Решение № 251 от 22.08.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. София, 22.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска при участието на секретаря Александра К. Ковачева като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20238002900957 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

И. Г. З. чрез адв. Г. Г. обжалва решение № 814 от 21.12.2022 г. по т.д.

1040/21 г. АС-София, с което е потвърдено решение № 261141 от 16.07.2021 г. по т.д. 815/20 г, СГС, VI-21, с което са отхвърлени исковете на И. З. за отмяна на взетите решения на Общо събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ ООД, проведено на 23.03.2020 г. по т. 1, 2, 6 и 7 за приемане на К. Г. Х. за съдружник, за увеличаване на капитала чрез записване на нови дялове от новоприетия съдружник, за промяна на седалището на дружеството и изменение на дружествения договор и е осъден „Изамет 1991“ ООД да заплати разноски на И. З. от 640 лв.

Касационният жалбоподател излага съображения относно допуснати съществени процесуални нарушения, основание за отмяна съгласно чл. 281, т.

3, пр. 2 от ГПК. Въззивният съд правилно бил оставил без движение исковата молба, като с молба И. З. бил уточнил петитума по отношение на решенията на Общото събрание на съдружниците, обективирани в т. 1, 2,3,4, 6 и 7 от 1 протокола от 23.03.2020 г. Допуснатото частично уточнение било неправилно.

С мотивите, с които съдът не бил допуснал уточнение по т. 1, 2,4, 6 и 7 всъщност се произнасял по същество на делото, а не по допустимост. Била налице нищожност на решенията по т. 1, 2, 4,6 и 7. Този порок не можел да бъде саниран и това обуславяло извод, че решението на въззивния съд подлежи на отмяна.

Твърди, че съдът неправилно бил определил правната квалификация на предявените искове, като не били дадени точни указания относно подлежащите на доказване факти и разпраделението на доказателствената тежест.

Не били допуснати доказателства, които своевременно били поискани.

Неправилно било и отхвърлянето на исковете на основание накърняване на добрите нрави и противоречие със закона. В случай, че се запази решението за увеличение на капитала, то щяло намали участието му, което би увредило интересите на взискателя. Това било заобикаляне на забраната, предвидена в чл. 451, ал. 1 ГПК. Нямало воля за взетите решения. Заобикалянето на закона не било коментирано, съдът не бил го обсъдил, като това заобикаляне било поради наличие на вписани запори към 23.3.2020 г. Прикритата сделка била разпореждане с дружествени дялове, то било налице ограничението съгласно чл. 451, ал. 1 ГПК. Към този момент съдружниците И. З. и Я. З. притежавали съответно 60 % и 40 % от капитала. Приемането на нов съдружник и записването на 20 дружествени дяла на стойност 1000 лв било в противоречие на принципите на справедливост, добросъвестност в търговските взаимоотношения и предотвратяване на справедливото облагодетелстване, защитени с нормите на чл. 20 от ЗЗД, чл. 289 от ТЗ и чл. 302 от ТЗ.

Освен това съдът не бил проследил сам нищожността на правните сделки, в нарушение на задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР 1/20 г. на ОСГТК на ВКС. Излага подробни съображения.

Съдът неправилно бил отказал да разгледа предявените на сочените основания искове, отделно е следвало да бъде разгледано и основанието, заявено с допълнителната искова молба, досежно невзети решения, за които бил оформен протокол – основание по чл. 75 от ТЗ, тъй като нямало установени преклузивни срокове за навеждане основания за нищожност.

Оспорва доводите на третото лице помагач К. Х. относно липсата на 2 правен интерес за предявяване на исковете, поради прекратяване на участието му, на основание чл.125, ал. 2 от ТЗ. Счита, че изявлението за прекратяване на членството в дружеството, на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ, е отправено преди приемането на Х. за съдружник и не би могло да прояви действие, тъй като биха липсвали съдружници. Това изявление не било провело действие спрямо дружеството. Молбите не били насочени към последиците за прекратяване на членство.

Моли да се отмени решението на въззивния съд със законните последици.

Третото лице помагач, К. Х. чрез адв. В. В. оспорва касационната жалба.

Счита, че съдът правилно е определил правната квалификация на предявените искове. Искането било изрично за отмяна на решението на общото събрание на съдружниците, нямало искане за установяване нищожност или недействителност. Нямало основание за разглеждане на иск с правно основание чл. 75 от ТЗ. Решенията на Общото събрание на съдружниците били многостранна сделка и правилата на чл. 26 от ЗЗД не били приложими.

Счита, че по спора относно нищожността на решенията било образувано друго дело т.д. 1301/20 г. на СГС. Излага подробни съображения за правната същност на решенията на Общото събрание на съдружниците, както и за очертания спор по делото.

По отношение на служебното задължение на въззивния съд да следи за нищожността на правни сделки, излага съображения, че оспорените решения не представляват правни сделки.

Оспорва правото на жалба на касационния жалбоподател, тъй като нямал качеството съдружник към момента на вземане на решенията.

Третото лице помагач, К. Г. Х. чрез адв. В. В. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за обявяване за нищожни, по исковете на И. З., на взетите решения на ОСС на 23.03.2020 г. по т. 3 и т. 4. Счита, че липсват предявени искове за нищожност на решенията по т. 3 и т. 4 от решението на Общото събрание на съдружнците от 23.03.2020 г. Оспорва изводите на въззивния съд относно правния интерес на И. З. да предяви искове, с които да оспори решенията, като счита, че неправилно съдът не бил зачел изявлението, на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ, отправено от И. З., за прекратяване на 3 членството му в дружеството.

На 07.05.2020 г. по партидата на дружеството било налице заявление образец А4 относно заявяване на обстоятелства заличаване като съдружници на И. и Я. З.и и вписване като едноличен собственик на капитала на К. Х. като били приложени заявленията за напускане на двамата, на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ. Към момента на входиране на цитираното заявление било налице решение на Общото събрание на съдружниците по протокол със заверка на подписите от 23.03.2020 и нотариална заверка на съдържанието № 3959/23.03.2020 г. и № 3960/23.03.2020 г. том III, акт 148 по описа на Нотариус Весела Ивчева, като било взето решение по т. 3 за освобождаване на управител И. З. и с решение по т. 4 за управител бил избран К. Х.. Решенията действали веднага между съдружниците, конкретно решението за избор на управител. Така решението от 23.03.2020 г. било провело действие в частта, с която той, К. Х., бил избран за управител на „Изамет 1991“ ООД, веднага. С достигане на изявлението до него, вече в качеството му на управител, следвало да се приеме, че дружеството е уведомено. С уведомяването настъпвало и прекратвяане на членството на И. З.. Това обуславяло извод, че нямал правен интерес да предяви искове за нищожност или искове за отмяна на взетите решения от съдружниците на 23.03.2020 г.

Решенията на съда, с които била прогласена нищожността на решенията по т. 3 и 4, били неправилни.

Моли да се отмени решението в обжалваната от него част.

Ответникът по касационната жалба на К. Г. Х., И. Г. З. оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения, че е легитимиран да оспорва решенията на

Общото събрание на съдружниците, индивидуализирани по-горе. Счита, че изявлението за прекратяване на участие на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ, не било достигнало до дружеството.

Дори и да се приемело, че изявлението било достигнало до дружеството, то това било станало на 24.03.2020 г, докато атакуваното решение било от 23.03.2020 г. Излага съображения относно правилността на решението на въззивния съд, по отношение на т. 3 и т. 4 от процесното решение на Общото събрание на съдружниците.

Върховният касационен съд, състав на Второто търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

4

С определение № 2402 от 16.09.2024 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, за необходимостта от проверка допустимостта на решението на въззивния съд.

Въззивният съд е бил сезиран с въззивни жалби от И. З. в частта, с която са отхвърлени исковете му с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна на взетите решения на Общото събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ООД, проведено на 23.03.2020 г., по т. 1, 2, 6 и 7, съответно за приемане на К. Х. като съдружник, за увеличаване на капитала чрез записване на нови дялове от новоприетия съдружник, за промяна на седалището на дружеството и за изменение на дружествения договор и въззивна жалба на третото лице помагач, К. Х. (встъпило по свой почин, по реда на чл. 218 от ГПК, на страната на ответника пред СГС) срещу решението на първоинстанционния съд, в частта, с която по исковете на И. З. са обявени за нищожни решенията н а Общо събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ООД, проведено на 23.03.2020 г. по т. 3 и 4 от дневния ред - за освобождаване на Я. З. и И. З. като управители на дружеството и за избор на К. Х. за управител на дружеството.

И. З. в отговора си на въззивната жалба, подадена от Х., е подчертал, че се позовава на нищожност на процесните решения на Общото събрание на съдружниците. Освен това И. З. е подал и насрещна въззивна жалба на въззивната жалба на Кр. Х., като И. З. имал интерес и бил предявил иск за нищожност на решението на общото събрание на съдружниците, който не бил разгледан от първоинстанционния съд. Изложил е съображения, че съдът следва да се произнесе по този иск.

Въззивният съд е установил, че Я. З. и И. З. към 20.03.2020 г. са съдружници в дружеството „Изамет 1991“ ООД. Също така е установил наличието на протокол от 20.03.2023 г. на Общото събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ООД, с нотариална заверка на подписите и съдържанието, извършена на същата дата от помощник на нотариус Надежда Димова с № 329, удостоверяващ взети от органа на дружеството решения, а именно: по т. 1 за продажба на собствените на „Изамет 1991“ ООД дялове от капитала на други дружества – „Изамет Транс“ЕООД, „Изамет 01“ ЕООД, „Изамет 05“ЕООД, „Изи Строй“ЕООД и „Изамет Инвест“ЕООД, на К. Х. срещу цена, не по-малка от тяхната номинална стойност; по т. 2 за приемане на К. Х. като съдружник в „Изамет 1991“ ООД; по т. 3 – за даване на съгласие двамата съдружници Я. З. и И. З. да прехвърлят чрез продажба на К. Х. собствените си 5 дружествени дялове. Констатирано е, че поради продажба на дяловете си на Х., участието на И. З. и Я. З. в дружеството е прекратено, поради което удостоверените с протокола решения по т. 4 - 9 са взети от К. Х. като едноличен собственик на капитала, а именно по т. 4, за освобождаване на И. З. и Я. З. като управители на дружеството и за освобождаването им от отговорност, и по т. 5 – за избор на третото лице помагач К. Х. за негов управител, по т. 7 за промяна на адреса на управление на дружеството и за приемане на дружествен договор с отразяване на промените, произтичащи от взетите 6 решения.

Също така е установил наличието на протокол от проведено на 23.03.2020 г. Общо събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ООД, на което според същия протокол, са присъствали двамата съдружници и управители И.

З. и Я. З., както и третото лице помагач К. Х., като в него изрично било посочено, че това събрание е проведено без спазване на процедурните правила за неговото свикване, с което съдружниците изрично са се съгласили.

Установено е съдържанието на решенията на съдружниците както следва: по т.

1 от дневния ред, общото събрание взело решение за приемане на К. Х. като съдружник в „Изамет 1991“ООД; по т. 2 - за увеличаване капитала на дружеството от 5000 лв., разпределен на 100 дружествени дяла, всеки на стойност от 50 лв., на 6000 лв. разпределени на 120 дяла, със същата номинална стойност на всеки от тях, като новите 20 дружествени дяла се поемат от новоприетия съдружник; по т. 3 – за освобождаването от длъжност и отговорност на управителите Я. З. и И. З., и за избор на новоприетия съдружник за управител на дружеството; по т. 5 за упълномощаване на И. З. да сключи договор за възлагане на управлението с новия управител К. Х. , по т. 6 за промяна на адреса на управление на дружеството в гр. София, бул. „Ген.