Решение № 2264 от 18.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2264 гр. Варна, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Г.ева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Г.ева Гражданско дело № 20253110100676 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от Е. Й. М., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. Из., № ** срещу З. к. „У.“ АД, ЕИК *********, адрес: град С., бул. „Т. А.“ № ** иск с правно основание чл. 432 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 9500 лева, представляваща дължимо обезщетение равняващо се на действителната цена на мотоциклет „Х.“ ВТ **** Ц с рег. № СА ****А, за причинените имуществени вреди на гореописаното превозно средство, настъпили в следствие на реализирано на 19.11.2019 г. ПТП, в посока град Варна, след отбивката за с. Слънчево по вина на водача на л.а. „М.“ с рег. № В **** НР, застрахован по договор гражданска отговорност при ответното дружество, валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на претенцията пред застрахователя - 06.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 19.11.2019 г. на автомагистрала Хемус, около 01,24 часа в посока град Варна, след отбивката за с. Слънчево, при управление на мотоциклет „Х“ наследодателя на ищеца е застигнат от л.а. М. и ударен отзад.

В резултат на настъпилото ПТП наследодателя на ищеца е починал, а мотоциклетът му е увреден до степен на пълно погиване. Твърди наличие на тотална щета като са увредени кормилната уредба на мотоциклета, предния калник, фар, седалка и резервоар, задна гума и джанта, двигател и части от него, въздуховоотвод и рамка. Л.а. М. е имал валидно действаща застраховка „Гражданска отговорност“. Уведомил, на 06.01.2025 г., застрахователя като е 1 заявил претенция във връзка с настъпилите имуществени увреждания. На 10.01.2025 г. е отказано изплащане на обезщетение, поради изтекла давност.

Оспорва наличието на изтекла погасителна давност като се позовава на ЗМДВИП, в който е прието, че давност не тече за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. Заявява, че процесния мотоциклет е дерегистриран на 27.12.2024 г. Посочва, че действителната пазарна цена на мотоциклета е 9500 лева, а ремонта на същия надхвърля действителната пазарна цена на същия. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата претенция. Не оспорва допустимостта на исковата претенция. Не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди, че давността за предявяване на претенцията е изтекла, дори и да се вземе предвид спирането на давността по време на пандемия. Моли за отхвърляне на претенцията.

С оглед събраните по делото доказателства и при съблюдаване на относимите правни норми, съдът констатира следното от фактическа и правна страна:

Съдът е обявил за безспорни между страните следните обстоятелства, че е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между собственика на увреждащия л.а. „М.“ с рег. № В **** НР и ответника, валиден към датата на застрахователното събитие 19.11.2019 г.; че управляващият л.а. „М.“ с рег. № В **** НР е виновен за настъпилото ПТП като удря отзад управлявания от наследодателя на ищеца мотоциклет Х с рег.

№ СА **** А в резултат на което е причинена неговата смърт и са настъпили увреждания на процесния мотоциклет; че ПТП настъпва на автомагистрала Хемус, посока град Варна, след отбивката за с. Слънчево; че е налице причинно – следствена връзка между настъпилото ПТП и настъпилите имуществени вреди по отношение на процесния мотоциклет.

Наличието на валидна застраховка на виновния водач към датата на ПТП с ответното дружество, се установява и от приетата справка от Гаранционен фонд, изготвена на 15.01.2025 г.

От удостоверение за наследници, издадено от Община Варна, изх. № ****/21.11.2019 г. се установява, че наследник на ЙО М. М., починал на 19.11.2019 г., е синът му Е. Й. М.. С оглед настъпилата смърт на ЙО М., Е. М. се явява процесуално и материално легитимиран да предяви претенция за заплащане на дължимото обезщетение.

Като писмено доказателство по делото е прието решение № ****1 г. по в.т.д. № ***/2021 г. по описа на Апелативен съд – град Варна, от което се установява, че същото се отнася до претендираните от застрахователя неимуществени вреди, настъпили в резултат на процесното ПТП от 19.11.2019 г.

Представено по делото е свидетелство за регистрация част 1, издадено от МВР, от което се установява, че мотоциклет с рег. № СА ****А е с прекратена регистрация от 27.12.2024 г.

2

От договор за покупко – продажба на МПС от 18.11.2019 г., с нотариална заверка на подписите, удостоверена от нотариус с рег. № **** в НК, е видно, че ЙО М. М. е станал собственик на процесния мотоциклет с рег. № СА **** А.

От уведомление, изготвено от ЗК „У.“ АД, от 09.01.2025 г. се установява, че по отправената претенция за заплащане на имуществени вреди на Е. Й., от 11.12.2019 г., в качеството му на наследник на ЙО М. М., във връзка с мотоциклет „Х“ с рег. № СА ******, му е отказано плащане, с оглед обстоятелството, че към датата на предявяване на претенцията – 06.01.2025 г. давността е изтекла, тъй като същата е 5 годишна от датата на настъпване на застрахователното събитие.

Приет като писмено доказателство е констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ********/19.11.2019 г., относно посетено ПТП на 19.11.2019 г., от който се установява, че процесния мотоциклет е тотална щета.

Прието по делото е заключение по назначената САТЕ, от която се установява, че стойността на запазените части на процесния мотоциклет при такива при оглед и без ДМ според приблизителните проценти е ок. 35-40%, а стойността, която би се получила, при предаване на мотоциклета за скрап е ок.100 лева на база тегло и договорености при изкупуване. Стойността на щетите ведно с необходимия труд за възстановяване на мотоциклета възлизат на 26114.58 лева. Стойността на мотоциклета към датата на ПТП е 8450 лева като стойността на ремонта надвишава действителната стойност.

Разпоредбата на чл. 432 от КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност". Същата обезпечава неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните материални предпоставки (юридически факти): наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, за което ответникът носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие са причинени твърдяните имуществени вреди, съответно размер на разходите нужни за тяхното отстраняване.

От събраните в настоящото производство писмени доказателства и приетата и приобщена към доказателствения материал съдебно автотехническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и съответстваща на останалия събран по делото доказателствен материал, както и предвид обявените за безспорни факти, съдът приема за доказани следните обстоятелства: че е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между собственика на 3 увреждащия л.а. „М.“ с рег. № В **** НР и ответника, валиден към датата на застрахователното събитие – ПТП от 19.11.2019 г.; че управляващият л.а. „М.“ с рег. № В **** НР е виновен за настъпилото ПТП като удря отзад управлявания от наследодателя на ищеца мотоциклет Х с рег. № СА **** А в резултат на което е причинена неговата смърт и са настъпили увреждания на процесния мотоциклет; че ПТП настъпва на автомагистрала Хемус, посока град Варна, след отбивката за с. Слънчево; че е налице причинно – следствена връзка между настъпилото ПТП и настъпилите имуществени вреди по отношение на процесния мотоциклет.

Разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените вреди на чуждо имущество. Щетата съответства на разходите, необходими за възстановяване на увреденото имущество, по средни пазарни цени - тоест по цените, за които вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество или увреденото такова да се отремонтира до състоянието му при събитието. Смисълът е да бъде реализирана обезвредата на наследника на пострадалия, така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване на патримониума му, вследствие на настъпилия застрахователен риск, но същевременно да не се достигне и до необосновано увеличаване на правната му сфера. В този смисъл решение № 209/30.01.2012г по т.д. № 1069/2010 г. на 2-ро ТО на ВКС.

По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д.

№ 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., постановени при действието на КЗ (отм.), но относими и след приемането на сега действащия Кодекс на застраховането.

На увредения се дължи обезщетение, определено по средни пазарни цени за такива по вид, година на производство и характеристики нови оригинални или алтернативни части, които имат същото или подобно качество с това на съответно увредените части на колата, в състоянието й към инцидента, респ. по средни пазарни цени на труда в няколко независими сервиза, сред които такива притежаващи ISO и такива непритежаващи ISO.

Само така ще се постигне целената оптимална еквивалентност на обезвредата, без същевременно да се стигне до неоснователно обогатяване на 4 правоимащия.

По смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на издадена от сервиз проформа фактура – при възстановяване в натура на вредите или експертна оценка – при изплащане на парично обезщетение. Стойността на разходите за ремонт по средни пазарни цени отново съгласно заключението по САТЕ, което съдът изцяло кредитира като компетентно изготвено, възлиза на 26 114.58 лева.

От същото това заключение се установява, че действителната стойност по смисъла на чл. 400, ал. 1 от КЗ на процесния мотоциклет към датата на събитието е в размер на 8450 лева. Следователно е налице тотална щета, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната стойност на автомобила. С оглед гореизложеното следва да се приеме, че е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ, като дължимото обезщетение следва да се определи в размер на действителната стойност посочена в заключението на приетата по делото САТЕ в размер на 8450 лева. От стойността следва да се приспадне и стойността, която наследникът би получил за скрап. Не следва да се намалява стойността, със стойността за запазени части, тъй като се забранява предаването на ИУМПС или на отпадъци от МПС по начини, различни от предвидените в наредбата; както и предаването на ИУМПС на лица, които не притежават разрешение, издадено по реда на чл. 67 ЗУО, или комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда, аргумент от чл. 18 от за излезлите от употреба МПС, в сила от 25.01.2013 г., приета с ПМС № 11 от 15.01.2013 г. С оглед гореизложените мотиви следва, че дължимото обезщетение възлиза на 8350 лева.