Решение № 66 от 21.05.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. В., 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.Ж.С. при участието на секретаря В.Б.Й. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Гражданско дело № 20251300100314 по описа за 2025 година

Предявен е иск от „***“ АД- ,със седалище и адрес на управление гр. С. срещу М. С. М. от гр. В. с правно основание чл. 124,ал.1във вр. с чл.422 ГПК .

Иска от съда да признае,че ответникът в качеството си на поръчител по договор за кредит,сключен на 05.08.2019г. между „***“ АД и В.А.К. им дължи сумата от 32 377,33лв.-главница,6 705,19лв.- договорни лихви за периода 10.10.2021г. до 17.06.2024г.,2 616,06лв.-разсрочена лихва дължима до 05.05.2030г.,874,07лв.-обезщетение за забава-/лихвена надбавка за забава за периода 10.10.2021г. до 17.06.2024г./ и обезщетение за забава /законна лихва/ за периода 18.06.2024г. до 24.09.2024г.-1 194,94лв.,разходи по изискуемост на кредита-120лв.,ведно със законната лихва от 01.10.2024г., до пълното изплащане на сумата.Претендира присъждане на направените по делото разноски,включително ю.к. възнаграждение.

В подкрепа на твърденията си представя писмени доказателства.

Ищецът е предявил настоящия иск при условията на чл.415,ал.1,т.1 ГПК съгласно указание на ВРС по ч.гр.д. №2359/2024г.,след като длъжникът е уведомен за издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и е подал възражение по чл.414 ГПК.

1

Оспорва възраженията на ответника,направени в отговора на ИМ по следните съображения:

Кредитополучателят има задължение да уведоми кредитора при настъпила промяна на адреса,съобщен при сключване на договора за кредит. Този адрес за кореспонденция е гр.В., ул.»Т.» № 2 и съвпада с постоянния и настоящ адрес на кредитополучателя и на този адрес банката е изпратила чрез ЧСИ Н. покана уведомление изх.№ 01-20-05850/15.03.2023г, съдържаща писменото изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Уведомлението е връчено на длъжника в хипотезата на чл.47, ал.5 ГПК. На 29.05.2023г ЧСИ при направена справка е установил, че кредитополучателя В.К. има действащ трудов договор с «Ню Силует 2» ЕООД. Дружеството е със седалище и адрес на управление извън района на действие на ЧСИ Н., а именно с.И., област П..

Съобразявайки това и предвид задължението на кредитора добросъвестно да положи усилия по откриване на длъжника за връчване на документа, съдържащ волеизявление за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането, както и разбирането, че то не е достигнало до длъжника и съответно не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането, уведомлението е изпратено за връчване и по адрес на работодателя «Ню Силует 2» ЕООД в с.И., обл.П..

Ищецът счита, че не е налице хипотезата на чл.16 от договора за кредит,поради което е предприел всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността и е връчил надлежно уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредитополучателя чрез ЧСИ Р.Р. вписан в КЧСИ под № 910 с район на действие ОС П. по адреса на работодателя.

Поради това според ищеца предсрочната изискуемост не е настъпила на 14.06.2023г.,както твърди ответника, а на дата 18.06.2024г когато лично на кредитополучателя е връчено уведомлението от връчител А.С. при ЧСИ Р.Р. вписан в КЧСИ под № 910 с район на действие ОС П.. Заявлението по чл.417 ГПК е входено в съда на 01.10.2024г.

Поради това счита,че не може да бъде формиран извод за погасяване на отговорността на ответника- поръчител спрямо кредитора на основание чл.147 ЗЗД.

2

В законния едномесечен срок по чл.131 ГПК ответникът М. С. М. чрез адв. Д.Д. е подал писмен отговор,с който оспорва иска.

Поддържа,че за договорът за кредит е настъпила предсрочна изискуемост и в шестмесечния срок по чл.147 ЗЗД кредиторът не е предявил иск против длъжника В.А.К.,поради което и задължението на ответника като поръчител е отпаднало. Оспорва дължимостта на отделните суми по договора за кредит.

Поддържа тезата,че в случаите, в които в договор между страните е посочен адрес за кореспонденция, който съвпада с настоящия или постоянен адрес на страната, при поето задължение от същата да уведоми писмено насрещната страна за промяна в адреса, връчването на посочения адрес по реда на чл. 47 ГПК на уведомление от ЧСИ следва да се счита редовно, като за лицето, изпращащо поканата, не съществува задължение за посочване на друг адрес, както и за ЧСИ не съществува задължение да издирва друг адрес, напр. този по месторабота.

С оглед изложените обстоятелства относно договорните задължения на кредитополучателя по отношение на адреса за кореспонденция и предвид събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено редовно по реда на чл.

47 ГПК на 15.06.2023г. от ЧСИ. Последвалото инициирано от страна на банката – кредитор производство по реда на чл. 417 ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника по процесния договор за кредит е от 09.01.2025г., когато 6- месечният преклузивен срок по чл.147 от ЗЗД вече е бил изтекъл.

По тези съображения счита предявеният иск в настоящото производство по чл.422 ГПК за неоснователен и моли съда да го отхвърли.

Претендира присъждане на разноски по чл.38 ЗА.

От данните по делото съдът достигна до следните изводи:

„***”ЕАД-гр.С. е подала заявление по чл.417 ГПК срещу В.А.К. като кредитополучател и М. С. М. като поръчител за посочени в заявлението суми. Образувано е ч.гр.д. №2359/2024г. на ВРС и съдът е издал Заповед за изпълнение и изп.лист за вземането на банката от 30.10.2024г. срещу длъжника В.А.К. и след молба по чл.250 ГПК с Разпореждане от 16.01.2025г. и срещу поръчителя М. С. М..

3

Подадено е възражение по чл.414 ГПК от М. С. М. и в изпълнение на процедурата по чл.415,ал.1т.1 ГПК ВРС е съобщил на заявителя „***”ЕАД-гр.С.,че може в едномесечен срок да предяви установителен иск против длъжника.

С оглед дадените указания „***”ЕАД-гр.С. е предявила настоящия иск в законния срок.

По делото е назначена счетоводна експертиза като ВЛ Р. К. е изготвил заключение,прието от съда като обективно и компетентно.

След извършените проверки от ВЛ се установява,че по кредит за текущо потребление от 05.08.2019г. „***”ЕАД-гр.С. е разрешила на В.А.К. от гр. В. потребителски кредит в размер на 35 000 лева.Кредитът е усвоен от кредитополучателя на 05.08.2019г.Към договора за кредит е подписан Договор за поръчителство между „***”ЕАД и М. С. М. от същата дата -05.08.2019г.,Погасяването на кредита е преустановено на 10.10.2021г.

В заключението си ВЛ е посочил оставащите дължими суми,съставляващи,главница-32 377,33лв.,договорна лихва към 25.09.2024г.-6 705,19лв., обезщетение за забава към 25.09.2024г.-874,07лв./лихва върху просрочената главница/, обезщетение за забава /законна лихва/ за периода 18.06.2024г. до 24.09.2024г.-1 194,94лв. ,банкови такси за предсрочна изискуемост към 25.09.2024г.-120лв.,разсрочени лихви към 25.09.2024г.784,80лв.,отсрочени лихви към 25.09.2024г.- 1 831,26лв.

В заключението си ВЛ е обяснил какво представляват разсрочените и отсрочени лихви,а именно-те се формират при подписване на Допълнително споразумение към Договора за кредит.

Общият размерна дълга,съставляващ неиздължена главница и всички начислени лихви е в размер на 43 729,68лв.-таблица 1 от заключението.

При тези данни ВОС намира предявеният иск за допустим като подаден от надлежна страна в законния срок,а по същество за основателен по следните съображения:

Настоящият иск е установителен по чл.124 ГПК във връзка с чл.422 ГПК ,предявен при условията и реда на чл.415,ал.1,т.1 ГПК.

4

От назначената съдебно счетоводна експертиза се установи размерът на неиздължените суми по кредита.

В хода на делото процесуалният представител на ответника не е оспорил по същество размера и дължимостта на исковите суми.Защитната му теза се основава единствено,че при настъпилата предсрочна изискуемост кредиторът не е предявил иск против длъжника В.А.К. в шестмесечния срок по чл.147 ЗЗД ,поради което и задължението на ответника като поръчител е отпаднало. Оспорва дължимостта на отделните суми по договора за кредит,съставляващи лихви и такси с твърдението,че при забавяне предявяването на иска ищецът неоснователно е увеличил размера на наказателните лихви..

Видно от данните по делото „***”АД-гр.С. е направила опит да уведоми длъжника В.А.К. чрез ЧСИ Ст.Н. като адреса на кредитополучателя,съобщен от нея в договора за кредит е посещаван три пъти,но адресата не е установен.

Спорът ,повдигнат от ответника е,че след изтичане на двуседмичния срок по чл.47,ал.2 ГПК длъжникът се счита за уведомен при условията на чл.47,ал.5 ГПК.Поради това счита,че длъжникът В.А.К. е редовно уведомена на 15.06.2023г. и до подаване на Заявлението по чл.417 ГПК на 01.10.2024г. е изтекъл шестмесечния срок по чл.147 ЗЗД,което според адв. Д. освобождава поръчителя от отговорност по изплащане на дълга.

По делото е установено,че ЧСИ СТ.Н.,след като не е открил длъжника на съобщения адрес,който съвпада с постоянен и настоящ адрес по справка от НДД, е направил справка за местоработата на кредитополучателя В.А.К. и е установил,че тя работи по трудов договор в «Ню Силует 2» ЕООД.

Дружеството е със седалище и адрес на управление извън района на действие на ЧСИ Н., а именно с.И., област П.,поради което уведомлението е изпратено за връчване чрез ЧСИ Р.Р. вписан в КЧСИ под № 910 с район на действие ОС П. по адреса на работодателя. Уведомлението е връчено лично на кредитополучателя на 18.06.2024г. Заявлението по чл.417 ГПК е входено в съда на 01.10.2024г.,т.е. преди да изтече шестмесечния срок по чл.147 ЗЗД,на което условие се позовава процесуалния представител на ответника.

В чл.47,ал.3 ГПК изрично е посочено,че съдът служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване.Ал.7 на чл.47 5

ГПК урежда същия начин на връчване по ал.1-5 на чл.47 ГПК при връчване на заповед за изпълнение.Този е начинът на връчване и от съдебен изпълнител.В чл.49ГПК изчерпателно са изброени местата за връчване на книжа,а именно:жилището,вилата,местоработата,местослуженето,седалището,мястото за осъществяване на стопанска дейност или друго място,което се обитава от адресата,както и всяко друго място,на което адресатът може да бъде намерен.

Видно е ,че волята на законодателя е възможността адресатът да бъде уведомен за предприетите срещу него действия.

В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на ответника,направени чрез процесуалният му представител адв. Д.,че не е следвало ЧСИ Н. да издирва местоработата на длъжника В.А.К. за връчване на уведомлението.Напротив ,той е изпълнил прецизно законовите си задължения и е издирил длъжника по месторабота,където успешно са й връчени книжа.

Като съобрази правилата при връчване на заповед за изпълнение и фактите по настоящия казус съдът намира,че за дата на уведомяване за предсрочната изискуемост на кредита следва да се приеме датата на връчване на уведомлението до В.А.К. от ЧСИ Р.Р. вписан в КЧСИ под № 910 с район на действие ОС П. по адреса на работодателя на 18.06.2024г. Заявлението по чл.417 ГПК е входено в съда на 01.10.2024г.,т.е. преди да изтече шестмесечния срок по чл.147 ЗЗД.

Отговорността на поръчителя е солидарна с тази на длъжника кредитополучател-чл.141 ЗЗД и тъй като ответника М. С. М. е сключил договор за поръчителство с „***“ АД за задължение по потребителски кредит на В.А.К. с банката той е пасивно легитимиран да отговаря по настоящия иск по чл.422 ГПК.

В този смисъл предявеният иск по чл.422 ГПК е основателен.

В отговора по чл.131 ГПК процесуалният представител на ответника е направил възражение за размера на част от претендираните лихви на основание забава на кредитора да предяви претенцията си.

Съдът не кредитира тези възражения,тъй като не се установява умишлено бездействие от страна на ищеца с оглед увеличаване на наказателните лихви.

6

Сумата по усвоеният кредит е дължима като една цяла и неделима сума,а отделните погасителни вноски са договорени между страните с оглед разсроченото плащане на дълга,на което съответстват договорените между страните лихви за забава и такси по събиране на кредита.Поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнение на главното задължение,включително и разноските по събиране на вземането-чл.140 ЗЗД.