Решение № 221 от 17.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. София, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20221100901678 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.

59, ал. 5 ЗБН.

Ищците - синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, твърдят, че на 25.10.2007 г. е сключен договор за банков кредит между „К.Т.Б.“ АД и дружеството „Т.Л.“ ЕАД, чийто правоприемник е ответното дружество, по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 8 000 000 евро, срещу поемане на задължение да го върне в срок до 10.12.2015 г., както и да заплати годишна възнаградителна лихва в размер от 8, 5 %, неустойка върху неплатена в срок главница в размер на 10 пункта годишно, както и неустойка върху неплатена в срок възнаградителна лихва в размер на 10 % годишно. Към 09.07.2014 г. непогасените задължения на ответника по този договор са възлизали на сума в общ размер от 3 027 513, 81 евро, от които 2 999 988 евро - неплатена редовна главница, 17 609, 18 евро – просрочени лихви върху редовна главница, начислени за периода от 27.10.2104 г. до 27.10.2014 г. и 9 916, 63 евро – текущи лихви върху редовна главница.

Ищците твърдят, че на 08.07.2014 г. „К.Т.Б.“ АД е получила уведомление от Е. С. С., с което на банката е съобщено от това лице, че то е прехвърлило на ответника с договор за цесия от 30.06.2014 г. вземането си, произтичащо от договор за безсрочен депозит „Евролев“ от 19.05.2008 г., за получаване на сума в размер на 34 440, 56 лв. Посочват, че „Л.К.” АД е отправил до банката изявление за прихващане на така придобитото от него вземане със своето задължение към банката за заплащане на остатък от неплатена лихва с настъпил падеж, възникнало на основание договора за кредит от 25.10.2007 г. Това изявление е получено от „К.Т.Б.“ АД на 09.07.2014 г.

1

Ищците твърдят, че на 09.07.2014 г. „К.Т.Б.“ АД е получила уведомление от Е. С. С., с което на банката е съобщено от това лице, че то е прехвърлило на ответника с договор за цесия от 01.07.2014 г. вземането си, произтичащо от договор за безсрочен депозит „Евролев“ от 19.05.2008 г., за получаване на сума в размер на 156 964, 58 лв. Посочват, че „Л.К.” АД е отправил до банката изявление за прихващане на така придобитото от него вземане със своето задължение към банката за заплащане на дължима вноска от главницата с падеж 10.07.2014 г. в размер на 166 698 евро, възникнало на основание договора за кредит от 25.10.2007 г. Това изявление е получено от „К.Т.Б.“ АД на 10.07.2014 г.

Ищците заявяват, че на 28.10.2014 г. „К.Т.Б.“ АД е получила уведомление от „Централна автогара“ АД, с което на банката е съобщено от това лице, че то е прехвърлило на ответника с договор за цесия от 28.10.2014 г. вземането си, произтичащо от договор за индивидуален срочен депозит от 06.02.2012 г., за получаване на сума в размер на 204 507, 10 лв. Посочват, че „Л.К.” АД е отправил до банката изявление за прихващане на така придобитото от него вземане със своето задължение към банката, възникнало на основание договора за кредит от 25.10.2007 г. Това изявление е получено от „К.Т.Б.“ АД на 31.10.2014 г.

Ищците твърдят, че тези прихващания са извършени след датата на поставяне на „К.Т.Б.“ АД под специален надзор при условията и по реда на глава 11, раздел VIII от Закона за кредитните институции, както и след началната дата на неплатежоспособността на банката, която е една и съща – 20.06.2014 г., поради което и на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН искат от съда да ги обяви за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката.

Ответникът – „Л.К.” АД, оспорва предявените искове. Счита, че правото, предвидено в нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в редакцията й след изменението от 28.11.2014 г., не е възникнало по отношение на процесните прихващания в полза на кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД, тъй като тази норма е неприложима към настоящия случай. Посочва, че приложима е редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН преди изменението от 28.11.2014 г., в която е предвидено, че относително недействителни по отношение на кредиторите са прихващанията, извършени от длъжника, каквото не е процесното, което е извършено от кредитор на банката. Поради изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени.

Претендират присъждане на направените в производството разноски.

Третото лице помагач Е. С. С. оспорва предявените искове. Счита, че правото, предвидено в нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в редакцията й след изменението от 28.11.2014 г., не е възникнало по отношение на процесните прихващания в полза на кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД, тъй като тази норма е неприложима към настоящия случай.

Третото лице помагач „Централна автогара“ АД оспорва предявените искове. Счита, че правото, предвидено в нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в редакцията й след изменението от 28.11.2014 г., не е възникнало по отношение на процесните прихващания в полза на кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД, тъй като тази норма е неприложима към 2 настоящия случай.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На първо място в случая следва да се посочи, че с оглед твърденията, въведени с исковата молба и заявения петитум, съдът намира, че е сезиран с конститутивни искове, с които ищците, като процесуални субституенти, упражняват едно преобразуващо право, възникнало в полза на кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност /„КТБ” АД /н// да обявят за относително недействителни по отношение на тях на три прихващания, извършени от ответника „Л.К.” АД. Доколкото в чл. 59 ЗБН са уредени различни потестативни права, които възникват при осъществяване на различни фактически състави в полза на кредиторите на банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, то за да се отговори на въпроса кое от тях се упражнява с предявените искове, следва да бъдат съобразени посочените от ищците правопораждащи факти.

От изложеното в исковата молба е видно, че правото, което се упражнява чрез предявените срещу „Л.К.” АД искове, се основава на следните факти: на извършени прихващания от кредитор на „КТБ” АД /н/, а именно от ответника „Л.К.” АД, както и на това, че прихващанията са извършени след датата на поставяне на банката под специален надзор, съответно и след началната дата на неплатежоспособността на банката, които в случая съвпадат. Така заявените обстоятелства са елементи от фактическия състав на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в редакцията на разпоредбата след изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., с който е регламентирано правото на кредиторите на несъстоятелността да поискат обявяване за относително недействителни по отношение на тях на извършени от кредитор прихващания, които са направени след изрично посочен в закона момент. Ето защо и съдът, разрешавайки настоящия спор, трябва да изследва въпроса дали уреденото в тази норма право е възникнало в полза на кредиторите на „КТБ” АД /н/ по отношение на процесните прихващания, направени от един от кредиторите „Л.К.” АД с отправяне от търговеца до банката на описаните в исковата молба едностранни изявления.

На следващо място, съдът съобразява, че нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН е изменена, като, както беше посочено, ищците се позовават на редакцията й след изменението с ДВ, бр.

98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., от който момент тя регламентира едно преобразуващо право на кредиторите на несъстоятелността, което възниква при различни факти от правото, което е уредено да възниква в тяхна полза в предишната редакция на същата разпоредба, която по изложените в предходния абзац съображения не е предмет на разглеждане в случая. Нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, с която се предвижда потестативното право да се иска обявяване на извършени от кредитор прихващания за относително недействителни по отношение на всички кредитори на несъстоятелността, е материалноправна. В закона липсва разпоредба, с която да е придадено обратно действие на Закона за изменение и допълнение 3 на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. /Обн. в ДВ, бр. 98 от 2014 г./, с който тя е изменена, като обратно действие не произтича и от нормата на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. в ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г., която е обявена за противоконституционна с Решение на Конституционния съд на република България № 8 от 2021 г., което е обн. в ДВ, бр. 48 от 2021 г. и следователно към момента не съществува в правния мир. След като към момента в закона липсва правна норма, с която да е предвидено обратно действие на изменението на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, то неотносимо към процесния казус е това какво е решението на Съда на Европейския Съюз по въпроса дали е допустимо норма, като посочената, да бъде изменяна, като на изменението бъде придадено обратно действие, поради което и съдът няма да се произнася по възраженията на ищците в тази насока.

Предвид характера на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН като материалноправна и липсата на законова разпоредба, с която да е придадено обратно действие на изменението през 2014 г, то следва да се приеме, че то действа занапред във времето и в тази си редакция тя е приложима само за правоотношения възникнали след влизането в сила – след 28.11.2014 г.

Нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в тази си редакция, на която се позовават ищците в настоящия процес, не е приложима за юридически факти, които са възникнали преди 28.11.2014 г.

За да се извърши преценка за това дали посочената разпоредба в новата редакция е приложима по отношение на правоотношенията, които са предмет на разглеждане в настоящото производство, съдът съобразява, че към настоящия момент е налице множество непротиворечива практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, която задължава настоящият съдебен състав да промени произнасянето си по този въпрос, направено в други съдебни решения. В постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, сред които са и следните Решение № 75 от 15.06.2022 г., постановено по т.д. № 724/2020 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 78 от 22.06.2022 г., постановено по т.д. № 1506/2020 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 60156 от 15.12.2021 г., постановено по т.д. № 2317/2020 г. по описа на ВКС, I т.о., се приема, че меродавен за преценката за това коя редакция на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН е приложима към конкретни правоотношения е фактът на извършване на прихващането, което се твърди, че е относително недействително. Ето защо и нормата чл.

59, ал. 5 ЗБН в редакцията след изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г. ще е приложима само към прихващания, които са извършени след влизане в сила на това изменение, т.е. след 28.11.2014 г. Към прихващания, които са извършени до 28.11.2014 г., е приложима разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията отпреди изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г.

За момент на извършване на прихващането в цитираните решения на ВКС се посочва, че трябва да се приеме моментът на достигане на компенсационното изявление на едната страна по правоотношението до насрещната страна и спрямо него да се прецени коя е приложимата редакция на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН и съответно какво потестативно право възниква за кредиторите на несъстоятелната банка.

От изложените в исковата молба факти е видно, че ищците твърдят, че оспорените три прихващания са извършени с изявления, отправени от кредитора „Л.К.“ АД до „КТБ” АД /н/, които са получени от банката на следните дати: 09.07.2014 г., 10.07.2014 г. и 4

31.10.2014 г. Фактът на отправяне на тези изявления за прихващане и получаването им от „КТБ” АД /н/ на посочените три дати се и установява в процеса от приетите като доказателства по делото писмени документи - изявление за прихващане с вх. на КТБ № 7228/ 09.07.2014 г., изявление за прихващане с вх. на КТБ № 7242/ 10.07.2014 г. и и зявление за прихващане с вх. на КТБ № 10376/ 31.10.2014 г. Следователно съдът счита, че оспорените с предявените в процеса конститутивни искове прихващания са извършени от ответника на 09.07.2014 г., 10.07.2014 г. и 31.10.2014 г., т.е. в момент преди 28.11.2014 г. Ето защо и спрямо тях е приложима разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията съгласно изменението с ДВ, бр. 92 от 27.09.2002 г. и преди изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г. Спрямо процесните прихващания не е приложима разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията след изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. и предвиденото в нея потестативно право за обявяване за относително недействителни на тези прихващания няма как да възникне в полза на кредиторите на „КТБ” АД /н/, което прави предявените в процеса конститутивни искове неоснователни.