Определение № 22032 от 06.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22032 гр. София, 06.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно частно гражданско дело № 20251100511605 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 и сл. ГПК.

Същото е образувано по частна жалба вх. № 218073/20.06.2025 г. на „ТТЛ“ ЕООД, чрез адв. Г. срещу разпореждане 69 442/29.04.2025 г., постановено от СРС, 58 състав по гр.д. 77 025/24 г., с което е върнато възражение по чл. 414 от ГПК с вх. № 142652/23.04.2025 г. като просрочено. В частната жалба са наведени твърдения за неправилност на обжалвания съдебен акт и искане за неговата отмяна. В частната жалба са заявени и доказателствени искания за изслушване на съдебно-компютърна експертиза и събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетел.

Заявителят в заповедното производство „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД не е заявил становище в срока за отговор.

Съдът, като взе предвид съображенията, изложени в частната жалба и данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е депозирана в срок и от лице с наличен правен интерес.

Предвид което настоящият съдебен състав намира, че същата е ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.

Производството по гр.д. 77 025/24 г. по описа на СРС, 58 състав е инициирано със заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

410 от ГПК от „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД срещу настоящия частен жалбоподател за заплащане на сума в общ размер на 14 735, 11 лв., представляващи обезщетение за забава досежно плащане на главниците по 1 описаните в заявлението 11 броя фактури.

На 24.01.2025 г., СРС, 58 състав е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за посочените в заявлението суми.

Препис от заповедта е връчен на длъжника – настоящ частен жалбоподател на 19.03.2025 г.

По делото е депозирано възражение от длъжника по реда на чл. 414 от ГПК с вх. № 142 652/23.04.2025 г.

Видно от данните по делото същото е подписано и депозирано по електронен път на 22.04.2025 г. в 17:29:07 ч. от процесуалния представител на длъжника – адв. Славчо Г..

По делото е приложен и доклад от Началник АС „Регистратура“ – В.С., към СРС, от който се установява, че на 22.04.2025 г. след 17.00 ч., поради технически проблем, електронната поща на СРС е била спряна като след отстраняване на проблема, на 23.04.2025 г., всички получени имейли за периода 22.04.2025 г., след 17, 00 ч. – 23.04.2025 г. до 9,39 ч., автоматично са генерирани с дата на получаване 23.04.2025 г. и без възможност за извличане на коректните дата и час на изпращане.

С разпореждане 69 442/29.04.2025 г. СРС, 58 състав е върнал подаденото възражение като е дал указания за възможността същото да бъде обжалвано.

Съобразно задължителните указания, дадени с т. 5а от ТР 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, на самостоятелно обжалване с частна жалба подлежи само разпореждането за връщане като просрочено на възражението срещу издадена заповед за незабавно изпълнение / т.е. в производство по чл. 417 от ГПК/ , тъй като в тази хипотеза длъжникът няма друг път за защита срещу неправилната преценка на съда за пропускането на срока по чл. 414 ал.2 от ГПК във връзка с чл. 418 ал.5 ГПК. Липсва интерес от такова обжалване при издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, каквато е настоящата хипотеза, тъй като в тази хипотеза законът е предвидил друг ред за защита - обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение /чл. 407 от ГПК/.

В настоящото производство, СРС е дал изрични указания, че разпореждането за връщане на депозираното възражение подлежи на обжалване респ. липсва разпореждане по смисъла на чл. 407 от ГПК. Дадените 2 указания от СРС относно възможността за самостоятелно обжалване на разпореждане за връщане на възражение, депозирано в производство по реда на чл. 410 от ГПК са неправилни, предвид горецитираните задължителни указания на ВКС.

В настоящия случай следва да бъде съобразена и нормата на чл. 253 от ГПК, съгласно която определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд поради изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. В заповедното производство, актовете, които го завършват са разпореждането по чл. 415 ал.1 от ГПК, по чл. 415 ал.2 от ГПК и по чл. 416 от ГПК, поради което обжалваното разпореждане на СРС подлежи на отмяна от състава на СРС по реда на чл. 253 от ГПК ако същият зачете, че възражението по чл. 414 от ГПК е депозирано чрез електронната система на СРС на 22.04.2025 г. С оглед датата на връчване на заповедта по чл. 410 от ГПК на длъжника – 19.03.2025 г., срокът по чл. 414 ал.2 от ГПК изтича на 19.04.2025 г. /неприсъствен ден/ като първия присъствен такъв е 22.04.2025 г., който е релевантен по арг. на чл. 60 ал. 6 от ГПК и който е бил спазен с оглед данните за изпращане на възражението по арг. на чл. 62 ал.2 от ГПК. Обстоятелството, че депозираното възражение е входирано в регистратурата на СРС на следващия ден – 23.04.2025 г. е с оглед възникналия технически проблем в електронната система на съда, видно от обективираното изявление в приложения по делото доклад на служител от АС „Регистратура“ към СРС /стр. 177 в делото на СРС/.

В този случай, СРС ако счете, че следва да отмени обжалваното разпореждане по реда на чл. 253 от ГПК трябва да даде надлежни указания по реда на чл. 415 ал.1 от ГПК.

В случай, че СРС счете, че депозираното възражение е просрочено, както е процедирал при постановяване на обжалваното разпореждане следва да разпореди издаване на изпълнителен лист, което разпореждане би подлежало на инстанционен контрол, по вече изложените съображения.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане на СРС не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, поради което частната жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане.

3

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 218073/20.06.2025 г. на „ТТЛ“ ЕООД, чрез адв. Г. срещу разпореждане 69 442/29.04.2025 г., постановено от СРС, 58 състав по гр.д. 77 025/24 г.

ВРЪЩА делото на СРС, 58 състав за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно мотивите в настоящото определение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в седмичен срок от връчване на препис от същото до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4