Решение № 261137 от 30.03.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 30.03.2022 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III - В въззивен състав, в закрито заседание на тридесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл. съдия

ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от младши съдия

Симеонова ч. гр. дело № 5334 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 463 ГПК.

Образувано е по жалба на ТД на НАП - гр. София срещу разпределение на суми от 08.04.2021 г. /предявено на 09.04.2021 г./ на ЧСИ Мариян Петков, рег. № 851 на КЧСИ по изп. дело № 20208510401715.

В жалбата са изложени съображения, че разпределението е формален акт на съдебния изпълнител, в него следва да бъдат посочени по вид, основание и размер конкретните вземания на взискателите, кои вземания се ползват с привилегия и каква, дали вземанията се погасяват изцяло или частично, респективно остава ли някаква част неудовлетворена. Държавата винаги е присъединен по право кредитор, като законодателят е предвидил в чл.

191, ал. 3 ДОПК съдебният изпълнител да изпраща съобщение до НАП за всяко започнато изпълнение и всяко разпределение. В случая такова съобщение не е изпратено, не е поискано и удостоверение за актуалния размер на публичните задължения на длъжника. Предвид това се моли за отмяна на разпределението и за изготвяне на ново съобразно естеството на кредиторите и привилегията на техните вземания.

Постъпил е отговор на жалбата от първоначалния взискател „БЛАГОЕВ 2015“ ЕООД. Твърди се, че не са изложени конкретни оплаквания, водещи до незаконосъобразност на извършеното разпределение, както и че правата на държавата по процесното изпълнително дело са били зачетени – в разпределението е отчетена претенцията на държавата, като ЧСИ няма задължение служебно да следи за размера на всяко задължение и преди всяко разпределение да изисква удостоверение от НАП за актуалния размер на вземането ѝ. Освен това, при извършеното разпределение не е налице остатък от сумата, която да е разпределена в полза на държавата, която се ползва с общата привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение.

Постъпило е и становище от длъжника „СИРИУС

СЕКЮРИТИ“ ООД, с доводи за неоснователност на жалбата. Твърди се, че разпределението е извършено законосъобразно с оглед привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а освен това вземанията на държавата към момента на извършване на разпределението са в по – малък размер. Моли се за потвърждаване на обжалваното разпределение.

В мотивите си, изложени по реда на чл.

436, ал. 3 ГПК, ЧСИ Мариян

Петков поддържа, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и възраженията, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, прие следното:

Изпълнително дело № 20208510401715 по описа на ЧСИ Мариян Петков, с рег. № 851 на КЧСИ е образувано по молба на заложния кредитор „БЛАГОЕВ 2015“ ЕООД срещу „СИРИУС СЕКЮРИТИ“ ООД въз основа на извлечение от ЦРОЗ – потвърждение за вписване на пристъпване към изпълнение, издадено на 11.09.2020 г. от ЦРОЗ. Вписаното пристъпване към изпълнение е върху цялото заложено имущество по Договор за особен залог от 20.07.2020 г., сключен между „БЛАГОЕВ 2015“ ЕООД като заложен кредитор и „СИРИУС СЕКЮРИТИ“ ООД като залогодател, вписан в ЦРОЗ под № 2020090102206, и обезпечаващ вземанията на заложния кредитор в размер на 646 400 лв., начислените лихви след 29.05.2020 г. и направените разноски.

С Договора за особен залог на вземане от

20.07.2020 г., представен по изпълнителното дело, залогодателят „СИРИУС СЕКЮРИТИ“ ООД е учредил в полза на „БЛАГОЕВ 2015“ ЕООД особен залог върху настоящи и бъдещи вземания от Община Казанлък по Договор за услуга № ДО7-21/05.07.2019 г., за обезпечаване на вземане в общ размер на 646 400 лв., ведно с лихвите и разноските.

С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано налагане на запор върху вземанията на длъжника, настоящи и бъдещи, към Община Казанлък по Договор за услуга № ДО7-21/05.07.2019 г. и споразумения към договора в общ размер на 744 672 лв.

С образуване на изпълнителното дело, съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника, настоящи и бъдещи, към Община Казанлък по Договор за услуга № ДО7-21/05.07.2019 г.

На 17.09.2020 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която е отразено, че размерът на вземането е 665 867,60 лв., както следва: 646 400 лв. – неолихвяеми вземания и 19 467,60 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 29.09.2020 г.

С образуване на изпълнителното дело е изпратено уведомление по чл. 191, ал. 3 ДОПК до НАП, като от страна на НАП е постъпило Удостоверение от 02.10.2020 г. според което длъжникът има непогасените публични вземания в общ размер на 3 058 420,60 лв. На основание чл. 458 ГПК ЧСИ е присъединил държавата като взискател с разпореждане от 02.10.2020 г.

С разпореждане за разпределение на постъпили суми от 18.12.2020 г. е разпределена постъпилата по запора сума в общ размер на 128 120,40 лв., като видно от отбелязването в същото разпореждането е влязло в сила на 22.12.2020 г.

Впоследствие в резултат на наложения запор е постъпила сумата 6 542,04 лв., като ЧСИ е извършил ново разпределение на 08.04.2020 г., за предявяването на което на 09.04.2020 г. са били уведомени всички страни, НАП е уведомена за предявяването на разпореждането за разпределение на сумите, постъпили по запор на вземания на 08.04.2021 г. – видно от съобщение за предявяване на разпределение – л. 53 от изпълнителното дело.

С обжалваното разпореждане за разпределение на постъпили суми от 08.04.2021 г. ЧСИ е разпределил сумата от 6 542,04 лв. както следва: по реда на чл. 136, ал. 1, т.

1 ЗЗД – такси и разноски по изпълнителното дело – общо 108 лв., от които: по т.

5 /3 броя/ – 72 лв., по т. 13 – 36 лв.; по реда на чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД – за вземанията на взискателя „БЛАГОЕВ 2015“ ЕООД, обезпечени със залог – 6 246,80 лв.; съразмерно на погасените вземания на взискателите по т. 26 ТТРЗЧСИ – общо 187,24 лв. с ДДС.

На 09.04.2021 г. е съставен протокол за предявяване на разпределение, за държавата не е се е явил представител.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК (протоколът за предявяване на разпределението е връчен на присъединения взискател ТД на НАП по имейл и в тридневен срок е депозирана жалбата), срещу подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно правилото на чл.

460 ГПК в случай, че събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.

В разпределението участват взискателите, предявили вземанията си в рамките на съответното изпълнително дело преди изготвяне на разпределението. Взискател по изпълнителното дело е кредитор, който се е снабдил с изпълнителен лист и който е образувал изпълнителното дело или се е присъединил в последствие по реда на чл.

456 ГПК. Взискател е и този кредитор, за когото е предвидено, че е присъединен по право - чл.

458 и 459 ГПК. Разпределението се извършва между взискателите по реда на привилегиите по чл.

136 ЗЗД и особените закони. От сумата, подлежаща за разпределение, се удовлетворява притезанието, което е първо по реда на привилегиите и ако остане свободна сума, от нея се удовлетворява следващото по реда на привилегиите и така до изчерпване на сумата. При няколко вземания от един и същи ред, общият размер на които надхвърля оставащата за този ред сума за разпределение, те се удовлетворяват съразмерно, т. е. пропорционално на размера на вземанията.

В чл. 136 ЗЗД законодателят е регламентирал материята във връзка с привилегиите, като в ал. 1 на същата норма е предвидено, че с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, се ползват следните вземания: 1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и чл. 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които са ползват от тези разноски;

2. вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за МПС - от стойността на този имот или МПС, както и вземанията, произтичащи от концесионни възнаграждения, лихви и неустойки по концесионни договори, 3. вземания, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти, 4. вземания, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържаните имоти, като ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т. 3, 5. вземанията на работници и служители, произтичащи от трудови отношения и вземания за издръжка и 6. вземания на държавата, освен тия за глоби, като с оглед новелата на ал. 2 на чл. 136 ЗЗД - вземанията по т. 5 и т. 6 се удовлетворяват предпочтително от цялото имущество на длъжника. Вземанията с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно с оглед правилото на чл.

136, ал. 3 ЗЗД, а съгласно чл. 136, ал. 4 ЗЗД - освен присъдените лихви, правото на предпочтително удовлетворение обхваща лихвите, изтекли след започване на принудителното изпълнение, както и лихвите за годината, която го предхожда.

В разглежданата жалба не са изложени твърдения за конкретни нарушения на съдебния изпълнител при постановяване на обжалваното разпределение (относно начина на разпределение на сумите и спазване реда на привилегиите). Независимо от липсата на конкретни оплаквания в жалбата, следва да се посочи, че обжалваното разпределение е подробно мотивирано, като включва описание на вземанията на взискателите по вид и размер. Съдебният изпълнител е разпределил постъпилата сума в съответствие с поредността, регламентирана в разпоредбата на чл. 136 ЗЗД – в разпределението подробно е посочено каква сума в каква поредност се разпределя – на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД – такси и разноски по изпълнителното дело (съобразно задължителните разяснения, дадени с т. 6 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), на основание чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД – за вземанията на първоначалния взискател – „БЛАГОЕВ 2015“ ЕООД, който се ползва с привилегия с оглед учредения в негова полза особен залог - чл. 16, ал. 1 ЗОЗ. Доколкото по делото няма данни вземанията на държавата да попадат в хипотезата на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, то правилно съдебният изпълнител е приел, че държавата следва да се удовлетвори по реда на чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД, като предвид изчерпване на сумата по разпределението в полза на присъединения по право взискател не е разпределена сума.

Във връзка с единствения довод за незаконосъобразност на разпределението, че не е изисквано актуално удостоверение за публичните задължения на длъжника, съдът приема, че действително по делото липсват данни съдебният изпълнител да е изискал актуално удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки непосредствено преди извършването на процесното разпределение. Законът обаче не поставя подобно изискване. Чл. 458, изр. второ ГПК задължава съдебния изпълнител единствено да уведоми НАП за започнатото изпълнение и за всяко разпределение. В случая съдебният изпълнител е уведомил НАП за започнатото изпълнение и за процесното разпределение. Неизискването на актуално удостоверение не води до незаконосъобразност на разпределението, нито до накърняване на публичния интерес на държавата, още повече, че в случая не е налице остатък от постъпилата по запора сума, който да следва да бъде разпределен на държавата за погасяване на публичните задължения на длъжника.

С обжалваното разпределение правилно е определен кръгът на взискателите, които следва да бъдат включени в разпределението; вземанията, подлежащи на удовлетворяване; редът за удовлетворяването им и сумата, която се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Поради недостатъчност на същата за удовлетворяване на всички взискатели, е приложен чл. 460&nbsp ГПК, а конкретният ред за удовлетворяване на вземанията е определен съобразно установените в чл. 136 ЗЗД привилегии.