. председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, с което на основание чл.

173, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ, обн. в ДВ бр. 7 от 19.01.2018 г., отменена с ДВ бр. 84 от 06.10.2023 г., в сила от 06.10.2023 г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 600,00 /хиляда и шестстотин/ лева за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗПКОНПИ.

В депозираната въззивна жалба са инвокирани оплаквания за несъответствие на установените от административните органи фактически положения с обективната действителност, както и за некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен, а в условията на евентуалност за редуциране размера на наложеното административно наказание „глоба“ поради неговата 1 явна несправедливост. Претендират се извършените по делото разноски.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ст. юрк.

Раяна Цачева, с пълномощно по делото, която оспорва жалбата и пледира за пълна доказаност на вмененото административно нарушение, в каквато насока изтъква конкретни аргументи. В допълнение са представени писмени бележки. Отправено е и искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С акт за установяване на административно нарушение № ПР139/31.05.2022 г., съставен от Р. М. К. – гл. специалист в дирекция „Публичен регистър“ при КПКОНПИ в присъствието на М. К. К. и В. Е. З. – свидетели при съставянето на акта, е констатирано, че жалбоподателят Е. А., в качеството си на лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл.

6, ал. 1, т. 23 ЗПКОНПИ – ръководител на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Силистра, не е подал декларация за имущество и интереси по чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗПКОНПИ в законоустановения срок – в едномесечен срок от изтичането на една година след подаване на декларацията по чл. 35, ал. 1, т. 3 ЗПКОНПИ след освобождаване от 2 длъжността, а именно до 01.04.2022 г.

До приключване на етапа на съдебното следствие не са събрани доказателства за подаване на процесната декларация.

В акта е отразено, че на 02.04.2022 г. в гр. София са били нарушени разпоредбите на чл. 38, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗПКОНПИ , като препис от него е връчен лично на А. на същата дата.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 93/05.08.2023 г. от А. Т. С., с което на основание чл. 173, ал.

1 ЗПКОНПИ, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя Е. А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 600,00 /хиляда и шестстотин/ лева за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗПКОНПИ.

Препис от оспореното НП е връчен лично на въззивника на 31.10.2022 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана с пощенски оператор в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на 11.11.2022 г., видно от съдържащата се информация в товарителницата.

При съвкупната преценка и интерпретация на събраните по делото гласни и писмени доказателствените средства този съдебен състав намира, че по еднопосочен начин са доказани обстоятелствата, свързани с факта на твърдяното нарушение, времето, мястото, неговия механизъм и авторство.

Показанията на актосъставителя Р. К. следва да се кредитират с доверие като логични, последователни и вътрешно балансирани, имайки предвид, че същите се намират в пълна кореспонденция с останалите писмени доказателства, а това обезпредметява тяхното отделно обсъждане. В тази връзка свидетелят К. признава обстоятелството, че е отказал да приеме подадената след законоустановения срок декларация от жалбоподателя А., изпратена с пощенски оператор на 17.05.2022 г., доколкото в случая е била подадена такава по чл. 35, ал. 1, т. 4 ЗПКОНПИ за промяна в декларираните обстоятелства в декларацията за имущество и интереси в частта за интересите и за произхода на средствата при предсрочно погасяване на задължения и кредити, а не изискуемата по чл. 38, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 2 от 3 посочения нормативен акт. Ето защо, оплакванията в жалбата за преднамерено създадени от представители на КПКОНПИ пречки, досежно изпълнението на обсъденото правно задължение от въззивника не могат да бъдат споделени, като в тази насока следва да се подчертае отново, че самата декларация е изпратена повече от месец след крайния срок, считано от 02.04.2022 г.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приобщените по делото писмени доказателства, относими към назначаването на актосъставителя и наказващия орган на съответните длъжности.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност.

4

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на твърдяното нарушение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в изискуемия 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Административнонаказателната отговорност на въззивника Е. В. А. е ангажирана на основание чл. 173, ал. 1 ЗПКОНПИ, като му е наложено административно наказание „глоба“ размер на 1 600,00 /хиляда и шестстотин/ лева за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗПКОНПИ.

По делото е установено по несъмнен начин, че жалбоподателят Е.

А., в качеството си на лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 23 ЗПКОНПИ – ръководител на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Силистра, не е подал декларация за имущество и интереси по чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗПКОНПИ в законоустановения срок – в едномесечен срок от изтичането на една година след подаване на декларацията по чл. 35, ал. 1, т. 3 ЗПКОНПИ след освобождаване от длъжността, а именно до 01.04.2022 г., с което на 02.04.2022 г. в гр. София закономерно от обективна страна е бил осъществен съставът на чл. 38, ал. 1, т . 4 във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗПКОНПИ . До приключване на етапа на съдебното следствие пред въззивния съд не са събрани фактически данни за подаване на изискуемата декларация.

Настоящият съдебен състав не споделя изложената в жалбата трактовка и отправните упреци към контролните органи за некоректно приложение на материалния закон. Условията, реда и последиците при освобождаването от държавна служба по смисъла на Закона за държавния служител не се припокриват изцяло с освобождаването от длъжност по смисъла на ЗПКОНПИ, като предпоставка за подаване на финалните декларации за имущество и интереси по чл. 38, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗПКОНПИ. В 5 първия случай се касае за прекратяване на служебното правоотношение, а вторият – включва всяка промяна на длъжността, в т.ч. не само освобождаването, но и преназначаването в рамките на същата администрация на длъжност с различно наименование. При това положение, след като жалбоподателят А. е бил освободен от заеманата длъжност ръководител на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Силистра, независимо, че е бил преназначен в същото ведомство на друга такава, която обаче не фигурира сред изчерпателно и лимитативно изброените задължени лица по чл. 6, ал. 1 ЗПКОНПИ и въпреки тяхното сходство по НКДП, то същият е следвало да изпълни правните си задължения за деклариране безусловно.

От своя страна, административнонаказващият орган, правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 173, ал. 1 ЗПКОНПИ, която предвижда отговорност за лице, заемащо висша публична длъжност, което не подаде декларация по този закон в срок. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно.

Административното нарушение е извършено виновно, при форма на несъзнавана непредпазливост. Нарушителят не е предвиждал извършването на деянието и не е съзнавал неговия общественоопасен характер, но е бил правно задължен да стори това, като в конкретния случай не са налице пречки от обективно или субективно естество, които да препятстват протичането на изискуемата от закона съзнателна дейност.

По отношение на наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 1 600,00 /хиляда и шестстотин/ лева, съдът намира за необходимо да отбележи, че предвидената от законодателя санкция в разпоредбата на чл.

173, ал. 1 ЗПКОНПИ е относително определена в границата от 1 000 до 3 000 лв. В конкретния случай административнонаказващият орган е обсъдил добросъвестно обуславящите отговорността обстоятелства и обосновано е наложил наказание над предвидения от закона минимален, но под средния размер, отчитайки демонстрираното противоправно бездействие, продължаващо и понастоящем. Ето защо, определеното наказание не е явно 6 несправедливо, пропорционално е на извършеното нарушение, като същото е от естество да изпълни и легитимните цели на санкцията по чл. 12 ЗАНН. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН: “Не се допуска определяне на наказание под най-ниския предел за наказание глоба”, поради което е юридически невъзможно същото да бъде индивидуализирано под фиксирания в закона минимум.

Разпечатката съдържа 38 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/81849392-a86c-426d-acfc-d54d91f67e3c