Решение № 2896 от 19.06.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2896 гр. София, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря ДАЛИЯ ЦВ. ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20241110204986 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. И. Н., ЕГН: **********, чрез адв. К. - САК, съдебен адрес: гр. С, ж.к. “И”, ул. “Ф Ж- К” № , бл. , ет., ап. , срещу наказателно постановление № 22-4332024700/01.12.2022г., издадено от НачалН. Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР, за нарушения на разпоредбите на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. За нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП на Н. е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, а за това по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП - глоба в размер на 10 /десет/ лв., на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1,2 ЗДвП.

В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е необосновано и незаконосъобразно, поради нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Релевира доводи за липсата на материална компетентност на актосъставителя. Поддържа, че в описанието на нарушението липсват изчерпателни данни относно фактическата обстановка, при която е извършено нарушението. Сочи, че е посочено, че са издадени 7 броя стикери, които са с различни номера от този на посочения номер на талона за изследване, което не съответства на чл. 3, ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Твърди, че липсват данни за часа, в което лицето е отказало да бъде изследвано с техническо устройство и изпълнение на предписание за даване на биологична проба. Заявява, че жалбоподателят е отказал да дава проба единствено на конкретните лица, които са извършвали проверката, а не принципно, тъй като 1 същите не е ясно дали са се легитимирали. Сочи, че не е посочено в наказателното постановление и дали водачът е бил спрял в движение, както и се посочва погрешно посочване на правната квалификация на нарушението. Моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

За проведеното на 05.06.2024г. открито съдебно заседание ОПП СДВР, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Жалбоподателят Н. се представлява от адв. К., която в дадения ход по същество поддържа доводите в насока незаконосъобразното издаване на АУАН и НП, по подробно изложени в жалбата доводи. Пледира за отмяната на НП.

Подадени са писмени бележки от въззиваемата страна, в които се излагат подробни съображения за неоснователността на жалбата и се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

На 23.11.2022г. в 23:40 ч., жалбоподателят Н. И. Н. се намирал в гр. София. Управлявал лек автомобил “Мерцедес Е 320 ЦДИ” с рег. №, собственост на ТД “ТМ ГРУП-27” ЕООД с ЕИК: 205334504, движейки се по бул. “Андрей Ляпчев” (УНИВЕРСИАДА) с посока на движение от бул. “Св. Климент Охридски” към бул. “Александър Малинов”, като на кръстовището с бул. “Андрей Сахаров” бил спрян за извършване на полицейска проверка от свидетеля Е А и колегата му Б М, полицейски служители при 02 РУ-СДВР.

По време на проверката водачът на лекия автомобил не представя на полицейските служители СУМПС и контролен талон към него. Полицейските служители подали сигнал по дежурната част на ОПП-СДВР. За съдействие бил изпратен екип на ОПП СДВР, в състава на който била свидетелката Е. В. С., младши автоконтрольор при ОПП СДВР. След пристигането на екипа на ОПП СДВР Н. била извършена проверка чрез таблета в информационната система на ОПП СДВР и било установено, че Н. притежава валидно СУМПС , което е обявено за изземване. Водачът на лекия автомобил бил приканен от полицейските служители да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство DrugTest 5000, с № ARKD 0049. Н. отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, поради което му бил издаден талон за медицинско изследване № 0176651/23.11.2022г., ВМА, били му връчени 7 броя холограмни стикери с номер А*** и С. му съставила АУАН серия GА № 840568/23.11.2022г., в който описал времето, мястото и обстоятелствата относно констатираните нарушения на разпоредбите на чл. 174, ал. 3, пр.2 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Жалбоподателят подписал съставения АУАН без възражения. Такива не постъпили и в законоустановения срок.

Въз основа АУАН, при идентично фактическо описание на нарушенията и дадена им 2 аналогична правна квалификация съобразно разпоредбите на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя Н. били наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца - за нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, и глоба в размер на 10 /десет/ лв. - за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля Е. В. С., и писмени - талон за медицинско изследване № 0176651/23.11.2022г.; Заповед № 513з-4720/ 19.06.2018г., справка-картон на водач; заповед № 513з-4520/19.06.2018г.; заповед № 8121к-13318/28.10.2019г.; заповед 8121з1632/02.12.2021г., акт за встъпване в длъжност; докладни записки, както и всички други писмени документи, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Съдебният състав кредитира цитираната доказателствена съвкупност, намирайки приобщените доказателствени източници за относими, обективни и допринасящи за правилното изясняване на фактическата обстановка.

Обстоятелствата, касаещи времето и мястото на извършената полицейска проверка и отказа на жалбоподателя, след многократни опити, да бъде изпробван за употреба на алкохол съответното техническо средство, се установяват еднопосочно посредством показанията на свидетеля Е. В. Симов и издадения талон за медицинско изследване.

Показанията на полицейските служители са обективни и в корелация с писмените доказателства, предвид което съдебният състав ги прецени като достоверни и ги кредитира в цялост, намирайки релевантните по делото факти са изяснени в пълнота.

Материалната компетентност на свидетеля С. по съставяне на АУАН и компетентността на административнонаказващия орган по издаване на наказателното постановление следват съгласно заеманите длъжностни качества и изводимите от тях правомощия, предоставени им по силата на заповед № 513з-4720/ 19.06.2018г., справка-картон на водач; заповед № 513з-4520/19.06.2018г.; заповед

№

8121к-13318/28.10.2019г.; заповед

8121з1632/02.12.2021г., акт за встъпване в длъжност. Предвид горепосоченото неоснователно се явява възражението за липсата на материална компетентност на актосъставителя.

Неоснователно е наведеното възражение за погрешно посочен номер на 7 броя холограмни стикери в наказателното постановление, тъй като след внимателно запознаване с оригинала на талона за медицинско изследване се установява, че номерът е правилно отразен.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са съставени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни органи, в законоустановените ред и форма, и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да 3 са довели до опорочаването му и да са ограничили правото на защита на нарушителя.

Налице е идентитет между фактическото описание на нарушенията и правната им квалификация, и ясно, точно и подробно описание на обстоятелствата при извършването им в АУАН и НП, поради което съдът намира, че АУАН и НП съдържат всички законоустановени съгласно чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН реквизити.

Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.

Фактическата обстановка е правилно изяснена. Въз основа събраните в хода на производството доказателства се установи по категоричен начин, че на инкриминираните в АУАН и НП време и място жалбоподателят Н., като водач на МПС, е отказал извършването на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, с което е осъществил от обективна страна състава на вмененото му нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП.

По отношение на наведеното възражение за липса на данни за часа, в който жалбоподателят е отказал да бъде изследван с техническо средство и да изпълни предписанието за даване на биологична проба, съдът намира същото за неоснователно, тъй като няма изискване в закона в наказателното постановление да се отразява часа на на всяко едно действие както от полицейските служители, така и от самия жалбоподател. В конкретния случай в атакуваното наказателно постановление е отразен като час 23.40 часа времето, когато жалбоподателят е спрян и е започнала проверка с него, който е достатъчен с оглед на залегналите изисквания в ЗАНН.

Отделно от това съдът не възприема и наведеното възражение на жалбоподателя, че е отказал да даде проба точно пред тези полицейски служители, но евентуално пред други такива е щял да се съгласи да даде проба, тъй като не било сигурно дали те са се легитимирали. Наведеното възражение е абсурдно, тъй като всеки водач на моторно преводно средство следва дас е подчинява на нареждания на полицейските служители и да им оказва съдействие за извършването на проверки, като е ирелавантно кои са конкретните полицейски служители. Отделно от това не са ангажирани Н.акви доказателства по делото в насока, че полицейските служители не са се легитимирали, поради което и възражението е напълно неоснователно.

Неоснователно е и наведеното възражение, че не е посочено в наказателното постановление и дали водачът е бил спрян или е бил в движение, тъй като видно от съдържанието му съвсем подробно е описано, че лекият автомобил се е придвижвал, бил е в движение, както и по кой булевард се е движел в каква посока, както и на кое кръстовище е бил спрян за проверка. Отделно от това видно от докладната записка, приобщена по делото, съвсем подробно е описано, че жалбопадателят е управлявал процесното МПС, по кой булевард се е движел, в каква посока и къде конкретно е била спрян за проверка.

Доводът, че към момента на предприемане на проверката от страна на полицейските служители, автомобилът не е бил в движение, а в покой, е ирелевантен. Според задължителните указания, дадени с Постановление на Пленума на ВС № 1/1982 г., „понятието „управление“ на ППС включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство,….когато тези действия или бездействия са свързани с 4 опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното средство…. се намира в покой или в движение“. Следователно, доколкото включеният двигател на автомобила в момента на предприемане на полицейската проверка безспорно попада в предметния обхват на „действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство“ по смисъла на т. 2 на ППВС № 1/1982 г., отказът на Н. да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, е съставомерен от обективна страна. Доводите в жалбата в обратен смисъл са неоснователни.