Решение № 1392 от 13.11.2023, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 1842/2023
- Вид
- Решение № 1392
- Подписан
- 13.11.2023
- В сила
- 03.08.2026
- Състав
- ГАЛЯ ИЛИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 483 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 1 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 1392 гр. Велико Търново, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ГАЛЯ И. при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ И. Гражданско дело № 20234110101842 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124 ал. 1 ГПК, в условията на активно и пасивно субективно съединяване.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищците Е. Г. Е. и И. Г. М. са собственици на основание наследство от тяхната майка А Г. Г., починала на ****на недвижими имоти, представляващи маза с площ от ********при подробно описани в исковата молба граници.
Ищците сочат, че техният наследодател е придобил собствеността върху процесните обекти на основание съдебна делба по гр.д. № 644/1959г. на ВТРС. Заявяват, че през 2003г. наследодателят им е продал на втория от тях получения при съдебната делбата етаж от къща, но твърдят, че процесните имоти не са прехвърлени с тази сделка, тъй като са изключени от предмета на продажбата. Допълват, че същите са обособени като обекти на правото на собственост след 1959г., когато е преустроена общата маза като е разделена на две части, като югоизточната е оставена със самостоятелен вход от ул. „*****. Ищците отричат ответниците да са носители на правото на собственост върху процесните обекти, тъй като те не са описани в никой от документите им за собственост. По изложените съображения ищците искат от съда да постанови решение, с което да признае по реда на чл.
124 ал. 1 от ГПК, че ответниците К. Д. Х., Т. Б., М. Б. и Д. Г. Б. не са собственици на гореописаните два имота. Претендират разноски.
С срока по чл.131 от ГПК са постъпили отговори от ответниците, които оспорват иска като неоснователен и недоказан, по съображения изложени в отговорите. Оспорва се наследодателката на ищците да е притежавала двата спорни имота към момента на смъртта си и да ги е придобила по силата на съдебната делба от 1959г., както и да са останали в патримониума й след разпоредителната сделка от 2003г. Твърди се, че процесните обекти са част от имот, който ответниците са придобили по наследство от наследодателя си Д. Г. Б., починал на 19.05.2013г., който при съдебната делба от 1959г. е придобил средния етаж от построената в имота къща, в чийто пространствени предели попадат процесните обекти, 1 реално представляващи стая и входно антре към ул. ****Твърдят, че процесните обекти са стая и проход /антре/ в южната част на първия етаж от запазената западна сграда в имота и са функционално свързани с втория етаж на презизградената източна сграда като по този начин представляват едно самостоятелно жилище.Сочи се, че това жилище е надлежно индивидуализирано в нотариалния акт за собственост от 1992г., както и че към момента на смъртта на наследодателя на ответниците същото е било с посочените в титула за собственост предметни предели. В условията на евентуалност ответниците навеждат твърдение за придобиване на имота на давност от техния наследодател в резултат на упражнявано от него повече от 10 години владение в периода 07.07.1992г. /датата на съставяне на констативния нотариален акт за собственост/ – 19.05.2013г. /датата на смъртта му/. Отправят искане за отхвърляне на иска.Претендират разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото удостоверения за наследници се установява, че ищците са наследници по закон на А Г. Г., починала на ****., а ответниците са наследници по закон на Д. Г. Б., починал на ****г.
Видно от съдебен протокол по гр.д. № 644/1959г. по описа на ВТРС наследодателите им като наследници по закон на Г Д Б., заедно с преживялата съпруга /И. Б./, са постигнали съдебна спогодба за доброволно поделяне на къща с постройки, находяща се в гр. ******* Съгласно съдебната спогодба наследодателят на ищците е получил дял III от имота, представляващ горния етаж от къщата и състоящ се от две стаи, кухня, маза, клозет и терасата над покрива на средния етаж и входа от към ул. ***** ведно с 1/3 ид. част от парцела, а наследодателят на ответниците е получил дял II от имота, съставляващ средния етаж от къщата, състоящ се от две стаи, кухня, два коридора, клозет пред входа на етажа на двора и мазата зад приземния етаж, като входът за този етаж ще бъде от към ул. ****до къщата на ****., ведно с 1/3 ид. част от парцела.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 107, том 4, дело № 1405/1975г. наследодателят на ответниците дарява на своята майка И. Б. получения от него при делбата от 1959г. гореописан имот, съставляващ средния етаж от къщата.
Видно от споразумение от 10.03.1975г. подписано между наследодателите на страните и тяхната майка И. Б., дарението е извършено с оглед изискванията на действащия тогава ЗСГ /отм./, като общата наследодателка се е съгласила да ползва само кухнята, а прекият наследодател на ищците се е съгласил да се откаже от оставеното й от нея наследство. Видно от представените по делото удостоверения, след смъртта на надарената през 1983г. техния пряк наследодател /А Г./ се е отказала от наследството й и единствен наследник на надарената е останал наследодателят на ответниците.
С заповед № 960/15.05.1986г., издадена на основание чл. 95 и чл. 98 вр. чл. 61 ал. 1 ЗТСУ /отм./, в полза на държавата е отчужден част от им***** собственост на наследодателя на ответниците Д. Б. за мероприятие „Обществено жилищно строителство”, като същият е обезщетен с отстъпване на двустайно жилище в новопостроената на самото място нова жилищна сграда. От протокол от 02.04.1986г. на комисията по чл. 265 ППЗТСУ /отм./ е видно, че отчуждения с горепосочената заповед имот включва 2/6 ид. части от дворно място застроено и незастроено /заповед № 1349/03.10.1989г. за поправка на ЯФГ/, втори жилищен етаж от жилищна сграда – паянтов със застроена жилищна площ от 102 кв.м. и складово помещение със светла площ от 18 кв.м. От обяснителната записка към проекта за реставрация и адаптация на къщата на ул. ****е видно, че същата се състои от западна и източна част /обем/, като по отношение на последната проекта предвижда изграждането й наново на две нива с 2 жилища. Жилището на горното ниво е с вход откъм площада през съществуващ проход и се състои от кухня, дневна, две спални с баня, тоалетна, килер, мазе 2 и чардак. От архитектурното заснемане на съществуващото положение на източната част на къщата е видно, че жилището на наследодателя на ответниците, разположено в тази част е функционално свързано, чрез врати със стая - склад и входно антре /коридор/ от към ул.
„*****разположени в западната част на къщата, която не е отчуждавана. Съвпадащите твърдения на страните по делото установяват, че това са спорните процесни помещения.
След извършване на строителството в източната част, със заповед № 1749/14.11.1991г. на основание чл. 100 ЗТСУ /отм./, на наследодателя на ответниците е отстъпено като обезщетение втория жилищен етаж от новоизградената жилищна сграда на ул. „*****, състоящ се от входно антре, дневна с кухненски бокс, две спални, коридор, баня – тоалетна, чардак, със застроена площ – 87, 68 кв.м. и изба на нивото на етажа със светла площ от 8, 12 кв.м. С удостоверение № 94-Д-178/09.06.1992г. кмета на Община В. Търново и гл. архитект са удостоверили, че притежавания от наследодателя на ответниците жилищен етаж, на адрес гр. *****по плана на града се състои от две входни антрета за достъп от ул.
„****** стая, кух. бокс, дневна, тоалетна, две спални, маза, баня с тоалетна и представлява едно самостоятелно жилище.
На основание горепосочените документи и по реда на обстоятелствената проверка по чл. 483 ал. 1 ГПК /отм./ наследодателят на ответниците се е снабдил с нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 185, том 2, дело 1638/1992г. на нотариус при ВТРС, с който е признат за собственик на апартамент и гараж, дадени му като обезщетение за очужден недвижим имот, който апартамент се намира на втория етаж от жилищна сграда в гр.*****и се състои от: стая, кухненски бокс, дневна, две спални, коридор, тоалетна, баня с тоалетна и две входни антрета с обща застроена площ към 1990 г. – 87, 68 кв.м., при граници: изток – държавно място, запад – къща на А Г., север – къща на Б В, юг – външно стълбище и площадка, горе – покривна плоча, долу – жилище на**** както и прилежаща маза на нивото на етажа със светла площ от 8, 12 кв.м. През същата 1992г. по възлагане от наследодателя на ответниците е изготвен и одобрен проект за преустройство на гореописаното жилище и обособяването две самостоятелни жилища, като в обема на едното попадат спорните обекти.
От нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 116, том 1, рег. № 1718, дело № 94 от 2003г. на нотариус Р. М е видно, че прекият наследодател на ищците и съпруга й са продали на втората ищца недвижим имот, представляващ целия горен етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. ******, който етаж се състои от две стаи, кухня, клозет, коридор с чупка, санитарен възел, две тераси, пристройка на собствени колони, мазе под северозападната стая и под коридора и стълбището, което мазе е на собствени основи и е на нивото на средния етаж на сградата без връзка с него, при граници на мазето: на запад улица, на север - ***** С нотариална покана от 18.01.2011г. втората ищца и съпруга й са поискали наследодателят на ответниците да им предаде ключове за входната врата от коридора на жилищната сграда към ул. „****и към избеното помещение, преустроено на стая, от към същия коридор, тъй като през м. септември 2010г. е сменил ключалките за същите. В отговор наследодателя на ответниците е върнал нотариална покана, че жилището на средния етаж в имота е негово и че повече от десет години не е сменял никакви ключалки и ключове.
От представените от ответниците решения и съдебна спогодба по гр.д. № 1147/2018г. на ВТРС се установява, че същите са поделили наследствения си имот на процесния адрес, включително спорните по делото помещения.
По делото са представени писмени доказателства относно заплатена в процесния имот потребена вода и електроенергия.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице арх.Е И П, от заключението на която е видно, че при съпоставка приетите по делото удостоверения, издадени от Община **** относно жилището на Д. Б., вещото лице е 3 установило, че в Удостоверение изх.№94-Д-178/09.06.1992г., в което е посочено, че жилищния етаж, принадлежащ на Д. Б. се състои от две антрета за достъп откъм *****, няма идентификация къде са тези две входни антрета, като през едното става достъпа от ул“****, а от другото-достъпа от ул.****. Посоченото в удостоверения изх.№94-Д-178/09.06.1992г. и изх.№954/08.06.2010г. на **** описанието на жилищния етаж съответства отчасти на жилищния етаж по проекта от 1986г., изготвен от НИПК. Вещото лице е посочило, че в обяснителната записка към проекта на НИПК описанието на апартамента се състои от кухня, дневна, две спални с баня, тоалетна, килер, маза и чардак. На място складовото помещение е на кота, по –висока от нивото на новоизградената къща, но функционално свързано с апартамента на ниво-132 чрез врата и стъпала. Проходът в обяснителната записка представлява обща част и се ползва за достъп до новоизградената къща. Вещото лице е дало заключение, че приложеното заснимане на апартамента на Д. Б. от проекта за преустройство, одобрен на 25.05.1992г. по конфигурация съвпада с установеното на място жилище. Съществуващият проход8антре/ към ул.“****функционално е свързан с жилището чрез врата към стаята/маза/. Проходът и стаята/маза/ са част от старата западна сграда.
Според вещото лице в процесния У*****, преди отчуждаването от 1986г. са съществували няколко сгради, като сградите, намиращи се в западната част на имота са строени по различно време и са били конструктивно независими, но функционално свързани и условно вещото лице ги е определило като Западна сграда-двуетажна, граничеща с ул.*****и Източна сграда-двуетажна, граничеща на изток с вътрешен двор, а на запад със западната сграда, които с Протокол за доброволна делба от 06.07.1959г. по гр.дело №644/1959г. вертикално и хоризонтално са разделени, а по-късно е отчуждена само сградата, намираща се вътре в имота, т.нар Източна сграда и по одобрени проекти е изградена нова двуетажна жилищна сграда. Спорните имоти представляват проход/антре/ и стая /маза/ с обща площ 28,5 кв.м, находящи се на партерния етаж на Западната сграда.