Решение № 404 от 12.12.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. Стара Загора, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20235500500769 по описа за 2023 година

Производството е на осн. чл.267-269 и чл.272- 273 от ГПК във вр. с чл.30, ал.1 и чл.31 от ЗН.

Делото е образувано въз основа на постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалбата вх.№ 10417/23.08.2023г. от ищцата- пълнолетната българска гражданка Н. С. И. от гр.К., *** против изцяло негативното за нея първоинстанционно Решение № 365/07.07.2023г. по приключеното гр.д.№ 2635/2022г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска, с което е бил напълно отхвърлен иска й по чл.30 от ЗН против двамата ответници- също пълнолетните български граждани В. К. П. и Д. К. П. /брат и сестра/- и двамата също от гр.К., *** за намаляване на дарствените разпореждания, извършени от наследодателя С. К. П. /б.ж. на гр.К., ***/, починал на ***г. в полза на ответниците В. К. П. и Д. К. П./и двамата също от гр.К., ***/ чрез Договори за дарение с нотариален акт № 98, том I, дело № 86/2010г. на Н.Б.- Нотариус с район на действие PC-Казанлък, рег. № 167 от Регистъра на НК, и с нотариален акт за дарение на недвижими имоти на низходящи № 22, том IV, рег. № 5454, дело 612/2012г. на Р.Б.Нотариус с район на действие- района на РС- Казанлък, рег.№ 097 от регистъра на Нотариалната камера/НК/, с 1/3 и.ч. дарените от него процесни дарени недвижими имоти, която представлява запазената 1/3 част на ищеца Н.

И. от наследството на баща й С. П., накърнена изцяло с процесиите дарения.

Счита, че Решението на РС било незаконосъобразно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като не било установено и доказано по несъмнен и 1 безспорен начин, че към момента на подписване на спорните писмени документи по делото, наследодателят на страните е бил напълно сляп, че те не били приподписани от 2 бр. зрящи свидетели и е била опорочена волята му.

Твърди, че за да постанови този резултат РС бил изложил неправилни, противоречиви, непоследователни мотиви, като не бил взел предвид твърденията на страните, съдебното признание на фактите и всички доказателства по делото на РС. Излага подробни фактически и правни аргументи в своя защита. Претендира разноските си пред двете съдебни инстанции. В проведеното едно открито съдебно заседание по делото въззивницата не се е явила лично или чрез процесуален представител и не е пледирала лично или чрез пълномощник- адвокат пред настоящия въззивен съд. До приключване на съдебното дирене няма представен Списък с разноските си пред въззивната инстанция по реда на чл.80 от ГПК. В дадения й от съда 1- седмичен срок е представила по делото подробна писмена Защита, в която обстойно излага своите фактически и правни аргументи в подкрепа на исканията си за насрочване на делото за друго ново о.с.з. с ново призоваване на страните, алтернативно за поддържане изцяло на оплакванията във въззивната й жалба и за прилагане на нови Договор за правна защита и съдействие № 20237530079/без дата/, ново адв. пълномощно от 20.08.2023г. и Списък с разноските й по чл.80 от ГПК/без дата/.

В законоустановения 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил общ писмен Отговор на в.жалба вх.№ 13635/03.11.2023г. от двамата ответници- също пълнолетни български граждани В. К. П. и Д. К. П./брат и сестра/- и двамата също от гр.К., ***, което считат атакуваното изцяло позитивно за тях първоинстанционно съдебно Решение за напълно мотивирано, законосъобразно и правилно. Заявяват, че в.жалба се явява изцяло неоснователна и недоказана, излагат подробно своите фактически и правни аргументи в подкрепа на своя Отговор на в.жалба. Пледират в този смисъл пред настоящата въззивна инстанция чрез общия си процесуален представител- адвокат. Представят Списък на разноските си пред настоящата си въззивна инстанция по реда на чл.80 от ГПК. В дадения им от съда 1седмичен не са представили писмена Защита по въззивното дело.

Въззивният ОС- Ст.Загора счита, че въззивната жалба е процесуално допустима, родово и местно подсъдна на настоящия въззивен ОС- Ст.Загора, и по същата той следва да се произнесе по съществото на направените във въззивната жалба оплаквания.

Относно искането на въззивницата за отмяна на съдебните определения за даване ход на делото в о.с.з. на 28.11.2023г., за приключване на съдебното дирене, даване ход на съдебните прения и обявяването му за решаване, и насрочване на делото за ново второ о.с.з. по въззивното дело поради неизчакване явяването на пълномощника- адвокат на въззивницата/ищца/, въззивният ОС- Ст.Загора констатира следното :

Видно от материалите по делата, с постановено в з.з. Определение № 1364/13.11.2023г. настоящият въззивен съд се е произнесъл по направените 2 във в.жалба нови доказателствени искания на въззивницата/ищца/, като ги е оставил изцяло „без уважение“, със законните последици от това.

Въззивницата е била призована за насроченото първо о.с.з. по делото чрез пълномощника си- адвокат още на 16.11.2023г./четвъртък/. До насрочения за разглеждане на делото ден и час /09, 40 ч./ съдебният състав беше уведомен устно от съдебен деловодител от Гражданското деловодство „Въззивни граждански дела“ на ОС- Ст.Загора, че е било получено телефонно обаждане от адвоката- пълномощник на въззивницата да бъде изчакан 10 мин. поради закъсняването му по пътя от местоживеенето му в гр.Г. до седалището на съда в гр.С.З.. Това в.гр.дело беше последното насрочено в.гр.дело за този заседателен предиобед на нашия въззивен 3- членен граждански състав, като от 10, 00 ч. в същата съдебна Зала № 3 на етаж 1 на Съдебна палата- С.З. следваше веднага да започне о.с.з. по по- рано насроченото НОХД № 949/2023г. по описа на същия ОС- Ст.Загора със съдия- докладчик Т.Г.К..

Поради което след 6 мин. изчакване започна разглеждането от нас на това в.гр.дело, като от започване на самото о.с.з. в 09, 46 ч. до приключването му в 09, 52 ч. в залата не се яви въззивницата или неин процесуален представителадвокат. След 09, 55 ч. съдебният състав и съдебния секретар напуснаха тази заседателна зала, като до този момент също не се яви никой от въззивната страна /въззивницата или пълномощника й- адвокат/. По въззивното дело липсват каквито и да са данни след постановяване в з.з. на Определение № 1364/13.11.2023г. и до приключване на о.с.з. на 28.11.2023г./09, 52 ч./ да са постъпвали каквито и да са нови писмени искания от въззивницата и от въззиваемите за събиране на нови доказателства пред ОС- Ст.Загора, както и въобще на датата 28.11.2023г. до 17, 00 ч. в сградата на Съдебна палата- С.З., макар и с някакво закъснение да се е явил лично процесуалния представителадвокат на въззивницата. Предвид което това нейно искане в началото на писмената й Защита се явява изцяло неоснователно и недоказано, и следва да се остави без уважение, със законните последици.

Относно твърдяната от въззивницата необходимост от самоотвод на районния съдия- докладчик съгласно чл.22, ал.1, т.6 от ГПК- това искане и оплакване не подлежи на никакъв въззивен институционален контрол от настоящия ОС- Ст.Загора по смисъла на чл.269- 273 от действащия ГПК.

Разгледана по същество процесната в.жалба от ищцата, въззивният ОССт.Загора, като обсъди направените във въззивната жалба оплаквания, становището на двете въззиваеми страни в отговора на в.жалба, мотивите на атакуваното първоинстанционното съдебно решение, събраните по първоинстанционното дело писмени и гласни доказателства, заключението на приетата от РС съдебно- графологична експертиза и като взе предвид приложимите материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното по делото :

Предмет на спора е предявения от ищцата /въззивница/ Н. И. срещу всеки от двамата ответници /въззиваеми/ конститутивен иск по чл.30, ал.1 от ЗН за намаляване на извършените от наследодателя й/баща/ С. П. с Нот.акт № 3

98/20.04.2010г. на нотариус Н.Б. и с Нот.акт № 22/13.11.2012г. на нотариус Р.Б. /и двете с район на действие района на РС- Казанлък/ в полза на всеки от ответниците дарения на недвижими имоти с 1/3 и.ч. от тях, която представлява изцяло накърнената 1/3 запазена и.ч. част на ищцата /въззивница/ от наследството на покойния й баща С. П.. И двамата надарени ответниците оспорват исковете, като в общия си Отговора на исковата молба още пред РС правят възражения по чл.17, ал.1 във вр. с чл.26, ал.2 от ЗЗД за относителна симулация и на двете процесни дарения, като твърдят и обосновават, че двата договора за дарение са привидни, като относително симулативни сделки, които прикриват сключените от страните действителни договори за покупко- продажба, с които наследодателят С. П. е продал срещу получаване на пари на двамата ответници/надарени- купувачи/ процесиите недвижими имоти за уговорените продажни цени срещу пари в брой, които цени са заплатени от купувачите и са получени от продавача в брой в датите на сделките.

Посоченият във въззивната жалба на ищцата нов факт, че при съставяне на 2 бр. „контра лета“/Обратното писмо от 21.04.2020г. и Насрещното писмо от 13.11.2012г./ баща й С. П. бил незрящ/напълно сляп/, съставлява по съществото си твърдение за ново фактическо и правно обстоятелство по смисъла на чл.266, ал.1 от ГПК. Поради което ищцата е могла да го посочи още в първоинстанционното съдебно производство пред РС, понеже този твърдян факт не е нововъзникнало обстоятелство по смисъла на чл.266, ал.2, т.2 от ГПК, нито е новоустановено обстоятелство по смисъла на чл.266, ал.2, т.1 ГПК за ищцата Н. И., която е дъщеря на наследодателя С. П..

В тази връзка писменото становище на ищцата от 24.04.2023г., в становището й в първото о.с.з. по реда на чл.143, ал.2 и ал.З от ГПК, както и до приключване на съдебното дирене пред РС по реда на чл.147 от ГПК, тя не е твърдяла по никакъв писмен или устен начин, лично или чрез пълномощника си- адвокат, не е заявила и не е релевирала соченото едва във в.жалба ново фактическо обстоятелство, че при съставянето и на двата писмени документа „контра лета“/на Обратното писмо от 21.04.2010г. и на Насрещното писмо от 13.11.2012г./ наследодателят й /баща й/ С. П. е бил незрящ, като напълно сляп. Следователно твърдяното във в.жалбата на ищцата ново обстоятелство, че при съставяне на Обратното писмо от 21.04.2010г. и Насрещното писмо от 13.11.2012 г. баща й С. П. бил незрящ/напълно сляп/, предвид изричната законова забрана по чл.226, ал.1 от ГПК е преклудирано и не подлежи на приемане, разглеждане и обсъждане от настоящия въззивен съд.

Безспорно цитираните в процесната в.жалба 4 бр. амбулаторни листи, издадени от д-р Е.Г./вкл. Амбулаторен лист № 960/06.04.2010г./, не са били представени от ищцата, не са обсъждани и не са били приети от РС, като писмени доказателства по делото до приклю чване на съдебното дирене пред първата съдебна инстанция. Следователно в проведеното о.с.з. по делото пред РС на 19.06.2023г. тези документи са представени от ищцата, но не са 4 приети от РС поради тяхната нередовност, като писмени доказателства по спора. Следователно сочените във в.жалба на ищеца 4 бр. амбулаторни листи на д-р Е.Г. не са били приети от РС, като писмени доказателства по делото на РС поради тяхната нередовност, и предвид забраната в чл.266, ал.1 от ГПК приемането на тези доказателства от настоящия въззивен съд се явява изцяло преклудирано и поради това е процесуално недопустимо.

Въззивният съд констатира, че писменото становище на ищцата от 24.04.2023 г., в становището й в първото о.с.з. по реда на чл.143, ал.2 и ал.З от ГПК, както и до приключване на съдебното дирене в производството пред РС, ищцата не е оспорила по никакъв начин представените от двамата ответници частни документи „контра лета“/Обратно писмо от 21.04.2010 г. и Насрещно писмо от 13.11.2012 г./ с довод, че поради пълна слепота на С. П. тези документи били оформени в нарушение на разпоредбата на чл.189, ал.2 от ГПК и не съдържали валидно волеизявление на наследодателя С. П.. Пред РС ищцата е оспорила автентичността (авторство), съдържанието (истинност) и достоверност на датите на тези документи, като в тази връзка и по повод тези оспорвания по делото на РС са събрани доказателства чрез съдебнографологична експертиза и разпит на свидетели. В резултат на което и предвид фиксираните в чл.143, ал.2 и 3 и чл.146 от ГПК крайни срокове за оспорвания и възражения, заявеното във в.жалба оспорване на Обратното писмо от 21.04.2010г. и Насрещното писмо от 13.11.2012г. на осн. чл.189, ал.2 от ГПК е преклудирано и не подлежи на разглеждане. Безспорно е било установено по делото на РС между страните, че въззивницата /ищца/ Н. И. и двамата въззиваеми /ответници/ по заместване на своя починал баща К. П., се явяват низходящи наследници по закон на починалия им общ наследодател С.