Акт от 12.09.2022, Административен съд - Монтана
- Съд
- Административен съд - Монтана
- Дело
- 328/2022
- Подписан
- 12.09.2022
- В сила
- 12.09.2022
Цитирани разпоредби
- чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.1, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.61, ал.1 · Кодекс на труда
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 346/12.09.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на девети септември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове:
СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА при секретар
Димитрана Д. и с участието на прокурора
Галя Александрова разгледа докладваното от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №328/2022г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №71 от 06.07.2022г., постановено по АНД №20211620200447/2021г., Районен съд Лом е отменил Наказателно постановление №12-002033/30.07.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана, с което на „Н.Ф.Л.“ ЕАД *** на основание чл.416, ал.1 във вр. с чл.414, ал.3 от
Кодекс на труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Недоволен от така постановеното решение, касатора го обжалва и моли да бъде отменено, като поддържа, че е неправилно. В съдебно заседание, касатора, чрез пълномощника си юрисконсулт К*** , поддържа жалбата си и моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат присъдени разноски по воденото съдебно производство.
Ответната страна, чрез пълномощника си адвокат Е., оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалваното решение, като претендира и присъждане на разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди, тъй като е правилно.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да отмени наложената имуществена санкция, въззивният съд е приел, че в случая не е установено по безспорен начин, че е извършено нарушение на разпоредбата на чл.61, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
Настоящата съдебна инстанция счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:
Неоснователно в жалбата се поддържа, че въззвното решение е неправилно. Правилно, обосновано и мотивирано в обжалваното решение е прието, че в случая не е безспорно установено, че на посочената дата 17.06.2021г. в 17,15 часа лицето Т*** И*** е допуснато до работа като „берач“ на черешов масив без отношенията с лицето да са уредени като трудови. Районният съд е събрал относимите за спора доказателства и обосновано е приел, че административнонаказващия орган не е изпълнил задължението си да направи надлежна преценка на фактите и обстоятелствата по случая преди да издаде наказателното постановление Настоящият съдебен състав, изцяло споделя правилните и задълбочени мотиви на въззивния съд, които са го мотивирали да отмени наложената имуществена санкция, като не смята за необходимо повторно да ги повтаря в мотивите на настоящето съдебно решение, като на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях за да мотивира и настоящето съдебно решение.
Следва да се отбележи, че с Решение №270/27.06.2022г. по КАНД №224/2022г. по описа на Административен съд Монтана се е произнесъл по аналогичен казус свързан с установено нарушение на КТ от същото дружество при идентични обстоятелства.
Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.
Предвид заявеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия изход, касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски по делото в размер на 480 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 22.08.2022г.
На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна.
Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила, предвид което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящия състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ в сила Решение №71 от 06.07.2022г., постановено по АНД №20211620200447/2021г. по описа на Районен съд Лом.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София да заплати на „Н.Ф.Л.“ ЕАД ***, ЕИК * разноски по съдебното производство в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: