Решение № 12 от 14.02.2025, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. ***** 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Административно наказателно дело № 20244410200247 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд - Левски е образувано настоящото съдебно производство по постъпила жалба от ***** ***** ЕИК: *****, чрез адв. П. Х., против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата №*****, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ.

Жалбоподателят счита, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен, тъй като е издаден в противоречие на материално правните норми, при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в разрез с целта на закона. Навежда подробни съображения. Счита, че ЕФ не отговаря на изискването в него да са описани всички съставомерни фактически обстоятелства, че формулировката „има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената" в зависимост от конкретната форма на изпълнителното деяние, можело да се субсумира както като нарушение на чл. 179, ал.За ЗДвП, така и като такова по чл. 179, ал.Зб ЗДвП. Посочва, че допуснатото нарушение на чл. 57 ЗАНН, изразило се в липса на достатъчно ясно посочване в ЕФ на конкретната форма на изпълнителното деяние, която да позволи правилната квалификация на извършеното, се явявало основание за отмяна на процесния ЕФ. В обжалвания ЕФ били посочени характеристиките на процесното МПС, но липсвали 1 каквито и да било твърдения, които да обусловят извода, че платената категория е по-малка от измерената.

Посочва, че липсата на изложение на посочената правно релевантна информация в ЕФ на практика лишавала и съда от възможност да провери правилността на правния извод на наказващият орган, че е заплатена тол такса по-ниска от дължимата. Позовава се на ТР № 8 от 16.09.2021г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 г., че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Навежда довод, че в ЕФ № ***** липсва пълно и точно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, не е посочен размерът на дължимата такса по чл.10,ал.1, т.2 от ЗП и по какъв начин същата е била изчислена. В ЕФ № ***** нямало възведени данни и за това какво е било конкретно изминатото разстояние, ТОЛ-сегменти, в които процесното ППС е навлязло, както и какъв е сборът на изчислените за съответните ТОЛ- сегменти такси.

Счита, че нарушението е повърхностно описано, поради което е останало и неясно и била ограничена възможността на наказаното лице да разбере срещу кои факти следва да се защитава, а от там и да организира правото си на защита. Позовава се на съдебна практика.

На следващо място твърди, че с ЕФ № ***** на дружеството – жалбоподател, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложена имуществена санкция от 2 500 лева за извършено нарушение по чл.102, ал.2 от от Закона за движението по пътищата.

Твърди се, че от систематичното тълкуване на така посочените разпоредби не ставало ясно в какво се изразява неправомерното поведение на дружеството, предпоставка за наложеното му наказание: дали, че търговецът е нарушил забраната по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, като е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, или заради това, че не е заплатил дължимата пътна такса.Счита, че несъответствието на фактите, сочени като установени, с посочените като нарушени законови разпоредби, вкл. тези, с които се регламентират видът и размерът на наложеното наказание, е основание за отмяна на ЕФ поради допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, препятстващи възможността на лицето да разбере обвинението спрямо.него и да осъществи ефективно правото си на защита.

Навежда следващ довод, че предвиденият в чл. 179, ал. 3б ЗДвП размер на наказанието противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО). Сочи, че Директивата не съдържала правила за определяне на санкциите на национално равнище и по-специално не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции.

2

Твърди се в жалбата, че изчисление в общодостъпния електронен калкулатор в сайта TollPass.bg показвал, че дължимата такса за преминаване на процесното ППС по пътния участък, на който се намира процесното място на нарушението е 2.55 лв. Наведени са подробни съображения за непропорционалност на наказанието, който бил задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз. Твърди, че за техническото средство, посочено в ЕФ не са изведени обстоятелствата за вида на техническото средство, неговия модел и годност.

Искането е съдът да постанови решение, с което да отмените обжалвания ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ № ***** за налагане на ***** на имуществена санкция в размер 2500 лева за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура" към МРРБ.

Претендила заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение.

В с.з. жалбоподателят не се явява, не се представлява. Представена е писмена молба от адв. Х., в която заявява, че поддържа жалбата и изразява становище по същество.

Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт.

Становището на ответника е, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а ел. фиш да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Обжалваният електронен фиш е издаден за това, че на 26.02.2024г. в 12:51ч., е установено нарушение №***** с ППС *****, регистрационен номер *****, с технически допустима максимална маса *****, *****, екологична категория *****, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община ***** за движение по път l-З км 53+642, с посока Нарастващ километьр, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Посочено е, че нарушението е установено с устройство № 40211, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път l-З км 53+642.

Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 102, ал.2 от Закона за движение по пътищата и е отразено, че на основание чл. 187а, ал.2, т.3 във вр. с чл. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на дружеството – жалбоподател се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв.

3

Според чл. 102, ал.2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал.3б от ЗДвП, собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал.1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

В случая не е налице надлежно описание на административното нарушение в рамките на електронния фиш, което се явява съществено процесуално нарушение. Видно от съдържанието на електронния фиш, в същия липсва отразяване на изпълнителното деяние на нарушението, като се има предвид, че съгласно чл. 102, ал.2, вр. чл. 179, ал.3б ЗДвП се санкционира поведение на собственик/ ползвател, който допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

Липсата на конкретно посочване на размера на дължимата тол такса, като не е посочено как точно е формирана тази стойност, колко километра е прието, че е изминало ППС, между кои две точки от платената пътна мрежа е отсечката, която е прието, че е изминало ограничава правото на жалбоподателя да разбере в пълнота фактическите предели на вмененото му нарушение. Съдът споделя становището на процесуалния представител на жалбоподателя, че не става ясно в какво се изразява неправомерното поведение на дружеството, предпоставка за наложеното му наказание: дали търговецът е нарушил забраната по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, като е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, или заради това, че не е заплатил дължимата пътна такса. Несъответствието на фактите, сочени като установени, с посочените като нарушени законови разпоредби, вкл. тези, с които се регламентират видът и размерът на наложеното наказание, е основание за отмяна на ЕФ поради допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, препятстващи възможността на лицето да разбере обвинението спрямо него и да осъществи ефективно правото си на защита. Изложеното дава основание на съда да приеме, че издаденият електронен фиш се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде 4 отменен.

От друга страна изискването за пропорционалност при заплащане на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и санкциите за нарушения на националните разпоредби, приети съгласно Директива 1999/62/ЕО в член 9а и с оглед национална правна уредба, съгласно която всички нарушения се санкционират с глоба с фиксиран размер“, с решение на ЕС от 21 ноември 2024година, постановено по дело С61/23 по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд Хасково, изрично се извежда, че Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Така постановеното решение на ЕС има задължителна сила относно тълкуването на европейското право е още едно основание установяващо незаконосъобразността на атакувания ЕФ и налага извода от необходимостта за неговата отмяна.