Решение № 260017 от 10.07.2020, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № от 10.07.2020 година, град Велико Търново

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Велико Търново, седемнадесети състав, на единадесети юни, две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

Районен съдия: Анна Димова при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3735/2019г., по описа на Районен съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 33, ал. 2 от Закона за собствеността.

Образувано е по искова молба на Е.Й.Й., чрез адв. Р.П. - ВТАК, срещу П.Й.Й. и В.П.А.. Процесуалният представител на ищцата развива съображения, че последната и първият ответник П.Й. са брат и сестра и са съсобственици на основание дарение от майка им на недвижим имот, находящ се в село Арбанаси, община Велико Търново, ***, етаж 2, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, който се намира в сграда разположена в поземлен имот с идентификатор

***, с предназначение жилище - апартамент, заедно със северозападната маза в сградата и 1/3 идеална част от общите части на сградата.

Твърди, че на 27.08.2019 година ответникът Й. е сключил договор за прехвърляне на недвижим имот срещу извършен ремонт на същия, обективиран в НА № 1863, том 10, рег. № 9771, дело № 1156 от 2019г., като сделката е осъществена в нарушение на чл. 33, ал. 1 ЗС, тъй като Й. е продал притежаваната от него 1/2 ид. част от имота без да я предложи на Е.Й.. Посочва, че ищцата е научила за извършената продажба на 14.10.2019 година, когато е получила съобщение по гр.д. № 2875/2019г. на ВТРС. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде допуснато изкупуване на 1/2 ид. част от правото на собственост върху процесния имот. Претендира да бъдат присъдени направените от ищцата разноски по делото.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответниците по делото лично, като в срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от В.П.А., чрез адв. М.Н. - ВТАК. Процесуалният представител на ответника развива съображения, че предявеният иск е недопустим, доколкото е изтекъл преклузивният срок по чл. 33, ал.

2 ЗС, тъй като НА е вписан на 27.08.2019 година, а и за гр.д. № 2875/2019г. на ВТРС ищцата е уведомена още на 08.10.2019 година. На следващо място посочва, че предявеният иск е неоснователен, доколкото за да бъде уважен иск по чл. 33 ЗС е необходимо да са налице кумулативно съсобственост върху един имот; извършване на прехвърляне по възмезден начин, купувачът да е лице извън кръга на съсобствениците и покана от продавача към другия съсобственик за изкупуване на имота при същите условия. В случая по делото, насрещната престация по сключения между ответниците договор е извършване на ремонтни дейности, което изключва правото на изкупуване по чл. 33 ЗС. Освен това посочва, че А. притежава самостоятелен обект в същата сграда, на същия етаж, поради което не е трето за съсобствеността лице. Направено е искане предявеният по делото иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от приложеното по делото заверено копие на НА № 46, том 4, дело № 1081/1994 година на нотариус при ВТРС /л. 8 от делото/ се установява, че П.Й.Й. и Е.Й.Й. са придобили собствеността, на основание дарение, на недвижим имот, находящ се в село Арбанаси, а именно: североизточната реално отделена част и обособена в самостоятелно жилище, съобразно одобрен архитектурен проект, част от първия етаж на жилищната сграда, построена и попадаща в дворно място, цялото с площ 3660 кв.м., съставляващо парцел III-95, в кв. 45 по регулационния план на село Арбанаси, заедно със северозападната маза от сградата и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата.

Не е спорно по делото, а и от приложените заверени копия на Нотариален акт № 117, том 2, дело 682/1975 г., както и Нотариален акт № 119, том 2, дело № 684/1975г. /л. 49-52/ се установява, че В.П.А. е придобил собствеността, на основание дарение, на недвижим имот, от дворно място - парцел IV-247, в кв. 58 по стария регулационен план на село Арбанаси, само: югозападната реално отделена част от първия етаж на жилищната сграда, която е обособена в самостоятелно жилище, югозападната маза от сградата и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата.

Видно от приложения по делото НА за прехвърляне на недвижим имот, срещу извършен ремонт на недвижим имот № 1863, том 10, рег. № 9771, дело № 1156 от 2019 година на нотариус Т. Братванова, рег.

№ 283 при НК на РБ /л. 6-7 от делото/ П.Й.Й. е прехвърлил на В.П.А. притежаваната от него 1/2 ид.ч. от недвижим имот, намиращ се в село Арбанаси, община Велико Търново, ***, етаж 2, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение жилище - апартамент, заедно със северозападната маза в сградата и 1/3 идеална част от общите части на сградата и заедно със съответните на застроената площ на имота идеални части от правото на строеж върху имота, срещу стойността на ремонтните дейности, които приемателят е извършил лично или чрез трети лица през лятото на 2018 година върху описания по-горе недвижим имот, която стойност страните приемат, че е равна на 1 500.00 лева, съответна на дела на прехвърлителя.

Собственикът на имота е приел и одобрил извършените ремонтни дейности. Този начин на плащане страните приемат за валиден начин на плащане на продажната цена. По делото са приложени и Удостоверение за данъчна оценка № ********** от 23.12.2019 година на Община Велико Търново;

Схема на самостоятелен обект в сграда № 15-1169928-27.12.2019 година /л.

21-23/.

Страните не спорят, а и видно от приложеното заверено копие на съобщение до Е.Й.Й. по гр.д. № 2875/2019 година, към което е приложен препис от искова молба с приложения, с вх. № 18677/26.09.2019 година /л. 32/, длъжностното лице по връчване на съобщенията е отразило на 08.10.2019 година, че "Лицето е в чужбина. След проведен телефонен разговор посочи адрес за призоваване - град Велико Търново, ул.

" Цанко Церковски" № 38, ет. 6 - за адв. Р.П..".

Не е спорно по делото, а и от приложеното заверено копие на съобщение до Е.Й.Й. по гр.д. № 2875/2019 година /л. 5/, се установява, че на 14.10.2019 година на последната, чрез адв. Р. П., е връчен препис от искова молба с приложения, с вх. № 18677/26.09.2019 година. Последното се установява и след извършена служебна проверка от деловодната програма на ВТРС.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Производството по делото е образувано по предявен конститутивен иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от Закона за собствеността.

Предпоставките, при които възниква правото на иск за изкупуване в полза на съсобственика, съгласно чл.

33, ал. 1 и ал. 2 ЗС са: наличие на съсобственост върху недвижим имот, прехвърляне на идеална част от имота от един съсобственик на трето за съсобствеността лице чрез договор за покупко-продажба или друг възмезден договор и непредлагане на другия съсобственик да изкупи частта при същите условия, при които е осъществена прехвърлителната сделка. В този смисъл и с оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът е този, който трябва да докаже наличието на съсобственост между него и първия ответник, сключването на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу извършен ремонт на същия на 27.08.2019г., както и датата, на която е узнал за извършената сделка, респективно - ответникът носи доказателствената тежест, че преди сключването на договора прехвърлителят - съсобственик е предложил на ищеца да изкупи дела му, че предложението е направено при същите условия, при които в последствие е сключена сделка, вкл. чрез провеждане на насрещно доказване относно датата на узнаване на сключения договор от ищцата както и че купувач по сделката не е трето за съсобствеността лица.

За надлежното упражняване на потестативното право на съсобственика искът по чл. 33, ал. 2 ЗС следва да бъде предявен в двумесечен срок от продажбата. Безпротиворечива е практиката на ВКС, че макар този срок да е преклузивен, въпросът дали е спазен не касае допустимостта на иска, а е от значение за неговата основателност. За спазването му съдът следва да се произнесе с решението, с което да признае или да отрече потестативното право, предмет на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС. В този смисъл са Определение № 68 от 18.02.2011 година по Ч.гр.д. № 48/2011г. на II г.о. на ВКС;

Определение № 309 от 04.07.2011 година по Ч.гр.д. № 291/2011г. на II г.о. на ВКС; Определение № 519 от 31.10.2011 година по Ч.гр.д. № 354/2011г. на I г.о. на ВКС; Определение № 329 от 06.10.2008 година по Ч.гр.д. № 1543/2008г. на IV г.о. на ВКС; Определение от 08.07.2016 година по Ч.гр.д. № 7089/2013г. на I г.о. на ВКС и много други. Последователно се приема и че когато идеална част от недвижим имот е била продадена на трето за съсобствеността лице, без изобщо другият съсобственик да е бил поканен да я купи, срокът по чл. 33, ал. 2 ЗС започва да тече от момента на узнаване за продажбата. Само при наличие на отправена покана, този срок започва да тече от момента на извършване на продажбата. В този смисъл е Решение № 197 от 03.08.2012 година по гр.д. № 1430/2010г. на I г.о. на ВКС, както и цитираните в него други решение на ВКС.

В случая по делото липсват както твърдения, така и доказателства, че до ищцата е била отправена покана за придобиване на процесната идеална част от ответника П.Й.Й.. Затова релевантен в случая е моментът на узнаване за процесната сделка. Няма спор, че ответникът В.П.А. е предявил иск за делба срещу ищцата, по който е образувано гр.д. № 2875/2019 година. Не е спорно, а и от приложеното заверено копие на съобщение до Е.Й.Й. по гр.д. № 2875/2019 година /л. 5/, се установява, че на 14.10.2019 година на последната, чрез адв. Р. П. е връчен препис от искова молба с приложения, с вх.

№ 18677/26.09.2019 година. Настоящият съдебен състав приема, че именно на посочената дата ищцата е узнала за осъществената прехвърлителна сделка, доколкото именно тогава е получила, чрез адв. Р. П. - ВТАК, препис от исковата молба за делба и доказателствата, приложени към нея и потестативното й право на иск е заявено в срок. Неоснователно в тази насока се явява възражението на процесуалния представител на ответника А., че ищцата е узнала за сделката на 08.10.2019 година. Видно от приложеното заверено копие на съобщението до ищцата по гр.д. № 2875/2019 година /л. 32/, длъжностното лице по връчване на съобщенията е отразило на 08.10.2019 година, че "Лицето е в чужбина. След проведен телефонен разговор посочи адрес за призоваване - град Велико Търново, ул.

" Цанко Церковски" № 38, ет. 6 - за адв. Р.П.."

От така извършеното удостоверяване не може да бъде направен извод, че ищцата е узнала какъв е предметът на делото, с какви страни е последното, както и какво е съдържанието на исковата молба и приложенията към нея, т.е. че е узнала за прехвърлителната сделка на посочената дата.

В настоящия случай, между страните не е спорно, че ищцата и първия ответник са били съсобственици на процесния недвижим имот на основание дарение, при права по ½ идеална част за всеки от тях. Не е спорно, че с НА за прехвърляне на недвижим имот, срещу извършен ремонт на недвижим имот № 1863, том 10, рег. № 9771, дело № 1156 от 2019 година на нотариус Т. Братванова, рег. № 283 при НК на РБ /л. 6-7 от делото/ П.Й.Й. е прехвърлил на В.П.А. притежаваната от него 1/2 ид.ч. от недвижим имот, намиращ се в село Арбанаси, община Велико Търново, ул. "Капитан Павел Грамадов"

№ 18, етаж 2, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение жилище - апартамент, заедно със северозападната маза в сградата и 1/3 идеална част от общите части на сградата и заедно със съответните на застроената площ на имота идеални части от правото на строеж върху имота, срещу стойността на ремонтните дейности, които приемателят е извършил лично или чрез трети лица през лятото на 2018 година върху описания по-горе недвижим имот, която стойност страните приемат, че е равна на 1 500.00 лева, съответна на дела на прехвърлителя. Собственикът на имота е приел и одобрил извършените ремонтни дейности. Този начин на плащане страните приемат за валиден начин на плащане на продажната цена.

Разпечатката съдържа 33 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/81754f10-0a13-45bc-9112-3cdbbcd7fd6f