Решение № 2226 от 17.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2226 гр. Пловдив, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330102751 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК:

131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо П. – Казанджията“ № 4-6 против К. Н. Н. с ЕГН: ********** и адрес: гр.

П., УЛ.***, ет.*, ап. *, с която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД вр. чл. 240 вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, а именно: 5065,59 лева /пет хиляди шестдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/ - част от главница, дължима по Договор за предоставяне на потребителски кредит от ****г., сключен с „Обединена Българска Банка“ АД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от ****г. в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД; 961,39 лева /деветстотин шестдесет и един лева и тридесет и девет стотинки/ - договорна лихва за периода от 27.10.2019г. до 27.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 29.08.2022г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12395 по описа за 2022 г. на РС - Пловдив, ІV-ти гр. с-в.

Ищецът сочи, че на *** г. в гр. П. между „Обединена Българска Банка“ АД в качеството на кредитор и ответникът в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 48 000 лв. за покриване на потребителски нужди, като 15 000 лв.- за рефинансиране на кредитни продукти, а останалата част за задоволяване 1 на дружи нужди на кредитополучателя.

Разрешеният кредит е преведен по сметка в банката на името на кредитополучателя. Сочи се, че същият се задължава да върне ползвания кредит заедно с дължимите лихви в сроковете при условията, уговорени в договора.

Лихвеният процент към датата на сключване на договора е в размер от 6,910 %, ГПР – 7,44 %.

След усвояване на кредита, длъжникът е погасил част от задълженията си по кредита, като е преустановил плащанията. След преустановяване на плащанията е останала главница в размер от 33150,96 лв. Съгласно условията на кредита, ответникът се е задължил да погасява задължението си чрез заплащане на 75 ежемесечни вноски, считано от **** г. с краен падеж *** г. По настоящото дело и в заповедното производство се претендира главница в горния размер за периода от *** г. до **** г., както и договорна лихва за периода от *** г. до **** г.

Посочва се, че на *** г. е сключен договор за цесия между „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК: 000694959 и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: 131001375, по силата на който задължението на кредитополучателя, произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит от **** г., е изкупено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Твърди се, че длъжникът следва да се счита уведомен за цесията с връчване на препис от исковата молба, към която е приложено уведомлението.

Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се и разноските в заповедното и настоящото производство.

Препис от исковата молба е редовно връчен на процесуалния представител на ответника – адв. М. Ч., който е упълномощен да го представлява и по настоящото дело, съгласно приложено в заповедното производство пълномощно.

В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

На *** г. в гр. П. между „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК: 000694959, в качеството на кредитор, и К. Н. Н., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит.

По силата на така сключения договор банката е предоставила на ответника кредит в размер от 48 000 лв. за покриване на потребителски нужди и рефинансиране на кредитни продукти в размер на 15 000 лв. Уговорено е, че кредитът се усвоява по посочената в договора банкова сметка еднократно на **** г. , като от тази дата започва олихвяването.

В т.4 от договора е предвидено, че редовната главница по кредита се олихвява с променлив годишен лихвен процент, формиран от референтен лихвен процент /РЛП/– пазарен индекс на 6 месечен Софибор, за кредити в лева, публикуван в сайта на БНБ и фиксирана надбавка 2 от 6,557 % пункта. Към момента на сключване на договора РЛП на ОББ за физически лица в лева е в размер на 0,353 процента. Посочва, че лихвеният процент към датата на сключване на договора е в размер на 6,910 % годишно. ГПР е отразен в чл. 5 от договора, като се сочи, че е в размер от 7,44. Общата дължима сума от кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит е 59640,84 лв. В чл. 6, ал. 3 е уговорена такса за кредитна оценка в размер от 220 лв., като в ал. 4 е предвидено, че кредитополучателят дължи такса за предоговаряне на условията по кредита в размер на 35 лв.

В чл. 8 от договора е предвидено, че кредитът се издължава на 75 анюитетни месечни вноски, включващи главница и лихва, в размер на 789,78 лв., считано от **** г. на 27 число на месеца. Уговорен е и размерът на застрахователната премия – 42,70 лв. месечно.

Крайният срок за издължаване на дълга е **** г.

Към договора за кредит е подписан погасителен план, в който са отразени размер на всяка вноска, включваща главница, лихва и застраховка, както и остатъчна главница. Отразен е падежът на всяка погасителна вноска.

Към договора за кредит са подписани и общи условия.

На **** г. между ОББ АД в качеството на цедент и ищеца в качеството на цесионер е сключен договор за цесия, като видно от приложенията към договора за цесия, то вземанията по горепосочения договор за кредит са прехвърлени на цесионера.

В

Приложение № 1А към договора е описан процесният договор за кредит, като е отразено ЕГН-то и трите имена кредитополучателя и дата на сключване на договора, както и дължимите суми по договора за кредит. На **** г. е подписано между представители на цедента и цесионера потвърждение на договора за цесия от **** г., като същото е надлежно подписано и прието като доказателство.

От приетото по делото, като доказателство пълномощно с упълномощител цедента се установява, че цесионерът, както и процесуалният представител Адвокатско дружество „****“ са надлежно упълномощени да уведомят съгласно чл.99, ал. 3 ЗЗД физическите лица – длъжници по договори за потребителски кредит за прехвърлянето към дружеството на вземанията на банката срещу физически лица – длъжници, произтичащи от посочените в договора за кредит – предмет на Договор за прехвърляне на вземания от ***** г. По силата на така дадените пълномощия от адвокатското дружество на **** г. е изготвено уведомление по чл.99, ал. 3 ЗЗД, като същото не е връчено, но съдебната практика е единодушна, че същото се счита връчено с връчване на препис от исковата молба.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно, пълно и компетентно изготвено, се установява, че по договор за потребителски кредит размерът на усвоения от ответника К. Н. Н. кредит е 48 000 лева, като кредитът е усвоен по сметката на кредитополучателя на **** г. Установява се, че в периода от *** г. до **** г. ответникът е погасил главница в размер от 9844,42 лв. и лихва в размер от 4341,77 лв., като след датата на цесията от **** г. не са постъпвали 3 плащания за погасяване на задължения по договора за кредит, нито към цедента, нито към цесионера. Общо погасената сума по договора за кредит се установява, че е в размер от 15054, 92 лв., като с нея са погасени главница в размер от 9844,42 лв., лихва върху редовна главница в размер от 4341,77 лв., наказателна лихва от 8,23 лева, суми по застраховка – 15 вноски от по 42,70 лв. или 640,50 лв. и такса кредитна оценка в размер от 220 лв.

Установява се, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение общият размер на непогасената главница е 32771,78 лв., като непадежиралата главница към този момент е 5383,80 лв. Общият размер на непогасената възнаградителна лихва към същия момент е 6549,17 лв.

Вещото лице установява размерът на главницата за периода от *** г. до *** г. – 5069,43 лв., а размерът на възнаградителната лихва е 1222,86 лв., като така установените размери са по – големи от претендираните такива.

За да се уважат предявените искове, то ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч. наличието на сключен договор за заем, изпълнение на договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникнало задължение за нейното връщане. Следва да се установи и че е налице валидно прехвърляне на вземанията по процесния договор за заем, както и уведомяването на длъжника за така осъщественото прехвърляне. Ищецът следва да докаже, както по основание, така и по размер дължимостта на процесното частично вземане, както и правомерността на начисляването му. В негова тежест е и да установи настъпването на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на предвидената в закона погасителна давност. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията и твърденията в отговора, вкл. за нищожност на договорите за кредит и цесия на заявените основания; за наличието на неравноправни клаузи, относими по спора, а при установяване на горните предпоставки от ищеца – следва да докаже, че е погасил търсената сума.

От приетите по делото писмени доказателства и заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че между ответникът в качеството на кредитополучател и ОББ АД в качеството на кредитор е сключен договор за кредит, по силата на който ответникът е получил по посочената банкова сметка заемна сума в размер на 48 000 лв., която е следвало да се върне, ведно с договорената възнаградителна лихва.

Съгласно чл. 16 от договора за кредит е предоставено право на кредитора да прехвърля вземанията по договора за кредит. Налице е потвърждение на извършената цесия, както и пълномощно, по силата на което адвокатското дружество е надлежно упълномощено от цедента и от цесионера да връчва уведомления по чл.99, ал. 3 ЗЗД, както и други документи, свързани с прехвърлените вземания. В Приложение към договора за цесия е описан и процесния договор за кредит, като е отразена дата на сключването му, трите имена и ЕГН на длъжника. Доколкото липсват твърдения и доказателства ответникът да има и друг сключен с банката договор за кредит от същата дата и предвид приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, от което се установява и посочения в приложението 4 номер, съдът приема, че е налице валидно прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит.

Съгласно съдебната практика изходящото от упълномощения-цесионер уведомление или от упълномощено лице, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът да упълномощи цесионера - Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл.

235, ал. 3 ГПК /трайна и непротиворечива съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./. В случая по делото е прието като доказателство пълномощно по силата на което не само цесионерът, но и адвокатското дружество представляващо цесионера, е упълномощено да връчва уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.