Определение № 2817 от 10.11.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2817 гр. Бургас, 10.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20232100501225 по описа за 2023 година

Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по частна жалба, подадена от „Авигея- М. Т.“ ЕООД с ЕИК 202058716, чрез адв. Звезделина Неделчева против разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на заповед № 81 от 10.03.2023г. по ч.гр.д.№ 179 по описа за 2023г. на Районен съд Несебър.

Жалбоподателят счита, че разпореждането е незаконосъобразно. Сочи се, че съдът е издал заповедта за изпълнение въз основа на представения договор за заем Бизнес кредит № 6220/21.12.2018г., сключен между „Ленно“ АД и дружеството- жалбоподател. В същия обаче било регламентирано, че всички спорове, породени от договора, които не могат да се разрешат доброволно, се разрешават по съдебен ред, като споровете ще се разрешават от компетентния съд в гр. Пловдив, определен по правилата на родовата подсъдност- така чл.6.8 ( a ) и (b). Също в споразумението – чл.6.8. (c) страните постигнали арбитражно споразумение, че съдебните спорове между тях ще се разрешават чрез арбитраж. Заявява, че цитираните разпоредби на договора са неясни и двусмислено написани, поради което не е ясно кой е компетентния съд. С–очи, че при наличието на арбитражна клауза спорът не е подведомствен на РС- Несебър и същият не е следвало да издаде Заповед №81 от 10.03.2023г. по ч.гр.д.№179/2023г. на РС- Несебър. Позовава се на разпоредбата на чл.8, ал.1, изр. От ЗМТА, съгласно която норма в случай, че страната се позове на арбитражно споразумение в срока за отговор на исковата молба, съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото. На следващо място се твърди, че претендираните от кредитора суми са заплатени.

Моли разпореждането за допускане на незабавно изпълнение да бъде отменено.

Претендира разноски. Приложена е квитанция за внесена държавна такса, ПДИ, разписка за връчване на ПДИ, 40 бр. платежни нареждания, пълномощно и списък на разноските.

Частната жалба е с правно основание чл.419, ал.1 от ГПК. Същата е подадена в 1 законоустановения едномесечен срок /ПДИ и заповедта за изпълнение са връчени на жалбоподателя на 12.05.2023г., а жалбата е подадена на 8.06.2023г./. Насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Подадена е от надлежно упълномощен адвокат на лице, което има правен интерес от обжалването. Ето защо съдът намира жалбата за допустима.

В предвидения от закона срок е постъпил отговор от „Лено” АД, представлявано от пълномощника юрисконсулт Виктор Топуров. Ответникът оспорва жалбата като недопустима. Сочи се, че длъжникът е релевирал възражения само срещу материалноправната незаконосъобразност на заповедта за изпълнение, които са свързани с погасяване на вземането. Тази защита обаче се осъществявала чрез искането за спиране по чл.420 ГПК.

Изложени са и съображения за неоснователност на жалбата. Сочи, че възраженията на длъжника са материално-правни и касаят единствено заповедта за изпълнение, но в жалбата не присъства нито един довод срещу разпореждането за незабавно изпълнение. Тези възражения не са от категорията на изрично предвидените в закона, понеже не са извлечени от акта по чл.417 ГПК, а касаят основателността на исковата претенция, преценката за която следва да бъде извършена в производството по чл.422 ГПК. Сочи, че няма пречка въпреки постигнатата арбитражна клауза да предяви вземанията си пред съда. Изтъква, че извършените от жалбоподателя плащания са послужили за погасяване на други задължения на длъжника, предвид продължителната забава- 577 дни, поради което плащанията са били отнесени към други задължения, а не към процесните в поредността, уговорена от страните в чл.2.4 (d) от договора. Моли жалбата да се остави без уважение.

Бургаският окръжен съд като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частно гражданско дело № 179 по описа за 2023 г. на Районен съд Несебър е образувано по заявление от 9.03.2023г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от

„ЛЕНО” АД /с предходно наименование „ЛЕННО“ АД/, чрез пълномощника- юрисконсулт Топуров. Искането в него е за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против „Авигея- М. Т.“ ЕООД за следните суми:

44,00 евро- падежирала главница по договор за заем Бизнес кредит с клиентски номер 6220 от 4.04.2019г.; 1445,98 евро – падежирала договорна лихва по чл.2.3 (а) и (b) по смисъла на Приложение №1- погасителен план, дължима за периода 05.08.2021г.- 4.03.2023г.

В т.9, б.”в” от заявлението е посочено, че паричното вземане е по договор за заем Бизнес кредит с клиентски номер 6220 от 4.04.2019 г. Претендират се и разноските по делото, включващи такса и юрисконсултско възнаграждение. Приложени са доказателства във връзка с представителната власт на заявителя, както и преписи от договора за заем с Приложение №1, нотариален акт за договорна ипотека. Приложена е и квитанция за внесена държавна такса.

По това заявление е издадена заповед № 81 от 10.03.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК (в която е инкорпорирано обжалваното разпореждане за незабавното й изпълнение), с която е разпоредено частният жалбоподател 2 да заплати на ответника посочените в заявлението суми, включващи главница и договорна лихва, както и деловодни разноски.

За да постанови този акт съдът е приел, че е представен редовен от външна страна документ по чл.417 ГПК- договор за заем Бизнес кредит Клиентски № 6220/4.04.2019г. и Приложение №1 към него /погасителен план/, който удостоверява подлежащи на изпълнение вземания на заявителя срещу длъжника за процесните вземания.

Предвид разпореждането за незабавно изпълнение на 13.03.2023г. срещу жалбоподателя е издаден изпълнителен лист за цитираните по-горе суми. Образувано е изпълнително производство - изпълнително дело №705/2023г. по описа на ЧСИ Станимира Николова. Поканата за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение са връчени на задълженото лице на 12.05.2023г.

На 18.05.2023г. е постъпило възражение по чл.414а ГПК от длъжника „Авигея- М. Т.“ ЕООД /л.65/, с твърдения, че се представят доказателства за плащане на задължението в срока за доброволно изпълнение.

На 8.06.2023г. жалбоподателят е подал и възражение по чл.414, ал.1 ГПК, като на същата дата е подадена и молба за спиране на изпълнението на основание чл.420 ГПК, която е уважена с определение № 760 от 26.06.2023г. по същото дело.

С разпореждане №1453 от 9.06.2023г. на заявителя са дадени указания за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

По същество:

Между страните не са спорни обстоятелствата, изложени в заявлението относно сключването на договора за заем помежду им. Спорният въпрос е относно съществуването на вземанията на заявителя, тъй като жалбоподателят твърди, че същите са погасени чрез плащане, за което представи писмени доказателства. Ответната страна оспорва тези твърдения, като сочи, че действително са извършени плащания, но те не погасяват процесните вземания.

При така установената фактическа обстановка Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба против разпореждането за незабавно изпълнение е неоснователна, по следните съображения:

Според разпоредбата на чл.419, ал.3 ГПК във вр. с чл.418, ал.2 и 3 ГПК, при разглеждане на спора относно издаденото разпореждане за незабавно изпълнение на заповедта по чл.417 от ГПК, дейността на съда включва проверка в две насоки: дали документът е редовен от външна страна и дали същия удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Третата предпоставка /дали вземането се основава на неравноправна клауза в договор с потребител/ е неприложимо към настоящия казус, тъй като спорът е между търговци, а дружеството- жалбоподателя няма качеството на потребител по смисъла на ЗЗП. Ако някоя от тези предпоставки не е налице, съдът отменя разпореждането за незабавно изпълнение. Безпротиворечиво в съдебната практика се приема, че доводите в частната жалба могат да се основават само на съображения, извлечени от съдържанието на документа по чл.417 ГПК. Въведените с процесната жалба доводи не са свързани с цитираните предпоставки. Както възражението за липса на компетентност на 3 съда да разгледа правния спор предвид наличието на арбитражна клауза в процесния договор, така и възражението местна неподсъдност на исковото производство, а освен това и доказателствата за извършени плащания, не касаят редовността от външна страна на договора за заем, нито изискуемостта на задълженията /т.е. дали е настъпил падежа на вземанията/. Многобройните писмени доказателства за извършени плащания от жалбоподателя също не могат да бъдат съобразени в настоящото производство /същите са предмет на преценката по чл.420, ал.2 ГПК/, още повече, че в случая са взети предвид от районния съд, предвид постановеното спиране на незабавното изпълнение. Данните за извършени плащания касаят съществото на правния спор, поради което могат да бъдат обсъдени и съобразени само в хода на исковия процес по чл.422 ГПК, след като кредиторът ги оспорва като неотносими към процесните вземания.

Ето защо частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „Авигея- М. Т.“ ЕООД с ЕИК 202058716, чрез адв. Звезделина Неделчева против разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на заповед № 81 от 10.03.2023г., издадена по ч.гр.д.№ 179 по описа за 2023г. на Районен съд Несебър.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4