Решение № 1036 от 12.08.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1036 гр. П., 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря И.нка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20255220100982 по описа за 2025 година взе предвид:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „АКПЗ“ АД против И. А. Х. от гр. П. за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми, предмен.т на заповед за изпълнение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК: главница по договор за паричен заем № 5823539 от 24.05.2022 г., сключен с „В. К.“ ООД, в размер 3000 лв., 461.22 лева, представляваща договорна лихва върху главница за периода от 07 юни 2022 г. - падеж на първа погасителна вноска до 31 януари 2023 г. - падеж на последна погасителна вноска; 196.13 лева, представляваща лихва за забава върху непогасената главница за периода от 01.02.2023г.- датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до 26.06.2024г. - датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното плащане. Сочи, че вземането е прехвърлено от заемодателя на дружеството ищец чрез цесия (приложение към рамков договор за цесия, индивидуализиращо прехвърлените вземания). За цесията е изпратено уведомление до ответницата по пощата, но то не е могло да и бъде реално връчено – върнато е в цялост.

Ответницата не е открита на адреса си и се представлява от особен представител, който с отговора на исковата молба оспорва иска. Позовава се на нищожност на договора за кредит на основание чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК поради липса в договора на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР – липсва допускане, че предвидената такса за разглеждане на кредита в размер 1 % от размера на сключения договор за заем ще формира ще формира ГПР, докато в действителност таксата е била необходима за сключването на 1 договора за заем и следователно е трябвало да се допусне включването в ГПР. Твърди, че ГПР не отразява всички разходи, при положение, че лихвеният процент е фиксиран и няма данни за други разходи. Оспорва сумата да е получена от ответника - противно на посоченото в исковата молба, с подписване на договора И. Х. никъде не удостоверява, че е получила сумата и не е предвидено договорът да има характера на разписка за получена сума. Не е връчен и изобщо не е подписан европейският формуляр за потребителски кредит преди подписване на договора. Няма общи условия, налице е недействителност по чл.11, ал.2, вр. чл.22 ЗПК. Цесията няма действие спрямо длъжника, тъй като не му е съобщена.

Получаването на исковата молба от особения представител не обвързва ответника поради липсата на правоотношение между последните две лица, за разлика от случаите на получаване на ИМ лично или чрез пълномощник.

В хода на делото страните поддържат становищата си.

Въз основа на писмените доказателства и заключението на вещото лице се установява следната фактическа обстановка:

Между “В. К.“ ООД и И. А. Х. в качеството и на кредитополучател е сключен договор за паричен заем N 5823539/24.05.2022 г., по силата на който на Х. като кредитопочател е предоставена сумата от 3 000.00 лв при следните условия : - Сума на заема – 3 000.00 лв ; Срок на заема – 36 седмици ; - Брой вноски – 18 двуседмични; - Размер на месечната вноска – 252.40 лв – включва главница,лихва и такса експресно разглеждане; - Обща сума на заема /заемна сума,възнаградителна лихва и такса експресно разглеждане/ - 4 543.20 лв ; - Годишен лихвен процент – 40.32 % ; - Годишен процент на разходите – 49.39 % ; Съгласно чл.5 от договора заемателя се задължава в 3-дневен срок от усвоя ване на сумата да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения : - Поръчител – физическо лице ; - Б. гаранция – в размер на цялото задължение.

В случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателя дължи неустойка в размер на 721.26 лв.Неустойката се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай погасител ната вноска е в размер на 292.47 лв, а общото задължение по кредита става 5 264.46 лв. Съгласно чл.4/2/от договора заемодателя има право да провежда със заема теля телефонни разговори,да му изпраща електронни съобщения,писма и сти кери в случай,че не изпълни което и да е задължение по договора.

Съгласно чл.3/1/ от договора заемодателя се задължава да предаде в собстве ност на заемателя сумата 3 000.00 лв . Съгласно чл.9/2/ от договора при забава на плащане на някоя от погасителните вноски заемателя дължи законна лихва върху дължимата сума за всеки ден забава. При забава за изпълнение на просрочени задължения с повече от 90 дни,заемодателя може да обяви за предсрочно изискуемо цялото задължение. Съгласно чл.3/2/ с подписването на договора,заемателя удостоверява,че е получил от заемодателя заемната 2 сума , като договора има силата на разписка за предадената,съответно получена сума.

Съгласно разходен касов ордер N 75/24.05.2022 г. „В. К.“ ООД е изпла тил на И. А. Х. сумата 3 000.00 лв. Основанието за изплащане на сумата е „отпускане на кредит 5823539“.

Договорът обаче въпреки издадения разходен касов ордер съдържа уговорка за рефинансиране на предходно задължение на Х. към заемодателя в размер 2168,18 лв. и тази сума се прихваща от отпуснатия кредит, а за разликата договорът служи като разписка за получаването на сумата (чл. 3, ал. 2 от договора), без изрично посочване на размера на разликата.

Съгласно погасителния план към договора , И. Х. е следвало да погаси следните задължения : - главница – 3 000.00 лв ; - договорни лихви – 461.22 лв ; - неустойка – 721.26 лв ; - такса експресно разглеждане – 1 081.98 лв ; Обща сума 5 264.46 лв. Първата погасителна вноска е с падеж 7.06.2022 г., а последната с падеж 31.01.2023 г.

Допълнително са начислени разходи по събиране на вземането в размер 210.00 лв. За периода от 1.02.2023 г. – датата следваща падежа на последната вноска до 26.06.2024 г. – датата на подаване на заявлението в съда , размера на законната лихва за забава върху непогасената главница е 548.47 лв. И. А. Х. не е извършвала плащания по процесния договор. Считано от падежа на първата вноска – 7.06.2022 г. И. Х. е изпаднала в забава.

Вземането е прехвърлено от „В. К.“ ООД на дружеството ищец чрез цесия (приложение към рамков договор за цесия, индивидуализиращо прехвърлените вземания). За цесията е изпратено уведомление, изходящо от цесионера, упълномощен от зедента за това, до ответницата по пощата, но то не е могло да и бъде реално връчено – върнато е в цялост.

Копие от същото уведомление е връчено на особения представител заедно с преписите от исковата молба и останалите приложения.

При тези факти съдът направи следните правни изводи:

Неоснователно е възражението, че сумата по кредита не е била получена от Х. – с подписа си в договора тя е удостоверила това получаване, по силата на текста на чл. 3 от него.

Искът обаче е основателен само до размера на тази получена главница, тъй като договорът за кредит е нищожен.

Неустойката за непредоставяне на обезпечение, дължима независимо дали длъжникът изпълнява точно, или не, е част от конструкция, целяща да се заобиколи забраната за надвишаване на максималния годишен процент на разходите, определена в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. При цялостния анализ на договора за кредит е видно, че сключването му и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя. След като фактически представлява скрита допълнителна лихва – разход по кредита, възнаграждението за поръчителство следва да бъде включено в ГПР, а след като не е включено, клаузата с размера на ГПР едновременно е неравноправна на осн. чл. 143, ал. 2, т. 9 от ЗЗП, тъй като не позволява на потребителя да прецени 3 действителните разходи, и нарушава чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което на основание чл. 22 от ЗПК прави договора за кредит нищожен. Нищожна като заобикаляща закона е и уговорката за заплащане на възнаграждение от договора за предоставяне на поръчителство.

Ответницата дължи на върне на първоначалния кредитор, а след него – и на цесионера, ищец по делото, само онова, което е дължал и на първоначалния кредитор – чистата стойност на кредита, съобразно чл. 23 от ЗПК.

Същите съображения се отнасят и до таксата за експресно разглеждане в размер 1081,98 лв., която също по същество представлява прикрита лихва и разход по кредита, дължим независимо от редовното изпълнение на задълженията на заемополучателя. На самостоятелно основание нейното наличие също води до нищожност на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Съобщаването на цесията на Х. преди завеждането на иска е без значение, тъй като не се твърди плащане на предходен кредитор. За връчването на уведомлението в хода на делото е без значение дали тя се връчва на упълномощен, или на особен представител – няма норма, която да въвежда такава разлика, а особеният представител има всички права на представител във връзка с предмета на делото, с изключение на онези, за които се изисква изрично пълномощно.

Не се установява по делото какви именно елементи е съдържало рефинансираното с кредита старо задължение и дали не е основано също на нищожен договор за кредит, поради което, при липса на данни за нищожност и оттам – за по-малък размер на задължението, следва даа се приеме, че то е съществувало в пълния си размер от 2168,18 лв. и ответницата дължи връщане на цялата главница по кредита, макар и част от нея да е прихваната към старото задължение.

Разноските по делото следва да се присъдят съразмерно, при пълен размер на юрисконсултското възнаграждение за ищеца от 105 евро - минималният за завеждане на дело, като не се дължи отделно възнаграждение за подготовка на книжа.

С оглед изложеното съдът

РЕШИ:

Признава за установено, че ответницата И. А. Х. с ЕГН ****?*** и адрес: гр. П., ул. „Х. Р.

Х.“ № 24, вх. А, ет. 2, ап. 4, дължи на кредитора „АКПЗ“ АД с ЕИК: ****** и адрес: гр. С., ул. "П. В." № 29, ет. 3, сумата по заповед за изпълнение № 1663/11.07.2024 г., издадена по ч.гр.дело 2896/2024 г. на Пазарджишкия районен съд, в размер 1533,88 евро (3000 лв.), представляваща главница (чиста стойност на кредита) по договор за паричен заем № 5823539 от 24 май 2022 г., сключен с "В. К." ООД, което вземане е прехвърлено на ищеа чрез цесия, като отхвърля иска за сумите 235,82 евро (461,22 лева), представляваща договорна лихва върху главница за периода от 07 юни 2022 г. - падеж на първа погасителна вноска до 31 януари 2023 г. - падеж на последна погасителна вноска; 100,28 евро (196,13 лева), представляваща лихва за забава върху непогасената главница за периода от 01.02.2023г.4 датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до 26.06.2024г. датата на подаване на заявлението в съда, и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното плащане.

Осъжда И. А. Х. да заплати на „АКПЗ“ АД сумата 51,64 евро, представляваща разноски по заповедното производство.

Осъжда И. А. Х. да заплати на „АКПЗ“ АД сумата 563,40 евро, представляваща разноски по исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5