Определение № 13201 от 02.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13201 гр. София, 02.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110151432 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието приемане е допустимо.

Искането на ищеца по чл. 190 ГПК ще се остави без уважение, тъй като в една част цели установяване на безспорни факти, една част от документите са представени с отговора, а с останалата част от документите, които са в значителен обем, а и не са индидивуализиарани, вещото лице ще се запознае на място при извършване на проверка при ответника.

Следва да бъде допусната поисканата о ищеца съдебно-счетоводна експертиза.

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и в изпълнение на разпоредбата на чл. 140 ГПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.05.2026г. от 11,50 часа, за когато да се призоват страните.

ПРИЕМА представените от ищеца и от ответника документи като доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на въпросите, формулирани от ищеца в исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер от 250 евро, платим от бюджета на съда.

НАЗНАЧАВА за вещо лице В. С. С.

Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.

Изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Предявени са от С. Г. С. срещу Х на вътрешните работи кумулативно обективно съединени искове с правно основание по чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 180, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал.

1 ЗЗД за сумите от 10 606,37 лева или 5 422,95 евро – незаплатен увеличен размер на 1 трудово възнаграждение на ищеца като служител по трудово правоотношение на длъжността „младши специалист (механик в СОТ)“ в сектор „Управление на собствеността и социални дейности“ при ответника за периода от 01.01.2025 г. до 31.10.2025 г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.11.2025 г. до окончателното изплащане на задълженията и сумата от 1096,28 лева или 560,52 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.02.2025 г. до 31.10.2025 г .

Ищецът С. Г. С. твърди, че заема длъжност младши специалист (механик в СОТ)“ в сектор „Управление на собствеността и социални дейности“ при ответника с основно месечно възнаграждение към 01.09.2022г. в размер на 1190 лв. – заплата за длъжност, и 5% от заплатата за длъжност добавка за работа в МВР, като на основание изменения в Наредба № *****з ****/13.07.2017 г. и сключени анекси към трудовия договор, считано от 22.11.2024 г. основното й месечно трудово възнаграждение е увеличено и е в размер на 1547 лв.

Поддържа, че с разпоредбите на чл.1, ал.5, т.6.2.1 и § 33 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 г. е предвидено увеличение с 20 на сто на размера на заплатата на всички служители в МВР. Със същите изменение на Наредбата било предвидено минимално възнаграждение за младши специалист в увеличен размер от 1639 лв. С оглед на предвидената добавка от 5 % към месечното му възнаграждение следвало да се добавят 77,35 лв., както и 35 % за прослужено време на основание колективния трудов договор, при което размерът на дължимото му се възнаграждение възлизал на 2165,80 лв. Твърди, че с писмо от 17.04.2025г. Министъра на вътрешните работи разпоредил преизчисление на възнаграждението на служителите на длъжност „младши специалист“ съобразно заплатите на аналогичните длъжности, предвидени в приложение към Наредбата. За длъжността „техник, електрически системи“, аналогичната на заеманата от ищеца длъжност, било предвидено максимално възнаграждение от 1676 лв. При спазване на горецитираното писмо на Министъра на вътрешните работи следвал извод, че след 01.01.2025г.ищецът получавал с 128,80 лв.помалко от дължимото му се. Освен това поддържа като самостоятелен аргумент за основателност на предявените искове, че дискриминационно спрямо останалите служители по чл. 180 МВР, които получили увеличение на възнагражденията им с общо 40,61 %, спрямо възнаграждението на ищеца увеличението било само с 30 %.Въз основа на посоченото, моли съдът да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът Х на МВР е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани. Посочва, че трудовите възнаграждения на ищцовата страна за процесния период са били изчислявани индексирани в съответствие с Наредба №*****з-****/01.08.2022 г. и Наредба № *****з-*****/30.08.2023 г. за изменение и допълнение на Наредба № *****з ****/13.07.2017 г. Посочва, че след постановяване на Решение № *****/04.11.2024 г. по адм.д. *****/2024 г. на ВАС, 5-членен състав е издадена нова Заповед № *****з-****/30.04.2025 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на нови размери на основните трудови възнаграждения, въз основа на което са издадени индивидуални заповеди и анекси към трудовите договори за определяне на индивидуални размери на дължимите възнаграждения на лицата, работещи в МВР по трудово правоотношение и увеличените размери били начислени и изплатени на служителите със заплатите им за м. март и юни. Моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

По иска по чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 180, ал. 1 ЗМВР в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: съществуването на трудово правоотношение с ответника за процесния период и размера на уговореното трудово възнаграждение, както и дължимостта на претендираното увеличение, считано от 01.01.2025 г.

В тежест на ответника при доказване на посочените обстоятелства е да докаже, че е 2 начислил и изпатил увеличения размер на трудовото възнаграждение.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже валиден главен дълг за увеличено трудово възнаграждение и неговия размер, както и изпадането на ответника в забава.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил дължимото се увеличение във възнаграждението на падежа.

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно наличието трудово правоотношение между страните, по силата на което С. Г. С. е заемал длъжността „младши специалист (механик в СОТ)“ в сектор „Управление на собствеността и социални дейности“ при ответника през исковия период.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за окончателно уреждане на правния спор, предмет на делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3