Определение № 335 от 06.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 335 гр. Пловдив, 06.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500072 по описа за 2024 година

Производство по чл. 274 и следв. вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „ А1 България „ ЕАД, ЕИК 131468980 срещу Разпореждане от 14.08.2023 г., обективирано в издадената по ч.гр.д. № 8863/2023 г. по описа на РС – Пловдив Заповед по чл. 410 от ГПК с № 4669/14.08.2023 г., с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК срещу длъжник Т. Е. К., ЕГН ********** и за вземане за договорна неустойка в размер на 169,39 лв. поради предсрочно прекратяване по вина на потребителя К. на Договор за мобилни услуги № М 6469623 и Приложение № 1 към него от 19.01.2020 г. за мобилен номер ********** - която неустойка съставляваща три стандартни месечни абонаментни такси по договора, както и за вземане в размер на 44,34 лв., съставляващо мораторна лихва върху казаната неустойка за период 29.06.2020 г. – 01.06.2023 г..

Представен е договора за мобилни услуги, от който произтича претендираната неустойка. В същия e уговорена неустойка за предсрочно едностранно прекратяване на облигацията от страна на потребителя / по негово искане, както и по негова вина / в размер на стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти такси за периода от прекратяването до изтичането на срока на договора, но не повече от три стандартни месечни абонаментни такси.

Съдът намира обжалваното разпореждане за правилно по изложените в него мотиви.

Съгласно разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т.т. 2 и 3 от ГПК съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или добрите нрави, ако се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Съгласно трайно установената съдебна практика при произнасяне по претенция за неустойка съдът следи служебно за нищожност на договорната клауза за неустойка поради противоречие със закона или добрите нрави.

Процесните неустоечни клаузи от договорите настоящият съд намира за нищожни като противоречащи на закона и добрите нрави поради това, че така уговорените неустойки нямат присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а се явява средство за неоснователно обогатяване на оператора, който получава правото да претендира три 1 месечни абонаментни такси по техния т.нар. „ стандартен „ размер - който е по висок от уговорения с облигацията, без същевременно да се предоставя насрещната услуга за тях.

Тоест чрез тях мобилния оператор би реализирал част от уговорена печалба без да предоставя насрещната своя престация – предоставяне на услугата до изтичането на срока на договора. Освен това, е налице обоснована вероятност посочените клаузи да са неравноправни по смисъла на чл. 143 ал. 1 вр. ал. 2 т. 5 от ЗЗП. Предвидената неустойка при прекратяване на договора в размер на три стандартни месечни абонамента е необосновано висока, тъй като не е съобразена с размера на евентуалните вреди, които операторът би претърпял. Тези вреди не следва да се съизмеряват с пропуснатите по самия договор месечни абонаменти, тъй като получаването на последните е свързано с предоставяне от оператора на договорените услуги на потребителя-абонат, които услуги след прекратяването на договора вече няма да му бъдат предоставяни, като не е налице пречка за тях да бъде сключен договор с друг потребител. Отделно от това, в случая размерът на неустойката е обвързан не с уговорените в конкретния договор размери месечни абонаменти, а с т.нар. „ стандартни „ месечни абонаменти, които са в по висок размер. При това положение се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, като в ситуация, при която до изтичането на срока остават три и по малко месеца той ще има право да получи от потребителя обезщетение, надхвърлящо сумата, която би получил при изпълнение на договора.

Предвид изложеното са неоснователни поддържаните в жалбата възражения договорната клауза за процесната неустойка да не е нищожна и неравноправна.

Приложените към жалбата съдебни актове / по ч.гр.д. № 373/20202 г. на ОС – Плевен, по т.д.

№ 111/2022 г. на ОС – Бургас, по в. гр.д. № 153/2022 г. на ОС - Варна /, с които се излагат доводи в насока валидност на тази неустоечна клауза не се споделят от настоящия съд и не съставляват задължителна съдебна практика, която да го обвързва.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „ А1 България „ ЕАД, ЕИК 131468980 срещу Разпореждане от 14.08.2023 г., обективирано в издадената по ч.гр.д. № 8863/2023 г. по описа на РС – Пловдив Заповед по чл. 410 от ГПК с № 4669/14.08.2023 г., с което разпореждане е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК срещу длъжник Т. Е. К., ЕГН - ********** за вземане за договорна неустойка в размер н а 169,39 лв. поради предсрочно прекратяване по вина на потребителя К. на Договор за мобилни услуги № М 6469623 и Приложение № 1 към него от 19.01.2020 г. за мобилен номер ********** - която неустойка съставляваща три стандартни месечни абонаментни такси по договора, както и за вземане в размер на 44,34 лв., съставляващо мораторна лихва върху казаната неустойка за период 29.06.2020 г. – 01.06.2023 г..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2