Решение № 232 от 19.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. София, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Даниела Врачева

Георги Ушев при участието на секретаря Емилия Б. Найденова в присъствието на прокурора Д. Й. като разгледа докладваното от Георги Ушев Въззивно частно наказателно дело № 20231000600651 по описа за 2023 година

СЪДЪТ след като се запозна с материалите по делото и като изслуша становището на страните намира следното:

Производството е по реда на чл.34 вр. чл. 20 от Закона за признаване изпълнение и изпращане на решение за конфискация или отнемане и решение за налагане на финансови санкции (наричан по-долу за краткост специалния закон).

Делото е образувано по частна жалба от адв. С. Г. служебен защитник на засегнатото лице М. С. С. срещу Решение на СГС, 3 въззивен състав, с което е прието за изпълнение Решение № ВН – GS/03/216000075087/21 от 17.01.2022 г. влязло в сила 16.02.2022 г., издадено от Bezirkshauptmannschaft Gussing - административно наказващия орган в Австрия, с което на М. С. С. е била наложена административна санкция от 70 евро за нарушение на чл.20, ал.2 от Правилника за движение по пътищата, а именно движение с превишена скорост осъществено на 04.12.2021 г. в 19.00 ч. на 61,95 километър на автомагистрала № 4, Nickelsdorf, като засегнатото лице е управлявало автомобила си с 149 км/ч. при разрешена скорост 130 км/ч.

Определена е и левовата равностойност на наложената санкция от 70 евро - на 137 лева.

1

В жалбата се изтъкват аргументи за незаконосъобразност на съдебния акт и се иска той да бъде отменен. На първо място се посочва, че не е направен опит засегнатото лице да бъде призовано за участие в производството. Навежда се аргумент, че не се установява идентичност на лицето посочено в поканата и засегнатото лице в настоящото производство.

Посочва се, че е налице основание за отказ за признаване изпълнение на съдебното решение по чл.35, т. 1 от специалния закон, тъй като в удостоверението, касаещо обобщено представяне на фактическото положение и описание на обстоятелствата липсва описание на извършеното нарушение, както и неговото място и време. Налице е и основание за отказ от признаване на съдебното решение по чл. 35, т. 11 от специалния закон, тъй като засегнатото лице не се е явило лично и не се е отказало изрично от правото си на участие и устно изслушване.

Въззивният състав намира, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Производството пред първата инстанция е образувано въз основа на удостоверение по чл. 4 от рамково решение 2005/214 относно прилагане на принципа за взаимно прилагане на финансови санкции, изпратено от компетентния административно наказващ австрийски орган. Правилно първата инстанция е посочила, че в удостоверението се посочва, че е санкционирано лицето М. С. с наложена административна санкция от 70 евро за нарушение на чл.20, ал.2 от Правилника за движение по пътищата, а именно движение с превишена скорост, осъществено на 04.12.2021 г. в 19.00 ч. на 61,95 километър на автомагистрала № 4, Nickelsdorf, като засегнатото лице е управлявало автомобила си с 149 км/ч. при разрешена скорост 130 км/ч.

Коректно СГС посочил, че спрямо засегнатото лице М. С. С. е издадено Решение № ВН – GS/03/216000075087/21 от 17.01.2022 г. влязло в сила на 16.02.2022 г., с което на М. С. С. е била наложена обжалваната административна санкция от 70 евро.

В издаденото удостоверение по чл.4 от рамковото решение 2005/2014 г. относно прилагане на принципа за признаване на финансови санкции, е посочено, че санкциониращият акт е бил издаден от несъдебен орган относно административно правонарушение, както и че заинтересованото лице е имало възможност да отнесе въпроса до съда. Във въпросното удостоверение са посочени конкретно дата, място и начин на осъществяване на административното нарушение, което е видно от съдържанието му и възраженията на защитника в тази насока са неоснователни.

Правилно СГС е приел, че административният акт за налагане на санкция от 70 евро на М. С. С. следва да бъде признат и изпълнен.

Налице са формалните изисквания за това, като се касае за Акт на несъдебен орган, с който е наложена финансова санкция за нарушение на 2

Закона за движение по пътищата, като приложено към него удостоверение притежава изискуемите от специалния закон реквизити.

Правилно СГС е посочил, че не са налице основания за отказ от признаване и изпълнение. За санкционираното деяние не се изисква двойна наказуемост по чл.30, ал.2, т.1 от специалния закон, като отделно от това, то е наказуемо и по българското право. Деянието е извършено на територията на издаващата държава. Няма данни за извършено плащане. Не са налице и останалите условия за отказ от изпълнение визирани в чл.35 от специалния закон.

Не се споделят доводите на защитата, че не може да бъде установена идентичност между санкционираното лице и засегнатото лице по настоящото дело, а именно М. С. С. с ЕГН: **********.

Основателно СГС е стигнал до извода, че независимо, че в удостоверението са посочени само двете имена на лицето, то там фигурира и датата му на раждане, от които данни може да се установи неговата самоличност. От друга страна в удостоверението са посочени достатъчно ясно времето, мястото и датата на извършеното нарушение с оглед, на което възраженията на защитата и в тази насока съдът намира за неоснователни.

Верни са разсъжденията на С Г С по отношение на това, че по настоящото дело засегнатото лице е обявило официален адрес в страната, на който той не живее и по тази причина не е могъл да получи на този адрес процесуалните документи, за да упражни правото си на обжалване, поради което и заради това си поведение не може да черпи права, свързани с непризнаване на наложената му административна санкция само на това основание, че не е намерен, за да участва в производството, респективно да обжалва акта, с който му е наложена глобата.

Правилно СГС е определил и левовата равностойност на наложената санкция от 70 евро, а именно в размер на 137 лева.

Воден от гореизложеното

Софийски апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС, 3 въззивен състав от 15.05.2023 г. по НЧД № 2382/2023 г.

Решението е окончателно.

Препис от протокола да се издаде на служебния защитник .

Да се уведоми компетентният орган на издаващата държава за признаване на решението за налагане на финансова санкция.

Копие от уведомлението да се изпрати на Министерство на 3 правосъдието на Република България.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи 15:10 ч.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4