Определение № 1189 от 12.12.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1189 гр. София, 12.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Стойчев

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно частно наказателно дело № 20231000601436 по описа за 2023 година

Производството пред САС е по реда на чл 440 ал.2 от НПК.

Образувано е по жалба на защитата срещу определение на СГС по нчд№6299/23г. , с което съдът: ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на условно предсрочно освобождаване на Ю. Л. И. на остатъка от търпяното от него наказание по НОХД № 1336/2023 г. на СРС.

САС като прецени доводите в жалбата и доказателствата по делото намира за установено следното:

Производство пред първия съд е образувано по искане за допускане на условно предсрочно освобождаване на търпяното наказание от Ю. Л. И. „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 1336/2023 г. на СРС, в размер на 10 месеца, за престъпление по чл. 195 от НК.

СГС правилно е установил релевантните в настоящото производство факти, които се заключават в следното: частно наказателно

Ю. Л. И. търпи наказание „лишаване от свобода“ в размер на 10 месеца, като началото на изпълнение на посоченото наказание е дата 24.06.2023 г. и от посочения период до датата на о.с.з. пред СГСГ, изтърпяното фактически наказание е в размер на 6 месеца и 15 дни.

Допълнително от работа е налице изтърпяно наказание в размер на 1 месец и 4 дни или всичко в размер на 7 месеца и 19 дни. Остатъка на лицето към 15.11.2023 г. е 2 месеца и 11 дни. Посоченото обстоятелство на фактически изтърпяно наказание в размер от 6 месеца и 15 дни, указва изпълнение на първата от заложените в нормата на чл. 70 от НК предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване, а именно за изтърпяване не по-малко от !/2 от наложеното наказание (чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК.

Що се отнася до визираната в същата правна разпоредба кумулативна изискуемост, а 1 именно лицето да е дало доказателства за своето поправяне, становището на настоящия съдебен състав е такова, като изложеното и изслушаното в откритото съдебно заседание на Началника на Затвора - София и представителя на СГП. Аргументи в тази насока Съдът открива не само в мотивираните в съответен доклад от ИСДВР от дата 16.10.2023 г., в който е подробно изложено актуалната оценка от страна на длъжностното лице свързано и осъществяващо работа с лишения от свобода. В този доклад, Съдът констатира отразено поведението на лицето в мястото за лишаване от свобода и в рамките на същото, а разбира се и подкрепено от доказателствата в досието на осъденото лице, се констатират обстоятелства, а именно които могат да се определят именно като такива, които сочат нестабилност на поведението на осъдения в местата за лишаване от свобода.

Несъмнено от момента на първоначалното изтърпяване на наказанията наложени на осъдения И. (това и по НОХД № 11649/2020 г. с начало от 01.02.2023 г. лицето е демонстрирало поведение, което е в рамките на съответното за местата за лишаване то свобода. Има се предвид, че на 07.03.2023 г. му била възложена работа във външен обект, като общ работник. Респективно осъществения и изготвен първоначален доклад с дата 14.02.2023 г. В последствие със Заповед от 07.06.2023 г. Ю. Л. И. е награден с удължено свиждане за срок от 4 часа на 10.06.2023 г. от 13 до 17 часа. Последвало е още една Заповед за награждаване, която е от 12.09.2023 г., а именно Заповед за награждаване свиждане с близките извън затворническото общежитие за срок от 12 часа.

Тези обстоятелства, фиксирани макар и във връзка с изпълнение не само на настоящото наказание по цитираното НОХД от което се иска допускане на условно предсрочно освобождаване, а и относими към изтърпяване на предходното наказание търпяно от лицето, очертават че първоначално в рамките на затворническото заведение, лицето е имало съответно на изискванията поведение. Констатира се обаче, че със Заповед макар и не приложена в рамките на затворническото досие, а индиция за нея, тоест данните за нея се съдържат в доклада на ИСДВР, респективно потвърждава се и от самия лишен от свобода, че по отношение на него е наложено дисциплинарно наказание „Извънредно дежурство по поддържането на хигиената и чистотата“ за срок от 7 дни. Независимо от фактическите обстоятелства които развива лицето в съдебно заседание, а именно такива за свързаност на твърдяното нарушение, не конкретно с него, а с трето лице именно друг лишен от свобода, факта на описаните от него обстоятелства, като да очертават съпричастност на лишения от свобода и отделно от това указват и на не съзнаване, че държане в арестното помещение на мобилен телефон е забранено. Посоченото дисциплинарно наказание, макар и не с висока тежест на същото, указва именно на обстоятелството, че лишеният от свобода не спазва изискуемите изисквания, няма последователно и трайно поведение по съблюдаване на онзи тип поведение, което да индикира осъзнатост и следване на изискуемите изисквания за спазване на нормативните правила, които очертават поведението на лишените от свобода в затворническото заведение.

Отделно от това, съдът приема, че отразената оценка на ръководството, респективно на ИСДВР и в самия доклад от приложеното по делото от 16.10.2023 г., респективно и 2 първоначалния доклад изготвен за лицето, в частта на оценката на същия във връзка с анализа на риска от правонарушения е останала константна. Първоначалният доклад от 14.02.2023 г., както и настоящия доклад от 16.10.2023 г. по идентичен начин описват, че оценката на риска от рецидив, от неправомерно поведение, от допускане на правонарушение е със същата стойност в размер на 56 точки, които са средни стойности на риска от рецидив.

Особено съществено се приема отразеното словесно описание на проблемните зони, които също са с идентично съдържание в двата доклада, като настоящия състав намира за необходимо да акцентира на отразените най-съществени зони с дефицит, а именно това е отношение към правонарушението, а именно, че лицето не разбира мотивите за криминално поведение. На следващо място уменията за мислене също са с дефицит. Констатира се по този показател, че лицето не умее да решава проблемите по законосъобразен начин, не винаги може да мисли за последиците от действията си. Съществено за това е и че лицето не си поставя ясни цели и налице се констатира импулсивност в поведението. Посочените така ниски като оценки в тази насока от ръководството за осъденото лице, се разчитат от настоящия състав като индикатор на това, че е налице необходимост от осмисляне на цели, задачи, мотивация от лишения от свобода не само в местата за лишаване от свобода, а и на свобода, които да го доведат до едно законосъобразно поведение, различно от това, което е поставило началото на процеса по изтърпяване на наказанието.

При тези съображения и при дадената прогноза за личността, а както и от очевидната необходимост от изпълнение на индивидуалната програма по отношение на лицето във връзка с неговото поправяне, Съдът счита, че е налице необходимост от продължаващо изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, респективно отсъствие на предпоставка за допускане на условно предсрочно освобождаване, с оглед нормата на чл. 70 от НК.

Цитираните дотук мотиви на СГС се възприемат изцяло от САС, както по отношение на установените факти, така и по отношение на крайния извод за липса на една от двете комулативно дадени материалноправни предпоставки за постановяване на УПО.

Във въззивната жалба защитата акцентира върху положителните данни за осъдения, които СГС е взел в предвид и оценил адекватно при произнасянето си, но напълно игнорира негативните прояви които според САС също са констатирани обосновано и оценени правилно от първата инстанция.

Извън този необективен подход към фактите, който няма как да бъде споделен от въззивния съд, жалбата не съдържа други конкретни оплаквания, които да бъдат обсъждани.

В заключение липсват основания за отмяна на пъровоинстанционното определение.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на. СГС от 15.11.2023г. по нчд№6299/23г. , с което съдът:

ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на условно предсрочно освобождаване на Ю. Л. И. от остатъка от търпяното от него наказание по НОХД № 1336/2023 г. на СРС 3

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4