Решение № 14670 от 04.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14670 гр. София, 04.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседА.е на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20221110120843 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С........., с която против Ц. Й. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С............. са предявени по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК установителни искове с правно основА.е чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основА.е чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 3841,68 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. № 79863, находящ се в гр. С........., за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 28.07.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 511,61 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 12.07.2021 г., сумата от 50,45 лв., представляваща цена за услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 28.07.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 10,28 лв., представляваща обезщетение за забава върху цената за услугата дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 12.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 44377/2021 г. по описа на СРС, 24 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответницата като собственик/ползвател на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на 1 публикуване на месечните дължими суми на интернет стрА.цата на ищцовото дружество, а като не е сторила това, ответницата е изпаднала в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главниците в посочените по - горе размери. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата се извършва от „Т.С.” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез назначения му особен представител, е депозирала отговор, с който оспорва предявените искове. На първо място заявява, че исковата молба е нередовна, тъй като не е приложено пълномощно в полза на подалия я юрисконсулт. Оспорва, че твърдяното количество топлинна енергия е действително доставено до процесния имот, както и че ищецът е публикувал фактурите на интернет стрА.цата си и общите си условия в местен ежедневник, каквито са изисквА.ята, предвидени в закона. Твърди, че не дължи мораторна лихва, тъй като ищецът не е доказал, че е публикувал общата фактура, от която дата да започне да тече 45-дневният срок за изпълнение и длъжникът не е изпаднал в забава. Оспорва съществуването на договор между ищеца и „Т.С.“ ЕООД. Прави възражение за погасяване на част от задълженията по давност.

Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на стрА.те, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление от 28.07.2021 г. „Т.С.“ ЕАД е сезирало съда с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ц. Й. В. – П. за следните суми: сумата от 3841,68 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. № 79863, находящ се в гр. С........., за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 28.07.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 511,61 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 12.07.2021 г., сумата от 50,45 лв., представляваща цена за услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 28.07.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 10,28 лв., представляваща обезщетение за забава върху цената за услугата дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 12.07.2021 г. С разпореждане от 12.08.2021 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение, като в полза на заявителя е присъдена и сумата от 88,28 лв. държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в срока по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на вземА.ята си по исков ред.

Подадената искова молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е редовна, 2 като към нея е приложено пълномощно в полза на юрисконсулт П.Н. – л. 36 от делото, поради което възражението на ответницата в обратен смисъл е неоснователно.

По делото е приет Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 105, том LLXII, дело № 22523/1993 г., от който се установява, че на 02.09.1993 г. Ц. Й. В. и Г.Н.П. са продали на И.Б.А. – син на първата от продавачите следния свой недвижим имот, придобит по време на брака и представляващ семейна имуществена общност: апартамент № 11, стар 27 в гр. С.........., със застроена площ от 61.06 кв. м., заедно с избено помещение № 11 с площ от 3.31 кв. м., заедно с 1.114 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като продавачите са си запазили правото заедно и поотделно, безвъзмездно да ползват процесния имот докато са живи.

Представен и приет е протокол от проведено на 08.05.2002 г. Общо събрА.е на етажните собственици на адрес: гр. С............, на което е взето решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и са избрА. представители, които да сключат договора от името на етажната собственост. Към този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, като срещу процесния абонатен № 79863 е положен подпис за ответницата Ц. Й. В., който не е оспорен по делото.

Представен и приет е договор № 3483 от 10.09.2002 г., сключен между ЕС на адрес: гр.

С........, като възложител и „Т.С.“ ЕООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Приет е и договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изисквА.ята на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024 от 10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Приети са и писмени доказателства, представени от третото лице – помагач с молба от 05.06.2023 г., а именно: индивидуални справки за отопление и топла вода за период м. 05.

2018 г. – м. 04.2019 г. и за период м. 05.2019 г. – м. 04.2020 г. за абонатен № 79863 и клиент Ц. Й. В., документ за отчет на уредите за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., носещ подпис за клиент, неоспорен по делото, и протокол за неосигурен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение за периода м.

05.2019 г. – м. 04.2020 г.

От страна на „Т.С.“ ЕАД са представени също съобщения към фактури и извлечение от сметка за процесния период.

За установяване доставката и цената на ТЕ, в хода на производството е изслушано 3 заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), неоспорено от стрА.те. От същото се установява, че дяловото разпределение на топлинна енергия е извършвано от „Т.С.“ ЕООД; за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. е осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение, като в имота е имало три отоплителни тела с монтирА. разпределители на ТЕ, в банята е имало отоплително тяло, свързано към ВОИ без монтиран уред за дялово разпределение, за което служебно са начислени 1205,492 дялови единици и е изчислена и начислена ТЕ, отдадена от отоплителни тела в имота – 12285,219 кВтч. Не е начислявана ТЕ за отопление на имот от отоплителни тела в общите части като дял за имота.

За имота е начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 150 м3 – 1567,083 кВтч, както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база отчет по водомер - 1 бр. За периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г. не е осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение – в имота е имало три отоплителни тела, свързА. към ВОИ, с монтирА. разпределители на ТЕ тип F59 (с дистанционно отчитане), по които са направени отчети – 7879,000 дялови единици. В банята е имало отоплително тяло, свързано към ВОИ без монтиран уред за дялово разпределение, за което служебно са начислени 1325,167 дялови единици и е изчислена и начислена ТЕ, отдадена от отоплителни тела в имота – 10537,559 кВтч. Не е начислявана ТЕ за отопление на имот от отоплителни тела в общите части като дял за имота. За имота е начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 150 м3 – 1972,500 кВтч, както и е начислена ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база начислен разход за едно лице. Според вещото лице, дяловото разпределение на ТЕ за процесния имот за процесния период е извършвано в съответствие с Методиката за дялово разпределение на ТЕ в СЕС, Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, ДВ., бр. 34/24.04.2007 г., изм. ДВ, бр. 60/07.07.2020 г. и Наредба № ЕРД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 25/20.03.2020 г. Общата сума за прогнозно начислена ТЕ възлиза на 4287,88 лв. За процесния период - 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. (с отчитане на изравнителните сметки) главницата за ТЕ възлиза на 3810,83 лв. В посочената сума не са включени изравнявА.я, корекции и просрочени задължения от предходни периоди, както не са включени и стойности по фактури за извършване на услугата ДР на ТЕ. Технологичните разходи в абонатната станция са отчислявА. от доставената в абонатната станция топлинна енергия и са за сметка на „Т.С.“ ЕАД съгласно нормативната уредба. Топломерът в абонатната станция е преминавал метрологични проверки на 13.04.2018 г. като не са констатирА. отклонения.

От изслушаната и приета съдебно – счетоводна експертиза (ССчЕ), оспорена от ответницата, се установява, че няма данни за извършени плащА.я на сумите, предмет на делото.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл. 415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Целта на ищеца е да се 4 установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземА.ята, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

За да се уважи искът за установяване вземане на ищеца за стойността на доставената топлинна енергия и цена на услуга дялово разпределение по делото следва да се докаже, че за процесния период между стрА.те е съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответницата топлинна енергия срещу задължение на последната да заплаща стойността й, че ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за него съобразно с действащата към съответния момент нормативна уредба, че е била извършена услугата дялово разпределение на топлинна енергия в полза на ответницата, която е поела задължение да заплати тази сума на ищеца и договорения размер на възнаграждението.