Решение № 2092 от 04.11.2019, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№……………….. гр. Варна, …………………… год.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ

: ТАНЯ ДИМИТРОВА

При участието на секретаря Виржиния Миланова, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова административно дело № 726/2019 г. по описа на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба на В.С.В. и В.Н.В. *** срещу Заповед № 269 от 15.02.2019 г. на Кмета на Община Провадия, с която е одобрено изменение на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) и работен устройствен план (РУП) за УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72 по плана на гр. Провадия, като се променя отреждането на имота „за обществено обслужващи дейности“ и се определя устройствения режим, начин и характер на застрояване в парцела.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е необоснована и нищожна, издадена при съществени нарушения на материалния закон при процедиране на плана, като същата е опорочена до степен на нищожност.

Искането е да се обяви нищожността на заповедта, като се претендира и присъждане на направените по делото разноски. Сочи се, че през УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72 по плана на гр. Провадия преминава основната канализационна система и основния водопровод на оспорващите, които са собственици на съседни имоти (земя и сгради в УПИ ХV и сграда в УПИ ХІV в кв. 72 по плана на гр. Провадия). Твърди се, че в УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72 по плана на гр. Провадия попада основната водомерна шахта на оспорващите, както и склад. Настоява се, че с одобрения с оспорената заповед план се засяга собствеността на жалбоподателите и свързаните с нея комуникации по начин, по който ги уврежда и пречи на тяхното нормално функциониране, а и с преначертаните граници на имота се уврежда собствеността им и правото им на ползване. Изтъква се, че през имота преминава и трасето на аварийния изход на находящото се в съседство училище, което би застрашило сериозно живота и здравето на находящите се в него при евентуален инцидент. В първото заседание по делото процесуалният представител на оспорващите - адв. Л.

Б., заявява, че се претендира и нищожност, и унищожаемост на оспорения акт. С молба с.д. № 15671/22.10.2019 г. адв. Л. Б. по същество на спора прави искане за обявяване нищожността на обжалвания акт и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Кметът на Община Варна, с писмена молба

(л. 86 от делото) поддържа становище за неоснователност на жалбата, като излага подробни доводи за издаването й от компетентен орган и в изискуемата форма, при спазване на процесуалните правила и материалния закон. По отношение на конкретните доводи на оспорващите, ответникът заявява следното: В УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72 не съществува сграда, собственост на жалбоподателите, а и имотът не навлиза в съседни имоти и не засяга собствеността на останалите заинтересовани страни в производството; ПУП не включва информация относно водоснабдителните и канализационни съоръжения, доколкото установява вертикалните параметри на застрояването, като при изготвяне на инвестиционния проект за строителството и внасянето му за одобряване и за издаване на разрешение за строеж, следва да се съдържат необходимите части съгласно Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти; Имотът, за който е одобрен ПУП не граничи с обекти, използвани с предназначение за учебни дейности, още повече, че именно жалбоподателите са закупили собственост на ПТУ „Симеон Велики“ и към настоящия момент тези помещения са с предназначение за обществено обслужващи дейности – ползват се за извършване на търговска дейност; Не е ясно по какъв начин промяната в отреждането на имота и определянето на режим на застрояване в него ще доведе до увреждане на противопожарната безопасност; Не са представени доказателства за реализиране на комуникационни връзки на имота на жалбоподателите през този на заявителя на изменението на плана, доколкото в Община Провадия данни за такива не се намират; По отношение на твърденията за наличие на водомерна шахта и склад - не е реализирано и отразено право на прокарване на отклонения от линейни мрежи, поради което не е ясно по какъв начин и дали канализацията на имота на жалбоподателите преминава през УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72. Искането на ответника е да се отхвърли жалбата и да се присъдят направените по делото разноски. В хода по същество ответникът чрез процесуалния си представител - гл. юрисконсулт М.П, поддържа доводите си законосъобразност на оспорения акт и за неоснователност на оспорването, както и искането за отхвърляне на жалбата, като се сочи и следното: От експертизата по делото и от останалите доказателства не се установява наличието на сграда на оспорващите, която да е в имота, за който е одобрен процесният ПУП; Не се установява по делото наличието на строителни книжа за изпълнение на канализационно и водопроводно отклонение, обслужващи имота на оспорващите, както и надлежно учредено право на прокарване, поради което въпросните отклонения, преминаващи през УПИ ХХV-1341 в кв. 72 са незаконни по смисъла на чл.

225, ал. 2 от ЗУТ; Относно твърдението, че с изменението на ПУП се създава опасност за живота и здравето на намиращите се в съседното училище при евентуален инцидент се сочи, че е изяснено по делото, че УПИ ХХІІІ-1341 в кв.

72 не граничи с обекти, използвани с предназначение за учебни дейности, а с обект, използван за търговска дейност.

Заинтересованите страни – А.И.Р. и В.И.Б. (възложители на изменението на процесния ПУП, одобрен с оспорената заповед), представлявани от адв. П.И., в хода по същество на делото се присъединяват към становището на ответника по делото и поддържат, че оспорваната заповед е правилна и законосъобразно издадена от компетентен орган и при спазване на изискванията на материалния закон. Настоява се, че от доказателствата се установява, че в УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72 не съществува сграда, собственост на оспорващите, че ПУП не засяга имотите на оспорващите, а прокараните комуникации през УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72 към имота на оспорващите не са изградени съгласно закона – за тях няма учредено право на строеж, както и не са отразени в плановете на гр. Провадия, а и имотът на оспорващите е с административен адрес на друга улица, от която има пряк достъп до канализационната и водопроводна мрежа на града. Изтъква се, че според ЗУТ с прокарването на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура не могат да се нарушават условията за застрояване на поземлените имоти и да се препятства установеният начин на трайно ползване на същите, както и да се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради. Сочи се, че оспорващите не са носители на ограничено вещно право на прокарване на комуникации през УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72.

Искането е да се потвърди обжалваната заповед, като се възразява по отношение на претенцията за разноски на оспорващите, тъй като не са представени доказателства за сторени такива, както и списък по чл. 80 от ГПК.

Заинтересованата страна – Висш съдебен съвет, чрез процесуалния си представител – юриск. Цветелина Велинова, с писмен отговор по жалбата (л. 161 от делото) се сочи, че с оспорената заповед не се засягат правата и законните интереси на Висш съдебен съвет.

Заинтересованите страни – Община Провадия, Г.М.Г., С.И.С., ПК «НАРКООП», НОТАРИУС И.К, «СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ ПРОВАДИЯ»

ЕАД, ЕТ «С С. РУМИФАРМ», Б.Б.Б., В.Б.Б.,

Л.Б.Б. и Р.Б.Б. не ангажират становище по жалбата и не се явяват в съдебно заседание, за което са редовно призовани.

Жалбата е редовна като отговаряща на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. С оглед липсата на ограничение във времето за искането да обявяване на нищожност, жалбата не е просрочена. Същевременно съдът установява, че жалбата, подадена на 06.03.2019 г. (видно от клеймото на пощенския плик на л. 33 от делото и системния бон на л. 25 от делото), се явява подадена в 14-дневния срок за оспорване, регламентиран в чл 215, ал. 4 от ЗУТ.

Жалбата е и допустима, като изхождаща от лица с правен интерес по смисъла на чл. 131, ал.1 и ал. 2, т. 4 от ЗУТ (оспорващите са собственици на съседни имоти и се променя предназначението на имота – предмет на план), предвид следното:

Видно от Договор от 29.04.2002 г. за продажба по реда на чл. 1, ал. 3, т. 3 от ЗППДОбП (л. 18-22 от делото), оспорващият В.С.В. е собственик на ПТУ „Симеон Велики“, представляващо двуетажна сграда (първи етаж с магазин и складово помещение към него), пристройка на два етажа, склад на един етаж и дворно място от 210 кв.м в парцел ХV-1340 в кв. 72 по регулационния план на гр.

Провадия.

От Нотариален акт за покупко-продажба от 2000 г. се установява, че В.Н.В. е собственик на магазин в УПИ ХІV-1339 в кв. 72 по плана на гр. Провадия.

Видно от графичната част на действащия ПУП-ПРЗ на гр.

Провадия (л. 113а от делото) и графичната част на плана за изменение на ПУП-ПРЗ, одобрен с оспорената заповед (л. 57 от адм. пр.), УПИ ХV-1340 и УПИ ХІV-1339 в кв. 72 по плана на гр. Провадия са съседни имоти на УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72 по плана на гр. Провадия.

От словесното описание на процесното изменение на плана с оспорената заповед, а и от заключението по въпрос 3.3. на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза (СТЕ – л. 181 от делото), което съдът напълно възприема като компетентно дадено, обосновано и кореспондиращо с фактите, изведени и от други доказателства по делото (обяснителната записка към проекта), се установява, че с процесното изменение на ПУП-ПЗ се изменя отреждането на имота в „за обществено-обслужващи дейности“. Вещото лице дава заключение по въпрос 1 (л. 180 от делото), потвърдено с допълнително заключение (л. 212-213 от делото), че според действащия ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № 262 от 15.07.1997 г. на Кмета на Община Провадия (л. 120 и л. 113а от делото), УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72 няма конкретно отреждане за застрояване. Съдът съобрази, че съгласно чл. 8 от ЗУТ конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и може да бъде някое от изброените в т.

1-7 от посочената разпоредба

С оглед изложеното съдът приема, че с одобряването на процесния ПУП-ПРЗ за УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72 по плана на гр. Провадия с оспорената заповед се променя предназначението на съседен на имотите на оспорващите имот, респ. оспорващите се явяват заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1 от ЗУТ с право да оспорят заповедта за одобряване на процесния ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72 по плана на гр. Провадия.

Съгласно чл. 214, т. 1 от ЗУТ актовете по устройство на територията (какъвто акт е оспорената заповед за одобряване на ПУП) са индивидуални административни актове, т.е. налице е годен за оспорване акт.

Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Административното производство по издаване на оспорения акт е започнато по заявление от А.И.Р. и В.И.Б. (подадено чрез И М. Славчев, притежаващ нотариално заверено пълномощно) с вх. № УТ-21-10/03.08.2018 г. до Кмета на Община Провадия с искане за разрешаване на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ на изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72 по плана на гр.

Провадия (л. 104 от делото), като към заявление са приложени нотариален акт за собственост, мотивирано заявление и скица-предложение (л. 105 и л. 111-112 от делото).

Във връзка с посоченото заявление, главният архитект на Община Провадия е изразил положително становище по чл.

135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ за законосъобразност на предложеното изменение на действащия ПУП и за издаване на разрешение за поисканото изменение (л. 10 от адм. пр.)

Със Заповед № 2183 от 20.08.2018 г. на кмета на Община