Решение № 150 от 16.10.2024, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Бяла, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ъшъл Лютф. Ириева при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно наказателно дело № 20244510200102 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Е. Е. А., ЕГН **********, от с.Б., обл.Р., ул.“Х. Б.“ №. против НП №24-4569-000005/ 22.03.2024г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Русе, РУ Две могили, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.104Б, т.1 от ЗДвП, на осн. чл.175а, ал.1, пр.2 от ЗДвП, са му наложени административни наказания „Глоба” в размер на 3000лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 12 месеца.

Жалбоподателя оспорва фактическите констатации в акта. Навежда доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при съставяне на АУАН и издаване на НП довели до ограничаване правото му на защита. В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя допълва подробно съображенията за нарушение на процесуалните правила с твърдения за нарушение на чл.40 от ЗАНН и на чл.53, ал.1 от ЗАНН вр. чл.28 от ЗАНН. На посочените основания моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендират се направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Наказващият орган – Началник РУ в ОДМВР Русе, РУ Две могили, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде оставена без уважение, а НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, ТО-Бяла, не е изпратила представител и не 1 е взела становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Е. Е. А. е правоспособен водач на МПС. Има издадено СУМПС №286307325 на 20.12.2023г., с придобити категории „АМ“ „В“ „В1“ и „ТКТ“. Като такъв има издадено НП и ЕФ за нарушения по ЗДвП.

Административно-наказателното производство срещу жалбоподателя А. е започнало със съставяне на АУАН за нарушение на чл.104Б, т.1 от ЗДвП за това, че на 29.02.2024 г. в 12,30 часа, в Община Д. м., на път /Р.-Б./-Д. м.-Ш.О.-/К.-О./, км 4+500, в посока към гр. Д. м., като водач на лек автомобил Ауди А4 Авант с рег. номер *******, собственост на Е. А. Ф., извършва следното нарушение при управлението му: Като водач на горепосоченото МПС участва и извършва нерегламентирано състезание по път отворен за обществено ползване с друг водач – Т. Н. А. с МПС Форд Мондео сив на цвят с рег. № *****, като съзнателно спират превозните средства един до друг на последният ляв завой успоредно до могилите в посока гр.Д. м. откриваща им се права отсечка в разстояние на около 1 км., като от престояващо положение на автомобилите и даден старт между водачите същите съзнателно тръгват от място, ускоряват значително скоростта си на движение създавайки непосредствена опасност за движението, като се движат в двете ленти за движение, навлизат в гр.Две могили, обозначен с табела Д11 и преминават през кръстовище образувано с ул. К. с висока скорост и малко след това преустановяват нерегламентираното състезание, организирано от тях.

Нарушителят подписал акта с възражения. В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН не били депозирани възражения срещу съставения АУАН.

Нарушителят отказал да даде обяснения по преписката, което удостоверил саморъчно. Така въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 2 ЗДвП са наложени административно наказание "Глоба" в размер на 3000 лева и "Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Горепосочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства, приобщени посредством обясненията на нарушителя, показанията на свидетелите-А. Ж., И. С., С. С., Тахир Абдулов, писмените доказателства – АУАН, НП, ЗППАМ, докладни записки, писмени обяснения, справка за 2 нарушител, веществени доказателства-1бр.оптичен веществено доказателство. носител, оглед на

Преки доказателства досежно извършеното нарушение и участието на нарушителя А. се съдържат в показанията на свидетелите И. С. и С. С..

Същите са полицейски служители, очевидци на нарушението, които подробно описват поведението на жалбоподателя А. и на другия водач Т. А. на процесната дата и място. Тези свидетели лично са възприели начина, по който се движат управляваните от посочените лица автомобили, мястото, откъдето са тръгнали-„могилите“, с рязък старт от превъртане на гуми и форсиране на двигателя, движението им в посока населеното място-гр.Д. м., изминатото разстояние- около 1км., навлизането в населеното място-гр.Д. м., движейки се успоредно в двете ленти за движение, с висока скорост, преминаването им през кръстовище, образувано с ул.“К.“, където била финалната им линия, а на нея имало три лица, позиционирани на пътната лента, както и последвалото второ преминаване на автомобилите по същия маршрут. Става ясно от показанията им, че са наблюдавали нерегламентираното състезание от близко разстояние в дома си, като непосредствено са разпознали както автомобилите, така и двамата водачи- св.А. и жалб.А., които познават лично. Впоследствие св.С. се е придвижил на самото място на провеждане на състезанието без да губи зрителен контакт с тях и е възприел точно и ясно всички подробности относно действията на двамата водачи, а св.С. заснела кратък видеоклип от нерегламентираното състезание, а записът бил приобщен като веществено доказателство под формата на оптичен носител.Показанията на двамата полицейските служители са подробни, последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се помежду си относно фактите от значение за предмета на доказване, поради което следва да им се даде вяра. Въпреки, че св.С. и св.С. са съпрузи, това обстоятелство не влияе по никакъв начин на обективността и безпристрастността на техните показания, а и липсват доказателства, които да поставят под съмнение достоверността на техните показания. Напротив, показанията им кореспондират напълно с останалите гласни и писмени доказателства за обстоятелствата на нарушението. Така св.А. Ж. сочи в показанията си, че заедно със Х. М. е оказал съдействие на св.С. по сигнала на последния за провеждане на нерегламентирано състезание, като на място установил както двамата водачи и автомобилите им, спрени на изхода от табелата за гр.Д.м. така и очевидците на нарушението-О. Г., М. П. и П. С..

3

Св.Ж. е заявил, че едно от лицата М. П. му е съобщил, че двамата водачи са водили предварителен разговор помежду си, като са искали да измерят кой от автомобилите им е по-бърз, което изявление съвпада напълно със заявеното от св.А. в първоначалните му обяснения по преписката. Св.С. С. в показанията си потвърждава също, че водачът А. е признал за проведеното нерегламентирано състезание. Приложените в преписката обяснения на О. Г., М. П. и П. С. несъмнено подкрепят изложените в АУАН и НП фактически констатации на нарушението, на което посочените три лица лично са присъствали, възприемайки начина на движение на автомобилите-успоредно на пътното платно едни до друг, форсирането на автомобилите, посоката им на движение, наличието на предварителна уговорка между водачите за провеждане на нерегламентираното състезание. Приложените 2бр.докладни записки по случая безспорно кореспондират с останалия доказателствен материал и категорично обосновават извършеното административно нарушение. В хода на съдебното производство е извършен оглед на веществено доказателство оптичен носител по реда на чл.285 от НПК, като с него са фиксирани снимки с автомобилите на участниците в нерегламентираното състезание и кадри от видеофайл от самото движение и преминаване на автомобилите по асфалтовия път, които им пряко отношение към изясняване на фактическите обстоятелства на нарушението. Липсват данни, които да поставят под съмнение достоверността на съдържимото в оптичния носител, поради което то изцяло се възприема от съда като обективно.

Разпитаният свидетел Т. А. по същество не излага твърдения относно самото нарушение, а относно процедурата по съставяне и връчване на АУАН в РУ Две могили, поради което показанията му нямат отношение и не допринасят за изясняване на предмета на доказване-налице ли е извършено от жалбоподателя нарушение на посочената в АУАН и НП дата и място. В тази насока са и обясненията на нарушителя в с.з., свързани с мястото, където му е предявен акта с поставени подписи на свидетелите в него. Само декларативно жалбоподателят е посочил в с.з., че поводът да бъдат извикани в РУ е извършване на „гонка“, каквато на практика е нямало. Тези му изявления обаче са изолирани и не се подкрепят от други доказателства, напротив опровергават се от целия събран доказателствен материал. Обобщено, нарушителят не е могъл да опровергае констатации на нарушението в АУАН, тъй като всички събрани доказателства изграждат една цялостна и 4 непротиворечива фактическа обстановка. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП законодателят е придал на редовно съставените актове презуптивна доказателствена сила и същата по отношение на процесният АУАН не е оборена от останалите събрани в хода на производството доказателства, обратно, напълно се подкрепя от тях.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В АУАН, въз основа на който е издадено оспореното НП, а така също и в самото НП са отразени датата, мястото и часа на нарушението, както и всички обективни признаци на състава на нарушението по чл. 104Б, т. 1 ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, чрез посочване на всички приети за осъществили се факти от обективната действителност.

Неоснователно е възражението за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН.

Съгласно текста на цитираната норма АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. От показанията на св.Ж. се установява, че е съставил акта на жалбоподателя и му го е предявил лично във фоайето при дежурния, което кореспондира с обясненията на нарушителя и показанията на св.Абдулов в с.з. в тази насока. Освен това св.Ж. е категоричен, че акта е бил прочетен на нарушителя и подписан от последния. Липсата на ясен спомен относно това дали жалбоподателя е присъствал в кабинета при съставяне на акта, къде са били св.С.и при фактическото съставяне на акта и поставяне на подписите, не променя обстоятелството, че е налице редовно съставен АУАН с всички изискуеми реквизити. Св.С. и св.С. също са потвърдили пред съда, че лично са положили подписите си в акта, което се е осъществило в сградата на РУ. Дори и да се приемат за достоверни показанията на св.Адулов и обясненията на нарушителя в с.з., че актовете са им били предявени с предварително поставени подписи от свидетелите С.и, това са технически въпроси които са ирелевантни за преценката спазена ли е разпоредбата на 5 чл.40, ал.1 от ЗАНН. Факт е, че е съставен АУАН от актосътавителя на жалб.А., с посочени в него свидетели на нарушението, които са положили подписите в акта, а със самият акт жалбоподателят е бил запознат и го е подписал лично. Т.е. всички действия по съставяне на АУАН и към момента на съставянето му са извършени в присъствието на нарушителя и свидетелите в него. Следователно, съдът намира, че не е нарушено правото на защита на наказаното лице при съставянето на АУАН. Последното е било запознато с АУАН в цялост още към момента на съставянето му с всички приети за осъществили се факти и правната норма, под която същите са субсумирани и е вписал наличието на възражения. Впоследствие, на по-късен етап, същият е упражнил правото си на жалба срещу издаденото му наказателно постановление и по този начин в пълнота е реализирал правото си на защита.