Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 65 от 04.02.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 65/2026
Вид
Определение № 65
Подписан
04.02.2026
В сила
04.02.2026
Състав
Стоян Константинов Попов, Яна Панева, мл.с. Ива Благомилова Благоева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 65 гр. Варна, 04.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян К. Попов

Членове:

Яна Панева мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от Яна Панева Въззивно частно наказателно дело № 20263100600065 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК и е образувано по частен протест на прокурор от ВРП срещу определение № 216/12.12.2025г. по ЧНД № 524/2025г. по описа на РС- Провадия, V състав, с което е отменено постановление на ВРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 58/2024г. по описа на РУ - Провадия, водено за престъпление по чл.206 ал.1 от НК, като делото е върнато на прокурора за изпълнение на задължителните указания по преложение на закона.

Срещу така постановеното определение е постъпил частен протест, като прокурорът изразява своето несъгласие с отмененото му постановление.

Същият счита, че в хода на ДП са разпитани всички свидетели. Категоричен, че е деянието по чл. 206 ал.1 от НК е несъставомерно, поради липса на обективната страна. С частния протест се предлага на съда да отмени атакуваното определение на ПРС и постановлението на ВРП да бъде оставено в сила.

Протестът е подаден в предвидения седмодневен срок, поради което e допустим, но разгледан по същество e неоснователен, поради следните съображения:

Прекратеното досъдебно производство № 58/2024г. по описа на РУ Провадия е образувано на основание чл. 212, ал. 1 от НПК за престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК.

На основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК наблюдаващият прокурор от ВРП е прекратил наказателното производство въз основа на формирания извод, че деянието не е извършено.

Първоинстанционният съд е отменил постановлението на ВРП за прекратяване на наказателното производство с определение № 216/12.12.2025г.

В хода на разследването по ДП № 58/2024г. по описа на РУ - Провадия от представителя на държавното обвинение било установено следното:

През 2004г. „Б.С.К." ЕООД с управител и собственик, свид. Г. А. Г., 1 придобила на търг имот с описан административен адрес в гр. ***/в някои документи посочен като 22/. Същият представлявал дворно място, с площ 1140 км. м., съставляващо УПИ *** в квартал 180 по плана на гр. П., при граници: улица, ПИ 6-2949, 13-2947, 14-2945,46, 15-2944, 16-2943, 17-2942, 18-2941, 23-2941, 4-2948, ведно с построен двуетажна сграда със застроена площ 261 кв. м. и разгъната застроена площ 522кв. м., пет бр. гаражи със застроена площ 120 кв.м., три бр. гаражи със застроена площ 58 кв.м., пет бр. гаражи със застроена площ 137 кв.м., тоалетна със застроена площ 12 кв.м., втори етаж от двуетажна сграда със застроена площ 202 кв.м. През 2009 г. с Договор за покупко продажба посочения имот бил продаден на „Р." ЕООД с управител и собственик - свид.И.И.М.. Въпреки тази сделка, свид.Г., съпругата му - свид. Н. Г. техният син - свид. З. А. продължили да ползват и владеят имота, отдавали част от помещенията и гаражите под наем, чрез „С. и Р." ЕООД, ЕИК 200878***, с управител свид. А., а след 2019 г., договорите били от името на „С. и Р.0" ЕООД, ЕИК 20462***, с управител свид. Г., тъй като според свид.Г. сключената сделка била привидна, доказателство за което се сочи и подписаното от купувача свид.И.И.М., в качеството му на управител и собственик на „Р." ЕООД „обратно писмо", датирано от 2009 г.

Дружествата на които свид. З. А. бил -управител - „С. и Р." ЕООД и „З." ЕООД, както и това на което бил технически ръководител - „С. и Р.0" ЕООД, ЕИК ползвали две помещения за офиси в сградата на ул. „***, като помещенията се намирали на втория етаж. В същите имало офис-техника - 1 бр. компютър „Леново", два бр. принтери, настолен монитор, касов апарат, ел. подпис, флашка със счетоводна програма, счетоводни документи и ведомости за заплати. Дружествата управлявани от свид. А., ползвали като склад пет гаража в имота, в един от които свид. А. съхранявал вещи и инструменти ножовка „Dewalt" и перфоратор „Makita", а в други - строителни материали и два буса, марка „Мерцедес 208" и пътнически бус марка „Фиат", модел „Скудо".

На 25.10.2023 г., процесния имот бил продаден от „Р." ЕООД, с управител И.И.М., на „Л." ЕООД, с управител К.Д.К., като в изготвения нотариален акт, било записано че владението на имота било предадено на купувача на 19.10.2023 г., когато бил подписан предварителен договор, като към същия не са установени да са съставени опис на движимите вещи в него, както и акт, с който купувача е приел владението.

Свид. М.Т., като пълномощник на „Л." ЕООД, на 22.01.2024 г., сключил Договор за охрана, чрез мониторинг ^и радио СОТ с „А.Г." ЕООД, представлявано от Д.С.Й.. Съгласно приложено по делото копие на пълномощно, свид.К.К., като управител и едноличен собственик на капитала на „Л." ЕООД, упълномощил свид. М.Т. с изрично пълномощно за управление и разпореждане на недвижими вещи по отношение на имота до 31.12.2024 г.

На 24.01.2024 г., достъпа на всички наематели и ползватели до имота бил възпрепятстван от охранители на „А.Г." ЕООД, които поставяли охранителна техника. Били сменени катинари и брави към входовете за вътрешния двор и самата сграда. Присъствалия на място свид.Т. разяснил, че сградата е с нов собственик , а именно - „Л." ЕООД, предвид и което всички 2 наематели следвало да подпишат договор за наем с новия собственик, а в противен случай - декларация за отказ от наем, за да получат достъп до сградата и да си изнесат вещите, както и станало и в близките дни наемателите подписали нови договори за наем.

Такива не били подписани от свид.З. А., свид.Н. Г. и свид.Г. Г., както и декларации за отказ от наем на помещения в имота, но двете намиращи се в гаражи МПС-та били предадени на свид.А.. Същият на 21.02.2024 г. изпратил Покана за доброволно изпълнение до представляващия „Л." ЕООД - К.К., за връщане владението над горепосочения имот, респ. достъп до офисите, ползвани от търговски дружества собственост на него и семейството му, където имало търговска и счетоводна документация - софтуери, декларации, ведомости, договори, лични трудови досиета, каса, печати и пр. компютърни програми и конфигурации", необходими за подаване на декларации, информация за ДДС, периодични отчети на дружествата до ТД на НАП, ТД на НОИ и др, която покана не била получена от адресата си, а от свид.М.Т..

Същият в проведен разпит по ДП твърди, че свид. А. и неговите родителите, не са му предоставили никакви документи, с които да удостоверят, че в сградата имат вещи и имущество, което да искат да си вземат, като можело това да се случи след като подпишели дакларация за отказ от наем с новия собственик.

Видно от приобщените по делото писмени доказателства, от „Б.С.К." ЕООД на 30.09.2024 г. във ВОС била депозирана искова молба срещу „Р." ЕООД с управител и собственик - свид.И.И.М. с която предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, да бъде прогласен за нищожен договор за продажба на търговско предприятие, сключен на 06.10.2009 г. между „Б.С.К." ЕООД, като продавач и „Р." ЕООД, като купувач, поради абсолютна симулация, в евентуалност - поради накърняване на добрите нрави и да бъде прогласен за нищожен договор за покупко - продажба на недвижими имоти, сключен на 25.10.2023 г. между „Р." ЕООД, като продавач и „Л." ЕООД, като купувач, поради накърняване на добрите нрави и срещу „Л." ЕООД, представлявано от И.И., иск с правно основание чл. 108 ЗС, да бъде установено със сила на пресъдено нещо, че „Б.С.К." ЕООД е собственик на процесния имот, ведно с описаните постройки в този имот, въз основа на придобивно основание - договор за покупко-продажба от 15.07.2004г. и да бъде осъдено „Л." ЕООД да предаде владението върху имотите. Възоснова на подадената искова молба било образуваното т.д.

№513/2024 г. по описа на ВОС, неприключило към настоящия момент /за което е направена служебна справка в ЕИСС/.Към исковата молба били приложени Договор за продажба от 2004 г., Договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 2009 г., „обратно писмо" съответно от 15.10.2009 г. и Декларация от 05.03.2024 г. с посочен автор И.М., оттеглена от същия с Декларация от 13.03.2024 г.

При тази фактическа установеност прокурорът приел, че не е осъществен състав на престъпление по чл. 206 ал.1 от НК, тъй като липсва обективният критерии за съставомерността на деянието.

Настоящата въззивна инстанция изцяло споделя изводите на 3 първоинстанционния съд изложени в атакувания съдебен акт.

Правилно е приел, че в производството по чл. 243 от НПК съдът, следва да извърши пълна преценка на обосноваността и законосъобразността на обжалвания прокурорски акт, като прецени дали изводите на прокурора почиват на верен и пълен анализ на събраните по досъдебното производство доказателства и дали в резултат на този анализ прокурорът правилно е приложил материалния закон. Въззивната инстанция не намира за нужно да преповтаря изводите на съда относно задължителната обоснованост на прокурорския акт при прекратяване на наказателно производство, когато прокурорът е приел, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление, както и когато намери, че обвинението не е доказано. В тези случаи прокурорът е длъжен да посочи в постановлението какви обстоятелства приема за установени, въз основа на какви доказателства прави това и какви правни изводи следват от така приетата от него фактическа обстановка.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че атакуваното постановление следва да бъде отменено, тъй като въз основа на така събраните доказателства по воденото досъдебно производство - събраните писмени доказатества и проведените разпити на св.Г., св.Г., св.А., св.Кирова, св.Андонова, св.Кръстев, св.Т., св.Костов същите не предпоставят категоричен извод за липсата на осъществен състав на престъпление по чл.206, ал.1 от НК, по отношение претендираното движимо имуществото на жалбоподателите, какъвто е направен в атакуваното постановление на ВРП.

Правилен е анализа на първостепенният съд относно събрания доказателствен материал и извода на съда, че следва да бъдат събрани допълнителни гласни доказателства в хода на ДП.

Правилен е и теоретичния анализ на районният съд по отношение наличието или не на престъпни състави по чл. 206 ал.1 от НК и чл. 323 от НК.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е изяснена в пълнота фактическата обстановка, което и да предпостави обосновани крайни изводи и за което е необходимо да си извършат допълнителни действия по разследването, като подробно ги е посочил и описал в своето определение, поради което не следва да бъдат преповтаряни от въззивната инстанция.

В този смисъл въззивната инстанция споделя изцяло извода на първостепенния съд, че едва след изясняване в пълнота на всички относими към съставомерността на деяние по чл.206 от НК обстоятелства и при изчерпване на възможностите за това, могат да бъдат направени обосновани изводи предпоставящи прекратяване на досъдебното производство, респ. обосноваване при преценка на обвинителна теза от страна на ВРП.

Въззивният съд не споделя възраженията на прокурора изложени в протеста и най-вече, обстоятелството, че фактите които е изложил са безспорно установени от доказателствата по делото. Това, което е посочил районният съд и което се споделя от въззивния е, че при проведеното по досъдебното производство разследване е налице непълнота на доказателствения материал, доколкото обсъдените подробно от районният съд 4 обстоятелства са останали неизяснени и неизследвани, а това следва да бъде сторено чрез съответните доказателствени способи и едва след изчерпване на доказателствените източници и изясняване на фактическата обстановка по делото, следва да бъде извършена преценка дали са налице основания за прекратяване на производството.

Предвид гореизложеното въззивната инстанция счита атакуваното определение на РС- Провадия за правилно и законосъобразно, а доводите в частния протест – за неоснователни, поради което и

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 216/12.12.2025г. по ЧНД №

524/2025г. по описа на РС- Провадия, V състав, с което е отменено постановление на ВРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 58/2024г. по описа на РУ - Провадия, водено за престъпление по чл.206 ал.1 от НК, като делото е върнато на прокурора за изпълнение на задължителните указания по преложение на закона.