Решение № 139 от 17.05.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Варна, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Диана Д. Митева при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20233001000516 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от „Деко-бетз“ ЕООД, чрез адв. К. Ц. и адв. Г. С. против решение № 26 от 11.05.2023 г., постановено по т. д. № 81/2021 г. на Окръжен съд - Шумен, с което е оставена без разглеждане исковата молба от „Деко-бетз“ ЕООД против „Крис НП“ ЕООД в частта, с която се претендира ответното дружество да заплати сумата от 23 179.20 лв., представляваща стойността на предадени в собственост на ответника 10 536 литра дизелово гориво или в условие на алтернативност да заплати претендираната сума за ползван за сметка на „Деко-бетз“ ЕООД стоков кредит на вещи - 10 536 литра дизелово гориво, с който ответното дружество се е обогатило без основание за сметка на ищеца. Производството по т.д. № 81/2021 г. по описа на ШОС в посочената по- горе част е прекратено, а предявеният иск от„Деко-бетз“ ЕООД против „Крис НП“ ЕООД с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да му заплати сумата от 2 613.20 лв., представляваща стойността на предадени в собственост на ответника 1 187.82 литра дизелово гориво или в условие на алтернативност да заплати претендираната сума за ползван за сметка на „Деко – бетз“ ЕООД стоков кредит на вещи - 1 187.82 литра дизелово гориво, с който ответното дружество се е обогатило без основание за сметка на ищеца, е отхвърлен като недоказан и неоснователен. С оглед на крайния извод на първоинстанционния съд ищецът е осъден да заплати на ответното дружество направените по делото разноски в размер на 5 064.97 лв.

1

В жалбата се релевират оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на решението, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Въззивникът навежда доводи за неправилна правна квалификация на спора, като счита, че претенцията му касае неоснователно обогатяване, а не неизпълнение по възникнали между страните договорни правоотношения, както е приел ШОС. С оглед горното намира, че е налице произнасяне по свръхпетитум, респ.по непредявен иск. Счита още, че поради погрешно възприетата от съда квалификация на спора по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е разпределена неправилно и доказателствената тежест между страните, с което обосновава твърдяното наличие на допуснати процесуални нарушения. Излага доводи, че в нарушение на разпоредбата на чл. 146, ал. 4 от ГПК съдът е отхвърлил направените своевременно доказателствени искания, твърдяни като относими към защитата по чл. 55 и сл. от ЗЗД, каквато ищецът твърди, че всъщност е търсил.

Предвид тези свои възражения сочи доклада на първоинстанционния съд като непълен и неправилен. В подкрепа на всичко изложено цитира съдебна практика. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 от ГПК да обезсили обжалваното решение, поради разглеждане на непредявен иск и да върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. В алтернативност отправя искане обжалваното решение да бъде изцяло отменено, като исковите претенции на ищеца бъдат изцяло уважени. Претендира разноски. Има доказателствени искания.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „Крис НП“ ООД, чрез адв. И. Т. със становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че производството пред окръжния съд е образувано, водено и приключило съобразно зададените от ищеца параметри досежно наведените от него твърдения и направени искания. С оглед на това намира за неоснователни оплакванията за недопустимост на обжалваното решение. Излага съображения относно неоснователността на исковата претенция. Твърди, че между страните няма уговорка във връзка с доставяне на количество гориво, а че същите са имали други договорни правоотношения, които са оформени в писмен вид. В тази връзка сочи влезли в сила съдебни решения. Допълва, че в счетоводството на въззиваемото дружество не са завеждани и осчетоводявани разходи и зареждания на гориво от въззивника, тъй като не са налице такива взаимоотношения между страните. Намира за недоказани твърденията на ищеца за възникнали валидни договорни отношения, както и правото му и възможността да търгува с горива по силата на съответните регистрации и издадени му разрешителни.

Противопоставя се на направените доказателствени искания. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Въззиваемият прави доказателствени искания в условията на евентуалност, при уважаване на доказателствените искания, направени с въззивната жалба.

2

С определение № 791 от 09.11.2023 г., постановено по делото, съдът е оставил исковата молба, подадена от „Деко- бетз“ ЕООД без движение, поради констатирани нередовности и противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума. В указания срок „Деко-бетз“ ЕООД е уточнило исканията си с молба вх. № 8467/07.12.2023 г. / стр.86/, посочвайки, че претендира връщане на онова, с което ответното дружество се е обогатило за негова сметка до размера на обогатяването, а именно връщане на дизелово гориво в размер на 11 732.82 литра или заплащане на неговата равностойност към момента на обедняването – 26 916.72 лв., ведно с изтекла лихва до окончателното изплащане. Уточнено в молбата е, че ответникът е усвоил твърдяното количесто гориво, чрез зареждане с влекач „Скания“ с рег. № Н ХХХХ ХХ от база „Хидрострой“ АД в с. Тополи, от квота, която е отпусната за ищеца от доставчик – „Хидрострой“ АД, съгласно лимитни карти за отпускане на материали за периода от месец ноември 2018 г. до месец юли 2019 г. в размер на 10 723.82 литра.

Допълнено е, че втората част от твърдяното количество гориво е заредена със същия влекач от друга база, намираща се в гр. Нови Пазар, съгласно лимитни карти за отпускане на материали за периода от месец юли 2019 г. до месец август 2019 г. в размер на 1 000 литра.

С оглед така направените уточнения, с определение № 56 /23.01.2024г. / стр.88 / настоящият съдебен състав е приел, че претенцията на ищеца пред първоинстанционния съд се основава на извъндоговорна отговорност. На следващо място настоящата съдебна инстанция с цитирания съдебен акт е счела, че сочената парична равностойност на претендираното количество гориво следва да остане в рамките на първоначално предявеното искане с исковата молба, доколкото сроковете за изменение на иска по чл. 214 от ГПК са изтекли, респ. това право на ищеца в настоящото производство е преклудирано. Констатира но е и предявяването на нов иск пред въззивната инстанция по смисъла на чл. 86 от ЗЗД, с оглед искането за лихви, което също следва да се счита за преклудирано право на ищеца и като такова е процесуално недопустимо.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима в рамките на изложеното по – горе.

В проведеното съдебно заседание на 09.04.2024 г. въззивникът „Деко-Бетз“ ЕООД се представлява от адв. Г. С.. Поддържа подадената въззивна жалба и доказателствените искания. Моли съда да обезсили обжалваното съдебно решение, тъй като счита същото за недопустимо, доколкото съдът се е произнесъл по непредявен иск. В условията на евентуалност счита решението за неправилно. В срок представя писмени бележки. Претендира разноски.

В същото о. с. з. въззиваемата страна „Крис НП“ ЕООД се представлява от адв.

3

И. Т.. Поддържа подадения отговор. Оспорва въззивната жалба, като счита наведените в нея оплаквания за неоснователни. Прави искане за присъждане на разноски.

За да се произнесе, настоящият състав на съда съобрази следното:

В подадената от ищеца „Деко-бетз“ ЕООД искова молба са наведени твърдения, че по силата на уговорка с ответника „Крис НП“ ЕООД последният е ползвал за нуждите на бизнеса си общо 11 723.82 литра гориво, заредено от база в гр.

Нови пазар с наемател „Деко-бетз“ ООД и от база в с. Тополи, собственост на „Хидрострой“ АД, за периода ноември 2018 г. – 2019 г. Ответното дружество е поело задължението да върне на ищеца гориво от същия вид и качество до края на месец август 2019 г. Ищецът сочи, че с предоставеното от него гориво ответникът е зареждал от базите влекач „Скания“ с рег. № ХХХХ ХХ. Горивото не било върнато, поради което ищецовото дружество е изпратило нотариална покана, но ответникът с отговора си изрично е отказал да върне горивото. Отправеният до съда петитум /прецизиран с уточнителна молба вх. № 1312/30.06.2021 г./ е ответникът да върне на ищеца използваното дизелово гориво в размер на 11 723.82 литра, представляващо евродизел без добавки, или да заплати неговата равностойност, възлизаща на 25 792.40 лв., на основание чл. 55 от ЗЗД.

С подадената допълнителна искова молба ищцовото дружество е посочило, че между страните е имало сключен договор за заем за послужване по смисъла на чл. 240 от ЗЗД. Петитумът е ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 25 792.40 лв., представляваща стойността на предадени в собственост на заемателя други заместими вещи – 11 723.82 литра дизелово гориво. В условие на алтернативност ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 25 792.40 лв. за ползван за сметка на ищеца стоков кредит на вещи - 11 723.82 литра дизелово гориво, с който ответното дружество се е обогатило без основание за сметка на „Деко – бетз“ ЕООД.

С отговора на исковата молба и допълнителния отговор на исковата молба ответникът оспорва претенциите на ищеца. Твърди, че между страните не е сключван договор, въз основа на който да е получавал горива от ищеца и оспорва обстоятелството, че е получил посоченото в исковата молба количество дизелово гориво. Не оспорва, че за процесния период е собственик на влекача, но сочи, че необходимото гориво за извършваната с МПС дейност е зареждано от друга бензиностанция в гр. Нови пазар, стопанисвана от „Дизелор“ ЕООД, като е имало отделни зареждания в други бензиностанции. Твърди, че разходите за тези зареждания са отразени в счетоводството на дружеството. В представените от ищеца лимитни карти не е бил поставен подпис на лице, оправомощено да представлява ответното дружество.

С първоинстанционното решение, предмет на инстанционен контрол по настоящото дело, съдът е оставил без разглеждане исковата молба от „Деко-бетз“ 4

ЕООД против „Крис НП“ ЕООД в частта, с която се претендира ответното дружество да заплати сумата от 23 179.20 лв., представляваща стойността на предадени в собственост на ответника 10 536 литра дизелово гориво или в условие на алтернативност да заплати претендираната сума за ползван за сметка на „Деко-бетз“ ЕООД стоков кредит на вещи - 10 536 литра дизелово гориво, с който ответното дружество се е обогатило без основание за сметка на ищеца. Производството по т.д. № 81/2021 г. по описа на ШОС в посочената по-горе част е прекратено, а предявеният иск от „Деко-бетз“ ЕООД против „Крис НП“ ЕООД е квалифициран с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2 613.20 лв., представляваща стойността на предадени в собственост на ответника 1 187.82 литра дизелово гориво или в условие на алтернативност да заплати претендираната сума за ползван за сметка на „Деко – бетз“ ЕООД стоков кредит на вещи - 1 187.82 литра дизелово гориво, с който ответното дружество се е обогатило без основание за сметка на ищеца, е отхвърлен като недоказан и неоснователен. С оглед на крайния извод на първоинстанционния съд ищецът е осъден да заплати на ответното дружество направените по делото разноски в размер на 5 064.97 лв.

При постановяване на първоинстанционното решение, ШОС е съобразил влезлия в законна сила съдебен акт между същите страни по г.д. № 1517/19г. на РСН.Пазар. С решение № 199/13.08.2020г., потвърдено с решение № 260091 /29.12.20г.по в.гр.д. № 395/20г. на ШОС, претенцията на „ Деко -бетз“ ЕООД срещу „Крис – НП“ ЕООД да му предаде, респ.да заплати 10 536 л.дизелово гориво – евродизел без добавки, предоставени му в периода м.ноември 2018 – м.юли 2019г., е отхвърлена.

Разпечатката съдържа 34 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/817a9c30-b9ec-40a8-b614-5a37bdde79b8