Решение № 512 от 07.11.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 512 гр. Монтана, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВИЛЯНА МАНОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА като разгледа докладваното от ВИЛЯНА МАНОВА Гражданско дело № 20241630102099 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 146 ЗЗП, обективно кумулативно съединен с осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. В условие на евентуалност е предявен и иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД.

Ищецът Л. Е. Д. твърди, че на 07.02.2024 г. сключил с ответника „Кредирект“ ЕООД Договор за потребителски кредит №1014363 /Договора/ за сумата от 2600,00 лева, при 50,00% годишен лихвен процент и 62,76% годишен процент на разходите /ГПР/. Заемът следвало да се погаси за четири месеца, като общата дължима сума възлизала на 2876,36 лева. Вземането по Договора следвало да се обезпечи с поръчителство за пълния размер на кредита. Ищецът се задължил в срок от два дни от сключването му да предостави на ответника едно от следните обезпечения /според чл. 6, ал. 1 от Договора/: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните 1 условия: при един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 3 (три) пъти размера на минималната работна заплата за страната; при двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 2 (два) пъти минималната работна заплата за страната.; да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. При липса на представено обезпечение ищецът се задължавал за неустойка, която възлизала на 1218,51 лева.

Ищецът твърди, че поради невъзможността да предостави обезпечение под формата на поръчителство, към общото задължение по Договора била включена и въпросната неустойка, разсрочена в погасителния план заедно с вноските за главница и лихва по заема. Общата дължима сума възлизала на 4125,00 лева, а не описаната в Договора 2876,36 лева. Ищецът заплатил общо 3247,87 лева, за които сочи да е представил доказателства.

Ищецът твърди нищожност на клаузата от Договора, уреждаща начисляването на неустойка при непредоставяне на обезпечение. Счита, че ответникът получава допълнителна облага с начисляването на неустойката, без последната да е включена в разхода по кредита. Дори и при точно изпълнение на договорните задължения от страна на ищеца, ответното дружество получавало добавък към погасителните вноски. Така наречената неустойка нямала обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, а чрез нея се заобикаляла и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Сочи неравноправност на клаузата за неустойка по смисъла па чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и я счита за облагодетелстваща кредитора в ущърб на потребителя.

Заплащането на процесната неустойка представлявало допълнителна финансова тежест за потребителя и в този смисъл уговорката противоречала на добрите нрави, не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което представлявала неравноправна клауза по смисъла на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Ищецът развива съображение за 2 нищожност на неравноправните клаузи в потребителския договор. Клаузата за неустойка при непредоставяне на обезпечение счита за нищожна както на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, така и чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради противоречието й с добрите нрави и поради изключително завишения й размер спрямо отпуснатите суми.

На следващо място ищецът твърди недействителност на процесния договор на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Действителният ГПР не отговарял на посочения в Договора. Била нарушена и разпоредбата на чл.

19, ал. 4 ЗПК, предвиждаща ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва. Цитира съдебна практика, включително решения на СЕС по дела С-714/22 и С-453/10. Иска от съда да признае за установено, че Договорът е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и ответното дружество да му заплати сума в размер **** лева, представляваща сбор на заплатени при изначална липса на основание суми. В условията на евентуалност, моля съда да постанови решение, с което да признае за установено, че клаузата на чл. 18 от Договора, уреждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение, е нищожна на заявените основания. Претендира разноски, както и адвокатски хонорар при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закона за адвокатурата.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество „Кредирект“ ЕООД взема становище за неоснователност на исковите претенции. Излага подробни съображения за валидност на облигационното правоотношение и за спазване на специалните изисквания на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. Неустоечната клауза не била част от съществените параметри на договора. Условията по Договора, включително за плащане на неустойка, били уговорени индивидуално с потребителя, като на последния била дадена пълна, точна и максимално ясна информация за задълженията и условията по кредита още преди сключването на Договора. Процесният договор за кредит съдържал всички реквизити по ЗПК и ЗПФУР, а клаузите му били съставени на ясен и разбираем език, като формулировката и тълкуването им създавали яснота и информираност у потребителя какъв ще бъде крайният размер на задължението му към кредитодателя общо и по пера. Ищецът разполагал с цели 14 дни да упражни правото си на отказ от договор, съгласно чл. 28, ал. 5 от Общите условия и чл.

29 ЗПК. Възможността за отказ от договора гарантирала в най-голяма степен 3 правата на потребителя, в случай че последният прецени, че е встъпил в кредитно правоотношение при неизгодни за него условия. Сочи, че нормативно определеният лимит на ГПР към датата на сключване на договора бил 68,95%, а определеният в процесния договор възлизал на 62,76% и не надхвърлял пет пъти размер на законната лихва за забава. Уговорената неустойка нито била включена в ГПР, нито следвало да се включи. Счита доводите за нищожност на неустойката за неоснователни. Между страните за периода 2023 г. – 2024 г. били налице общо три договора, които съдържали уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, което водело до извода, че при сключването на всеки следващ договор потребителят бил наясно с условията за предоставяне на обезпечение и за плащането на неустойка, в случай че обезпечение не бъде осигурено, но въпреки това изтеглил заемните суми и се ползвал от тях. Ответното дружество счита, че ищецът е сключил договорите с единствената цел да се обогати за сметка на ответника, като ползва кредитите, а след това заведе искове за недействителност и връщане на платените суми над главницата, което поведение противоречало на добросъвестността, дължима от страните в преддоговорните отношения по чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Договорът и клаузите му били действителни, платените от ищеца суми били получени от ответника на валидно правно основание и не подлежали на връщане. По тези съображения ответникът иска отхвърляне на ищцовите претенции, като неоснователни. Претендира разноски, за които допълнително щял да представи списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не се спори между страните, че е сключен Договор за потребителски кредит № 1014363 от 07.02.2024 г. /л. 7-12/ за сумата от 2600 лева, като е уговорена неустойка при непредоставяне на обезпечение в двудневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на посочените условия. Посочен е фиксиран лихвен процент – 50% и ГПР от 62,76%.

4

Представен е Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /л. 35-36/, в който е посочен ГПР в същия размер от 62,76% и фиксиран лихвен процент от 50%, както и неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер на 1218,51 лева.

Установява се от Лог файл по договор за паричен заем № 1014363 /л. 37/, че на 07.02.2024 г. в 10.30 часа плащането е обработено и кредитът е активен.

Установява се от представените преводни нареждания /л. 14 гръб – 16/, че ищецът на датите 11.04.2024 г., 10.06.2024 г. и 10.07.2024 г. е заплатил по сметка на ответното дружество съответно суми в размер на 1066,87 лева, 1031,00 лева и 1150,00 лева. Общата сума на направените преводи възлиза на 3247,87 лева.

Ищецът има качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а именно - физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Като потребител разполага и със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава шеста от ЗЗП, за които съдът следи служебно и които следва да се преценяват при основателността на иска.

По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са и специалните разпоредби на чл. 22 ЗПК.

Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗПК неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договор при общи условия. Ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия, доставчикът следва да докаже твърдения факт, че съответната клауза е договорена индивидуално.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че доставчикът е спазил изискванията на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР. С оглед на горното следва да се приеме за доказано сключването на договор за кредит от разстояние. Договорът е сключен в електронна форма - обективиран 5 в електронен документ, оформен в съответствие с разпоредбите на чл. 3, вр. чл. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Същият е представен по делото възпроизведен на хартиен носител като препис заверен от страната. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ писмената форма за сключване на договора са счита за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Следователно, следва да се приеме за доказано сключването между страните на договор за потребителски кредит с посоченото в представения документ съдържание.

Съдът намира, че клаузата на чл. 18, ал. 1 от Договора за заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение, е в пряко противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.