Решение № 164 от 22.11.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Бургас, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20232000500271 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Със съдебно решение № 612 от 18.05.2023г.постановено по гр.д.

№1398/2021г.по описа на БОС, Окръжен съд Бургас е ОСЪДИЛ „Кроз“ АД, ЕИК 200869182, със седалище гр. София да заплати на В. С. С. чрез пълномощника адв. Д. Д. с адрес на кантората: гр. Б., ул „П. Е.“ № **, ет. * сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени му неимуществени вреди чрез публикуван материал с тематично заглавие:

“EXSCLUZIVE: В. С. КУПИЛ АПАРТАМЕНТ И ОФИС ЗА ОБЩО 7801

ЛЕВА“, разпространен в брой 15/454/ на 10-18.04.2019 год., във вестник „Галерия“ ,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.04.2019 год. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част над уважения размер от 3000 лв. искът за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди е отхвърлен.

Срещу съдебното решение е подадена въззивна жалба от ищеца В.

С.,който е оспорил решението в частта,с която искът му е отхвърлен до размера от 5001 лева. Въззивната жалба е допустима- подадена е от активно легитимирано лице,в законоустановения срок,срещу съдебен акт,подлежащ на обжалване.Внесена е дължимата държавна такса за въззивното обжалване.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемото дружество,което е 1 депозирало писмен отговор в законоустановения срок.

Срещу съдебното решение е подадена въззивна жалба и от ответника „Кроз“АД,който е оспорил решението в частта,с която искът е уважен.

С въззивната жалба,подадена от ищеца В. С. решението на БОС е оспорено като неправилно,необосновано и несправедливо в обжалваната отхвърлителна част до размера от 5001 лева. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на решение от въззивната инстанция,с което исковата претенция да се уважи.Няма доказателствени искания,претендира разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение.

В представения писмен отговор ответното дружество е изразило становище за неоснователността на въззивната жалба,като е направило анализ на доказателствата по делото и е заявило,че в статията няма клеветнически твърдения относно ищеца,а съдържащите се в нея изрази имат оценъчен характер и изразяват единствено субективното мнение на автора.Моли се за отхвърляне на въззивната жалба.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

Във въззивната жалба на ответното дружество решението на БОС е оспорено в частта,с която е уважен предявеният иск до размера от 3000 лева като неправилно и незаконосъобразно,постановено в противоречие с чл.51 ЗЗД.Изложени са конкретни доводи в подкрепа на оплакването,че съдът неправилно е възприел и интерпретирал установени по делото факти и обстоятелства,включително и изводът на съда,че в статията се съдържат клеветнически твърдения спрямо ищеца. Моли решението на БОС да бъде отменено в обжалваната част и искът да бъде отхвърлен.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът-ищец В.С.,редовно уведомен,не се явява.Представлява се от адв.М.И.,който поддържа въззивната жалба и оспорва въззивната жалба на ответника.Не сочи нови доказателства.

В съдебно заседание въззиввникът-ответник „Кроз“АД,редовно уведомен,не изпраща представител.Постъпила е писмена молба от пълномощника му адв.М.,с която поддържа въззивната жалба и оспорва въззивната жалба на ищеца.Не сочи нови доказателства,прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника-ищец.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.

По основателността на въззивните жалби и съществото на спора Бургаският апелативен съд установи следното:

Ищецът В. С. С. е предявил против „Кроз“ АД, ЕИК 200869182, със седалище гр. София частичен иск за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 30000 лв. като част от обща сума от 80000 лв., представляваща обезщетение за нанесени му неимуществени врединакърняване в значителен размер на репутацията му в обществото и 2 причинените от това душевни болки и страдания от отправените срещу него клеветнически твърдения, съдържащи се в материал с тематично заглавие:

“EXSCLUZIVE: В. С. КУПИЛ АПАРТАМЕНТ И ОФИС ЗА ОБЩО 7801

ЛЕВА“, разпространен в брой 15/454/ на 10-18.04.2019 год., във вестник „Галерия“ ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на разпространението- 10.04.2019 год. -до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.Ищецът е твърдял,че в горепосочената статия са му били приписани множество престъпления,закононарушения и позорна известност,чрез посочване на множество неверни факти и обстоятелства.С процесната публикация ,съдържаща твърдения за позорни и неправомерни прояви,приписани на ищеца напълно преднамерено и умишлено е било накърнено чувството му за чест и достойнство, уронва се авторитетът му в обществото като политик и ръководител на популярна медия в миналото,както и са му причинени непоправими вреди на цялостната обществена оценка за ищеца като личност и професионалист.

Ответникът е оспорил предявения иск,като е заявил,че процесната статия почива на реални факти,чието съществуване е било предмет на предварително и добросъвестно журналистическо разследване,като се основават на съществуващи документи.Съдържащите се в статията изрази имат оценъчен характер и изразяват единствено субективното мнение на автора,което не подлежи на оценка за достоверност,а мненията на автора нямат и унизителен характер.Оспорени са били и твърденията на ищеца по фактите,изнесени в статията.

Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита БОС е дал правна квалификация на исковете по чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Доказателствената тежест е разпределена правилно от съда,в съответствие с процесуалните изисквания.

По делото са събрани множество доказателства,които БОС задълбочено е анализирал в мотивите на решението си поотделно и в тяхната съвкупност,като е достигнал до изводи за частичната основателност на исковата претенция и е уважил предявеният иск до размера от 3 000 лева.

БОС е приел,че е извършено противоправно деяние от страна на ответното дружество „Кроз“ АД, изразяващо се в публикуването на няколко неверни факта за ищеца и представляваните от него дружества в статия в бр.

15/454/ на 10-18.04.2019 год., във вестник „Галерия“ ,които следва да се квалифицират като клеветнически,а именно:

1. „В името на рекорда: В. С. купил апартамент и офис за общо 7 801 лева!“ (като се твърди, че единият имот е с 6 пъти по-висока цена, а другият – минимум 120 пъти);

2.„Бившия премиер в типичен свой стил не се съобрази с решението на Върховния административен съд……“;

3. “Без разрешение е и басейна към комплекса….“.

3

По първия пункт БОС е приел,че посочените в статията данни за обекта на сделката от 2004 год.-апартамент,наместо право на строеж за апартамент са неверни, неверни и драстично преувеличени са твърденията,че цената по тази сделка е 120 пъти под действителната пазарна стойност.

По втория и третия пунктове БОС е приел,че в статията са изложени неверни твърдения,че не е съборена незаконна пристройка към собствената на дружеството „*******“ООД /съдружник в което е ищецът/ „База за отдих П.“ в местност „Б.“ в землището на гр. З.,въпреки постановеното решение на Върховния административен съд, а така също и че басейнът към комплекса бил изграден без разрешение.

Горепосочените неверни твърдения БОС е приел,че следва да се квалифицират като клеветнически,тъй като разгласяват позорни за личността на ищеца обстоятелства и представляват деликт.Те не се вместват и в рамките на обществения дебат по въпросите морално ли е общественици,политици,магистрати,държавни служители,включително на ръководни длъжности да закупуват недвижими имоти на цени под пазарните такива,независимо от конкретния размер на цената ;да имат лични или бизнес взаимоотношения,включително да договарят с лица със спорна репутация в обществото ; да получават държавно или общинско имущество пряко или косвено,чрез търговски дружества , в които са съдружници или акционери , или по друг косвен начин.

От правна страна на спора БАпС съобрази,че в множество свои решения касационната инстанция е подчертавала,че оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения,но не и оценката на фактите. Съдебната практика е безпротиворечива и в становището си,че не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие /вж.Решение 204/12.06.2015 г. по гр. д. 7046/2014 г. на IV Г. О. на ВКС./. Такива оценки не могат да ангажират отговорността на лицето, което ги е сторило, за обезщетяване на причинени неимуществени вреди на адресата, освен ако не засягат достойнството на личността/ако не представляват обида/. Този подход БОС е приложил при анализа на процесната статия,като е направил ясно и обективно разграничение между фактическите твърдения и оценъчните съждения/коментари по фактите на авторите на статията,което се споделя изцяло от въззивната инстанция.

В решение №12 от 06.02.2013г. ,постановено по гр. дело № 449/2012 г. на III Г. О. на ВКС по реда на чл.290 ГПК са дадени разяснения,че за да се квалифицира като обидно или клеветническо дадено изявление/дори да не покрива състава на чл.146-чл.147 НК/,за да съставлява противоправно 4 деяние по смисъла на чл. 45 ЗЗД, изявлението следва да визира определено физическо лице,а разгласеното чрез изявлението позорно обстоятелство трябва да се отнася за него; това определено физическо лице следва да се сочи като извършител на приписаното му престъпление. Когато обидният или клеветнически израз (един или повече) е част от едно по-обширно изявление, той не може да бъде извеждан от контекста на последното и смисъла, който то внушава като цяло, включително при преценката дали се отнася до ищеца, предявил иска за обезщетение от непозволено увреждане.

Клеветата, за разлика от обидата, се извършва като се разгласи неистинско позорно обстоятелство за другиго или му се припише неизвършено престъпление.Позорното обстоятелство е твърдение за наличието на определен факт за пострадалия, който да е от естество да накърни доброто му име в обществото. В този смисъл твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти.Предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и субективната интерпретация на тези факти. За разлика от обидата, за съставомерността на клеветата, е без значение дали засегнатият е узнал или не клеветническите твърдения спрямо него. В случая деянието е довършено, когато тези твърдения са възприети, узнати от трето лице или от повече лица. За да е налице противоправност на това деяние е необходимо също така, разгласените факти обстоятелства, освен позорящи, да бъдат и неистински.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба на ответното дружество за неправилност на изводите на БОС относно неверността на горепосочените факти, изложени в процесната статия.

Несъмнено се касае за изнесени в статията факти,а не за оценъчни съждения на авторите на статията,чиято невярност и според въззивния съд е установена несъмнено и безпротиворечиво от събраните по делото доказателства.

Правилно е посочил БОС,че за авторите на статията не е имало и пречки да съберат достоверна официална информация за законността на строежа на басейна,както и дали е изпълнено съдебното решение на ВАС за събарянето на незаконната пристройка. Въпреки,че са разполагали със справка от имотния регистър относно закупените от ищеца офис и право на строеж в гр.Несебър, която също са публикували, с цел да подкрепят достоверността на изложените в статията данни с официални документи, са изнесли неверни данни за обекта –апартамент и са посочили за сравнение цени на готови апартаменти,а не на вещно право на строеж за апартаменти и сравнението със средни пазарни цени са направили за друг вид обект,в резултат на което е направен и извод за разлика от 120 пъти между двете цени. Въззивната инстанция споделя становището,че освен неверни,тези факти са и позорящи за личността на ищеца,тъй като му приписват извършването на закононарушения, а разгласяването им е накърнило обществената му репутация.