Решение № 1435 от 12.07.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1435 гр. Пловдив, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20215330207510 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 21-1030-010032 от 18.10.2021 г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на АЛ. Г. УЧК., ЕГН: **********, за нарушение на чл. 174, ал. 3, предл.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2 000 (две хиляди) лева и административно наказание "лишаване от право" да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 12 точки.

Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата чрез процесуалния си представител – адв. С.Н., моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв. Н. и претендира заплащане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител. До съда е депозирана писмена молба-становище, в която се излагат доводи за потвърждаване на наказателното постановление, като се претендират и разноски за осъществена юрисконсултска защита. При 1 евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения минимум в Наредбата.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния законов срок, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

С Акт за установяване на административно нарушение серия AВ № 004982 от 29.09.2021 г. било установено, че на същата дата около 15:30 часа в гр.

Пловдив на ул. "Ален Мак" до № 15 А.У. като водач лек автомобил "Мерцедес" А 160 с рег. № ** **** **, негова собственост извършва следното нарушение: отказва да му бъде извършена проба с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техните аналози - Дрегер Drug test 5000 с фабр. № – ARKF 0023.Издаден му е бил талон за изследване № 0051894, както и 8 броя стикери с № А040190.

Записано било от актосъставителя, че по този начин е нарушена разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Актът бил предявен на жалбоподателят, който го подписал без възражения.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и оспорваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и е наложил на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП следните наказания: глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 контролни точки.

В съдебно заседание актосъставителят К.К. поддържа изцяло така съставения акт , като дава подробно описание на извършщените от него действие при съставянето на АУАН

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните писмени доказателства, включително и от съставения АУАН, чиято презумптивна сила, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 2 от ЗДвП, не само, че не се разколебава, но дори се потвърждава от доказателствата по делото, поради което съдът възприема именно изложената в АУАН и НП фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав счита, че по делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. По силата на тази законова разпоредба водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Установява се от доказателствата по делото, че на посочената в АУАН и в НП дата и час жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер Drug test 5000 с фабр. № – ARKF 0023 за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози. В тази връзка му е бил издаден и талон за медицинско изследване. Същият е получил талон за медицинско изследване, с който се е запознал и подписал, но въпреки това няма данни да е отишъл в посоченото лечебно заведение за да даде кръв и да бъде изследван. Единствено от волята и желанието на жалбоподателя е зависело той да отиде и да даде кръвна проба, с която да докаже, че действително не е употребил наркотични вещества. Предвид горното съдът намира за правилен извода на наказващия орган , че водачът е нарушил посочената по–горе разпоредба, поради което е ангажирал неговата отговорност. По делото не бяха ангажирани доказателства за противното, а следва да бъде посочено отново, че съгласно изричната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП актовете издадени по реда на същия закон имат презумптивна доказателствена сила до установяване на противното и в тежест на 3 нарушителя е при условията на пълно и главно доказване с всички доказателствени средства да докаже, че констатациите в АУАН не отговарят на обективната действителност. Доказателства в тази насока от жалбоподателя не са ангажирани.

Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган се установява от приложените по делото Заповед № 8121з515/14.05.2018 г. – т. 2. 11. и т. 1. 3. и Заповед № 8121з- 825/19.07.2019 г. В тази връзка, не може да се направи и възражение за липса на материална компетентност на органа съставил АУАН и административнонаказващият орган издал НП.

В съдебно заседание адв. Н. не оспорва фактическа обстановка, като същевременно не са представени и никакви доказателства, които да оборват констатациите.

Съобразно с чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН, съдът намира, че не следва да се определи в полза на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение , тъй като в настоящото производство ОДМВР – Пловдив не се представлява от такъв.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №21-1030-010032 от 18.10.2021 г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на АЛ. Г. УЧК., ЕГН: **********, за нарушение на чл. 174, ал. 3, предл.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2 000 (две хиляди) лева и административно наказание "лишаване от право" да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 12 точки.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до 4 страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5