Решение № 4299 от 28.09.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 4299

Пазарджик, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - II състав, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ГЕОРГИ ПЕТРОВ

При секретар РАДОСЛАВА МАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ административно дело № 20267150700998 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

2. Образувано е по Жалба на М. А. Б., с постоянен адрес: *** и адрес за призоваване в Република България: [населено място], ***, [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-1818-000219 от 03.08.2026 г., издадена от С. В., на длъжност полицейски инспектор в Районно управление Пазарджик към ОД на МВР Пазарджик, с която спрямо М. А. Б., за нарушение на разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 171, ал. 1 б. з)дд от ЗДвП е наложена принудителна мярка - Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от дванадесет месеца, а именно за три месеца, като е отнето СУМПС № 1636988 образец АВС.

3. Счита се, че оспорената заповед е издадена при неспазване на установената за това форма, в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Жалбоподателката възразява, че управлявания автомобил не е нейна собственост, че не знае за монтираното в него устройство, че не е ползвала същото и не знае дали и как същото работи. Счита се, че жалбоподателката не е осъществели нито една от двете установени в чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП форми на изпълнително деяние на процесното административно нарушение. Поддържа се, че в хода на административното производство не е установено, дали конкретното устройство е предназначено за автомобили със специален режим, както и че същото не се описани техническите характеристики на устройството. Според жалбоподателката, принудителната мярка неправилно е приложена на основание чл. 171, ал. 1 б. з)дд от ЗДвП, като при издаване на заповедта е допуснато пълно несъответствие между посочените фактически и правни основания. Възразява се, че не е налице е конкретна преценка относно определение срок на приложение на принудата. Сочи се, че погрешно в заповедта е посочено и мястото на извършване на процесната проверка от страна на контролния орган.

Иска се оспорената заповед да бъде отменена, като се присъдят сторените разноски по производството.

4. Ответника С. В., на длъжност полицейски инспектор в Районно управление Пазарджик към ОД на МВР Пазарджик, не взема становище по жалбата.

ІІ. За допустимостта:

5. Според нарочно съставената разписка, оспорената заповед е връчена на нейния адресат на 03.08.2026 г., а жалбата срещу ѝ е регистрирана в деловодството на администрацията на 17.08.2026 г. Тоест жалбата е подадена в рамките на предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, поради което е допустима.

III. За фактите:

6. Според описанието, съдържащо се в Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 5270563 от 02.08.2026 г., съставен от Д. Л., на длъжност полицай в Районно управление Пазарджик към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, на същата дата, около 19:58ч., в гр. Пазарджик, на кръстовището образувано от бул. С. С. с ул. Искра, М. А. Б. управлява лек автомобил „Опел Инсигния“ с рег. № [рег. номер], собственост на А. Г. Б. от ***, като извършва следните нарушения :

- Движейки се по бул. С. С. на кръстовището образувано с ул. Искра не се съобразява с пътната маркировка и от лентата за маневра наляво продължава движението си направо;

- Управлява МПС с поставено устройство, а именно рупорна система монтирана под предния капак на автомобила в близост до двигателя свързано с трупка за радио станция намираща се в купето на автомобила, устройство е за подаване на звуков сигнал предвиден за автомобил със специален режим на движение без да има това право.

Първопосоченото деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 6, ал. 1от ЗДвП, а второто, като нарушение на чл.175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Второто от деянията е описано като „…Водач, който е поставил или използва устройство за подаване на светлинен или звуков сигнал, предвиден за автомобил със специален режим на движение, без да има това право…“.

Посочено е, че от нарушението имуществени вреди са настъпили.

Акта е връчен на неговия адресат, като в рамките на предвидения в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок е подадено писмено възражение.

7. Процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-1818-000219 от 03.08.2026 г. е издадена от С. В., на длъжност полицейски инспектор в Районно управление Пазарджик към ОД на МВР Пазарджик, въз основа на констатациите съдържащи се в акта за установяване на административно нарушение.

Противоправното деяние, също е описано като: „…Водач, който е поставил или използва устройство за подаване на светлинен или звуков сигнал, предвиден за автомобил със специален режим на движение, без да има това право…“ и квалифицирано като нарушение на чл.175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

При това положение, с оспорения акт, административния орган е „наложил“ на основание чл. 171, ал. 1 б. з)дд от ЗДвП принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не-повече от 12 месеца, а именно 3 месеца

8. По делото се представиха и приобщиха към доказателствата :

- Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 5270563 от 02.08.2026 г., съставен от Д. Л., на длъжност полицай в Районно управление Пазарджик към Областна дирекция на МВР, Пазарджик;

- Писмено обяснение от Б., в което е заявила, че процесния автомобил не е нейна собственост и не е запозната с това, че на същия е монтирано въпросното устройство;

Справка от която е видно, че моторното превозно средство е собственост на А. Г. Б. от ***;

- Свидетелство за управление на МПС с титуляр М. Б.;

- Заповед № 312з-1914 от 2026 г. на директора на ОД на МВР, Пазарджик, с която на основание чл. 43, ал. 4, във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗМВР и чл. 165 и чл. 172 от ЗДвП, на служители на конкретно изброени длъжности, включително и началник на Районно управление към ОД на МВР, Пазарджик, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, по реда на чл. 171, т.1, т. 2, т. 2а, 2б, т.4, т. 5б.“а“, т. 6 и т.7 от ЗДвП;

IV. За правото:

9 . Според основание чл. 171, ал. 1 б. з)дд от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 12 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 4, чл. 175а, ал. 1, чл. 176, ал. 2.

Съобразно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

10. Според посоченото в заповедта като нарушено правило на чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок три месеца и с глоба 200 лв. водач, който: е поставил или използва устройство за подаване на светлинен или звуков сигнал, предвиден за автомобил със специален режим на движение, без да има това право.

Според чл. 91, ал. 1 от ЗДвП, моторни превозни средства със специален режим на движение са автомобилите и мотоциклетите, които при движението си подават едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал. Напълно аналогична е разпоредбата на чл. 158, ал. 1 от ППЗДвП. Този текст е възпроизведен и в чл. 3, ал. 1 от Наредба № I-141 от 18.09.2002 г. за условията и реда, при които се ползва специален режим на движение от моторните превозни средства(Издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 94 от 4.10.2002 г.).

11. В нито един от посочените нормативни актове обаче, не е описано какво точно представлява специалния звуков сигнал, който може да бъде ползван единствено от моторни превозни средства със специален режим на движение и какви точно са устройствата, които могат да го излъчват. Според Наредбата за условията и реда за функциониране на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия и за оповестяване при въздушна опасност(обн., ДВ, бр. 20 от 9.03.2012 г.), съответните предупреждения се оповестяват със сигнал, който е: „… непрекъснат вой на електромеханични/пневматични и/или електронни/акустични сирени…“ със съответна продължителност.

По аналогия, би могло да се приеме, че специалния сигнал, който могат да ползват само автомобили със специален режим на движение, представлява специален звуков сигнал (сирена) с променлив интензитет.

12. В случая обаче, от страна на контролния орган, не е посочено по никакъв начин, защо е решил, че въпросното устройство, монтирано в автомобила управляван от Б. е предназначено да издава именно специалния сигнал по смисъла на чл. 91, ал. 1 от ЗДвП, а не представлява примерно, някаква форма на алармена система, монтирана за защита на автомобила от неправомерни посегателства.

13. На следващо място, счетено от административния орган е, че процесното деяние е осъществено в нарушение на чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а принудителната мярка е „наложена“ на основание чл. 171, ал. 1 б. з)дд от ЗДвП, който нормативен текст, включва в хипотезата си нарушенията по чл. 175, ал. 4, чл. 175а, ал. 1 и чл. 176, ал. 2 от ЗДвП, но не и такива по чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. При извършено нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е предвидено налагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, ал. 1 б. з)бб от ЗДвП, като действието на тази принуда е ограничено в рамките на три месеца, за разликата от принудата по чл. 171, ал. 1 б. з)дд от ЗДвП за която е предвиден максимален срок на действие от дванадесет месеца.

Това радикално несъответствие между прието за осъществено противоправно деяние и правното основание за прилагане на административна принуда, само по себе си е достатъчно за да обоснове незаконосъобразност на процесния административен акт.

14. Основателно е възражението на жалбоподателката и по отношение на неясното и неточно определяне на срока на действие на принудителната мярка в процесната заповед. В чл. 171, ал. 1 б. „з“ от ЗДвП е предвидено изрично, че действието с осъществяването на което, административната принуда отпада е момента на решаване на въпроса за отговорността на нарушителя. В съответните хипотези на чл. 171, ал. 1 б. „з“ от ЗДвП е предвиден и конкретен максимален срок на действие на съответната мярка, при положение че до изтичането му, въпросното действие свързано с окончателно решаване на въпроса за отговорността не е осъществено. Неясно защо и на какво основание, контролния орган в случая е посочил че процесната мярка ще действа до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от дванадесет месеца, след което сам е определил, че мярката ще действа в срок от три месеца.

15. Като основателно ще следва да се приеме и възражението, че нито в обстоятелствената част на оспорената заповед, нито в хода на административно производство е посочено и установено, Б. лично да е поставила или използвала въпросното устройство, за което неясно как е счетено, че е предназначено за подаване на звуков сигнал, предвиден само за моторни превозни средства със специален режим на движение. Сиреч, нито се твърди, нито се установява Б. лично да е осъществила коя да е от формите на изпълнителното деяние на административното нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.