Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 37 от 11.03.2020, Районен съд - Бяла Слатина

Съд
Районен съд - Бяла Слатина
Дело
Гражданско дело 1418/2019
Вид
Решение № 37
Подписан
11.03.2020
В сила
24.09.2020
Състав
ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143, ал.2, т.5 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.1 и ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.1 и ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68г,ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13 · Закон за защита на потребителите

Р Е Ш

Е Н И Е гр.

Б.С., 11.03.2020 година

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД – втори граждански състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО Й. при участието на секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Й. гр. дело № 1418 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове от „Т.Б.”

ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк с., сграда 6, чрез адв. З.Ц. от САК, със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.с., ж.к.„Гео Милев” , ул.“Александър Жендов“ № 6, ет.5, с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с които се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания срещу ответника Ж.Д.М. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: *** А, за общата сума от 456,38 лв. - главница, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги № *********/28.07.2016г., Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и Договор за лизинг от 20.12.2017г., за която обща сума са издадени съответни фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.08.2019г., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1075/2019г. по описа на БСлРС, до окончателното изплащане на сумата, както и да осъди ответницата да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски по заповедното производство, включително и адвокатско възнаграждение, както и разноските по исковото производство. Поддържа се, че между ищеца и ответника е сключен Договор за мобилни услуги № *********/28.07.2016г., съгласно който на ответника е предоставен мобилен телефонен № *********. Поддържа се също, че с Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* за мобилен телефонен № ********* е договорен нов абонаментен план, а на ищеца е предоставен мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy J3 2016 Black.

Предоставянето на устройството е уредено в сключен между страните Договор за лизинг от 20.12.2017г., съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 220,57лв. с включен ДДС. За ползването на телефонния апарат ответника – лизингополучател се е задължил да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 9,59лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните отчетни периоди. Поддържа се, че за периода месец юни 2018г. – месец октомври 2018г. ответникът не е изпълнил задължението си да заплати дължими по договорите суми, за които са издадени фактури както следва: Фактура № ********** от 01.06.2018г. с падеж 16.06.2010г., издадена за отчетния период 01.05.2018г. – 31.05.2018г. за сумата от 36,16лв.; Фактура № ********** от 01.07.2018г. с падеж 16.07.2018г. за отчетния период 01.06.2018г. – 30.06.2018г., за сумата от 39,94лв.; Фактура № ********** от 01.08.2018г. с падеж 16.08.2018г., за отчетния период 01.07.2018г. – 31.07.2018г. за сумата от 34,69лв. и Фактура № ********** от 01.09.2018г. с падеж 16.09.2018г. за отчетния период 01.08.2018г. – 31.08.2018г. за сумата от 0,72лв.

, като след предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги е издадена Фактура № ********** от 01.10.2018г. с падеж 16.10.2018г., за сумата от 201,02лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договора и сумата от 143,85лв. с вкл. ДДС – предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство Samsung Galaxy J3 2016 Black. Подробно се излагат доводи относно основателността и доказаността на предявените искове в приложената по делото молба – становище.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че в предвидения в договора 5 дневен срок е поискал да развали сключения договор за мобилни услуги и договор за лизинг, но му било отказано. Поддържа също, че е подал жалба, но му е било казано да си плаща задълженията. Сочи, че от тогава е спрял да плаща задълженията си по договорите, сключени с ищеца. Не сочи никакви доказателства в подкрепа на твърденията си и изложените възражения.

В съдебно заседание ответника поддържа отговора на исковата молба. Иска от съда да отхвърли иска.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Предявен е положителен установителен иск по чл.415, във вр. чл.422 от ГПК.

Същият е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му, тъй като с определение, постановено по ч.гр.дело № 1075/2019г. на Районен съд - Б.С. е издадена исканата заповед. След получаване на съобщението за издадената заповед за изпълнение на парично задължение, в законоустановения срок ответника е подал възражение срещу издадената заповед.

Между ищеца и ответника е сключен Договор за мобилни услуги № *********/28.07.2016г., съгласно който на ответника е предоставен мобилен телефонен № *********. С Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* за мобилен телефонен № ********* от 20.12.2017г., е договорен нов абонаментен план, а на ищеца е предоставен мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy J3 2016 Black.

Предоставянето на устройството е уредено в сключен между страните Договор за лизинг от 20.12.2017г., съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 220,57лв. с включен ДДС. За ползването на телефонния апарат ответника – лизингополучател се е задължил да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 9,59лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните отчетни периоди. Потвърждава се и от ответника в изявлението му в с.з., че за периода месец юни 2018г. – месец октомври 2018г. не е изпълнил задължението си да заплати дължими по договорите суми. За претендираните суми са издадени фактури както следва: Фактура № ********** от 01.06.2018г. с падеж 16.06.2010г., издадена за отчетния период 01.05.2018г. – 31.05.2018г. за сумата от 36,16лв.; Фактура № ********** от 01.07.2018г. с падеж 16.07.2018г. за отчетния период 01.06.2018г. – 30.06.2018г., за сумата от 39,94лв.; Фактура № ********** от 01.08.2018г. с падеж 16.08.2018г., за отчетния период 01.07.2018г. – 31.07.2018г. за сумата от 34,69лв. и Фактура № ********** от 01.09.2018г. с падеж 16.09.2018г. за отчетния период 01.08.2018г. – 31.08.2018г. за сумата от 0,72лв. , като след предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги е издадена Фактура № ********** от 01.10.2018г. с падеж 16.10.2018г., за сумата от 201,02лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договора и сумата от 143,85лв. с вкл. ДДС – предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство Samsung Galaxy J3 2016 Black.

Разглеждайки приложеният Договор за лизинг от 20.12.2017г. съдът намира, че уговорените в т.11, ал.2 клауза за неустойка в посочения размер е неравноправна клауза и ответникът не следва да я заплаща. Същото се отнася и за договорената с Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* за мобилен телефонен № ********* от 20.12.2017г., клауза за неустойка (т.4) в посочения размер, която е неравноправна клауза и ответникът не следва да я заплаща.

Заплащане на претендираната неустойка се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, 2) съответствието на клаузата с правилата на добросъвестността, равновесието между правата и задълженията на страните, както и че същата не е във вреда на потребителя. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от заявителя.

В § 13а, т.9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Разпоредбата дефинира понятието „потребител“ като всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на директивата, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. При транспониране на директивата в националното ни законодателство е даденото сходно определение на същото понятие в § 13 от ДР на ЗЗП. Според него, „потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Включената и в двата договора клауза за неустойката е неравноправна и съответно нищожна на основание чл.146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл.143, ал.2, т.5, от ЗЗП във връзка с чл. 3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора се създава значителна неравнопоставеност между страните по договора. В случая, с оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на ищеца-търговец говори, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка, така че не може да се приеме, че е налице индивидуално уговорена клауза между страните. Отделно от това, неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл. 68г,ал.1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика, независимо от постигнатото споразумение с КЗП, че размерът на нестойката не може да надхвърля трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, приложима за заварени и бъдещи договори на оператора с потребителите. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Допълнителен аргумент, че уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна и поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е, че по този начин мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. Следва да се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото. В този смисъл: Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.

Не е основателно и искането на заявителя съдът да присъди неустойка в размер на оставащите месечни лизингови вноски по Договора за лизинг, на посочените по-горе основание.

Съдът намира клаузата за нищожна изначално към датата на сключването на договорите, отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка в какъвто и да било размер.