Решение № 250 от 21.07.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Ловеч, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20254310200472 по описа за 2025 година С наказателно постановление № 25-1762-000198/14.05.2025 год. на З.Щ.М., Началник РУ - Ловеч, е наложена на П. Д. М., ЕГН: ********** от гр.Ловеч, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 50.00 лева, за това, че на 04.05.2025 г. в 11:31 часа в гр.Ловеч, на ул.“Христо Русков“, до дом №1, с посока на движение към кръстовище, образувано с ул.“Матей Кръстев“, управлява л.а.“Мерцедес“ с рег.№ ** **** **, собственост на ЕТ„А.“, Булстат *********, като по време на движение не използва обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван. Водачът пътува сам, с което е извършил: Водач на МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което виновно е нарушил чл.137А, ал.1. С НП е постановено на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР да се отнемат общо 10 точки на водача.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят П.

Д. М., който го обжалва в срок и излага, че е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е издадено при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Излага, че разпоредбата на чл.137А от ЗДвП изисква при управление на определените в закона категории на МПС водачите да ползват обезопасителни колани, когато съответното МПС е оборудвано с 1 такива, но втората алинея посочва кои лица могат да не ползват обезопасителни колани, а това са лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан. Твърди, че физическото му състояние в момента на проверката не е позволявало ползването на обезопасителен колан, тъй като страда от контактен дерматит, който се обостря в преходните сезони и притискането на колана и контакта с тялото му причинява силен дисконфорт и допълнително дразнение на кожата. Сочи, че при тези състояния лечението, което прилага е с кортикостероидни и антихистаминови препарати, като счита, че попада сред лицата, чийто физическо сътояние, макар и временно за определени периоди от годината не позволява ползването на обезопасителен колан при управление на МПС.

Отделно от това сочи, че са му отнети контролни точки, без да е посочена конкретната разпоредба от наредбата, въз основа на която са му отнети, което засяга правата му като водач на МПС. Изтъква, че в обжалваното НП не са посочени отегчаващите и смекчаващите обстоятелства. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП, алтернативно да приеме, че е налице маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, като отмени НП и предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание или ако приеме, че не са налице основанията за отмяна на НП, да го отмени в частта, с която са отнети контролни точки.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява лично.

Ответникът – Началник РУ-Ловеч - редовно призован не изпраща представител.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите И. Н., М. И. и Д.Г., от становището на жалбоподателя, изразено в жалбата, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Н а 04.05.2025 год. бил съставен Акт № 3355330 от свид. И. Н., в присъствието на свид.М. И., срещу П. Д. М., за това, че на 04.05.2025 г. около 11:31 часа в гр.Ловеч, на ул.“Христо Русков“, до дом №1, с посока на движение към кръстовище, образувано с ул.“Матей Кръстев“, управлява л.а.“Мерцедес“ с рег.№ ** **** **, собственост на ЕТ„А.“, Булстат 2

*********, като по време на движение не използва обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван. Водачът пътува сам, с което виновно е нарушил чл.137А, ал.1 от ЗДвП. По съставения акт жалбоподателят е вписал, че няма възражения . Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

АУАН и НП са издадени от компетентни лица съгласно представената заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 295з-31/07.01.2022 г. и заповед № 295з-3360/21.10.2024 г. на директора на ОД на МВР-Ловеч.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:

Жалбата е допустима и е подадена в законоустановения срок от легитимно лице.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата за извършването му. Както в АУАН, така и в НП е направено пълно, точно и ясно описание на констатираното нарушение, правилно е дадена правната квалификация на нарушението, като са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, като му е връчен екземпляр от същия.

Настоящата инстанция приема, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е безспорно доказано. От показанията на актосъставителят и свидетелят по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП. Съдът кредитира в цялост показанията на свид.Н. и свид. И., които са очевидци на нарушението, и които са възприели движението на автомобила, управляван от жалбоподателят, както и събитията до и след спирането му за проверка. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил. Дадените в хода на съдебното следствие показания от свидетелите са конкретни, ясни и последователни, непротиворечиви и изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателя и са годни да обосноват описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.

3

Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Изключението от това правило е въведено с разпоредбата на чл. 137а, ал. 2 ЗДвП, съгласно която могат да не използват обезопасителни колани бременните жени; лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан; лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди; водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място; инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел.

В случая с жалбата се прави възражение, че жалбоподателят попада в хипотезата на чл.137А, ал.2, т.2 от ЗДвП, тъй като физическото му състояние към момента на проверката не е позволявало да използва обезопасителен колан, тъй като страда от контактен дерматит, който се обостря в преходните сезони.

Това възражение не се споделя от настоящия състав, тъй като използването на обезопасителен колан не е противопоказно по медицински причини, но при контактен дерматит е препоръчително да се вземат предпазни мерки, тъй като триенето на колана и материалите, от които е изработен (синтетични нишки, метална катарама), могат да влошат съществуващия обрив. Не са релевирани конкретни аргументи от фактическо естество, че при поставянето на обезопасителен колан към датата на проверката би се оказало застрашено здравословното състояние на жалбоподателя. Не са представени доказателства, сочещи на заболяване или обективно уязвимо физическо или физиологическо състояние, при което употребата на обезопасителния колан би била противопоказна за здравето на водача. Още повече, че конкретни съображения за наличието на факти, попадащи в обхвата на чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП е следвало да бъдат изложени по време на проверката с представяне на нужните доказателства. От разпита на двамата свидетели се установява, че в хода на проверката изрично са попитали водача дали има основателна причина да е без колан, като са му разяснили, че по медицински причини и ако страда от определени заболявания може да не използва обезопасителен колан, като жалбоподателят е заявил, че няма такива. Въпреки твърдението в такава 4 насока, същото остава недоказано, макар по делото да е разпитана като свидетел Д.Г. – майка на жалбоподателя. Същата заявява, че тя страда от същото заболяване като сина си – атопичен дерматит, но имайки предвид, че свидетелката е майка на жалбоподателя, то нейните показания не са в пълна степен обективни, тъй като е заинтересована от изхода на делото и не следва да бъдат кредитирани. Нещо повече наличието на конкретно заболяване се доказва със съответната медицинска документация, каквато не е представена по делото. Не са направени и доказателствени искания, от които да се установява, че физическото състояние на водача към датата на съставяне на акта не е позволявало използването на обезопасителен колан.

С оглед липсата на правоизключващи възражения, въвеждащи факти и обстоятелства, попадащи в нормативния обхват на изключенията, изчерпателно лимитирани в чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, съдът приема, че не са налице фактически извинителни основания, изключващи изпълнението на задължението за носене на обезопасителен колан и нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е безспорно доказано.

При определяне на наказанието наказващият орган е определил правилно санкционната норма и наложил единствено предвиденото в закона, действащ към момента на извършване на нарушението/който е и поблагоприятен/ наказание.

Въпреки изложеното съдът приема, че НП е незаконосъобразно, тъй като в административнонаказателното производство не е извършена преценка относно наличие на основанията на чл.28 от ЗАНН, а такава следва да се извърши от наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините довели до извършването му, причинени ли са също така вреди от нарушението и други смекчаващи отговорността обстоятелства.

Поради причина, че тази преценка е въпрос на законосъобразност, тя подлежи и на съдебен контрол.

Наред с понятието административно нарушение в чл.6 от ЗАНН, законът си служи и с понятията „маловажни” и „явно маловажни” нарушения, съответно в разпоредбите на чл.28 и чл.39, ал.1 от ЗАНН. Безспорно е задължението на наказващият орган да приложи правилно закона при извършване на преценка дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН, отграничавайки „маловажните” случаи на административни нарушения от 5 нарушенията, съдържащи се в обхвата на чл.6 от ЗАНН. „Маловажен случай“ ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид.

В настоящият случай, наказващият орган не е съобразил обстоятелството, че при проверката не са констатирани други нарушения на ЗДвП, както и това, че водачът няма налагани наказания по ЗДвП, ниската обществена опасност на деянието и на дееца, липсата на вредни последици.

Съобразявайки изложеното, настоящият съдебен състав стига до извод, че случаят е маловажен, тъй като поради своята малозначителност нарушението има изключително ниска степен на обществена опасност. Като не е обсъдил тези му характеристики и не ги е взел предвид при предприемане на действията по издаване на обжалваното НП в съответствие с нормата на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е нарушил материалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно постановление и като такова същото следва да бъде отменено. Не е било необходимо за нарушение с такава степен на обществена опасност веднага, още от първия път да се налага предвидената от закона санкция. При това положение нарушителят следва да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – превъзпитателната и предупредителната, както и корективната цел на административното наказание, с оглед стимулиране на нарушителя към спазване на установения правов ред и оказване на възпитателно и предупредително въздействие върху останалите граждани, така както визира разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.