Решение № 312 от 12.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Варна, 12.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев при участието на секретаря Мая Т. И. като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20253100900365 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 16571/10.06.2025 г. от М. И. Д. срещу Гаранционен фонд, гр. София, за осъждане на ответника да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 25 100 лв., равностойни на 12 833,43 евро, ведно със законната лихва от 22.11.2023 г. до окончателното плащане. С оглед изложените фактически твърдения и служебното задължение на съда да определи приложимата правна норма, предявеният иск е с правно основание чл. 558, ал. 5, във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 2 КЗ, във връзка с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, а претенцията за лихва – по чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 27.05.2023 г., около 23:45 ч., в гр. Варна, на Крайбрежната алея след Четвърта буна в посока местността „Свлачището“, се движел с велосипед М.ално вдясно по платното. Поради наличие на вода в дясната част на пътя преминал в насрещната половина, след като се уверил, че няма автомобили пред и зад него. Впоследствие възприел спускащ се срещу него лек автомобил „БМВ 330“ с рег. № ******, управляван от С. Е. С..

Според ищеца водачът разполагал с достатъчно време да го забележи, да намали скоростта и да осигури безопасно разминаване, но вместо това ускорил и насочил автомобила към него.

Ищецът преустановил движението и се прибрал М.ално до намиращия се вляво спрямо посоката му тротоар, но не могъл да го използва поради паркирани автомобили. Въпреки твърдяната добра видимост, включена бяла светлина отпред на велосипеда и червен светлоотразител отзад, автомобилът го ударил.

Твърди, че по случая е образувано ДП № 197/2023 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна и е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 686/27.05.2023 г. Непосредствено след инцидента бил транспортиран до Спешно отделение на МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, където били установени счупвания в основата на втората и третата дланна кост на дясната ръка и била поставена гипсова имобилизация за 30 дни. Поддържа, че в продължение на два месеца не могъл да използва пълноценно водещата си ръка и изпитвал силни болки, поради което се нуждаел от помощта на близки при хранене, обличане и лична хигиена. Пълното възстановяване настъпило след четвъртия месец, като дотогава имал слабост и пробождащи болки, а след сваляне на шината ръката 1 била видимо отслабнала. Излага и твърдения за страх от управление на велосипед и пътуване с автомобил, тревожност и нарушения на съня.

Ищецът сочи, че от констативния протокол и справка от Информационния център към Гаранционния фонд се установявали вината на водача и липсата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила. На 22.11.2023 г. предявил пред Гаранционния фонд претенция с вх. № 24-01-525, по която обезщетение не било изплатено.

Поради това моли искът да бъде уважен изцяло, ведно със законна лихва от датата на извънсъдебната претенция и разноските по делото.

В писмената си защита ищецът поддържа, че събраните доказателства установяват виновно и противоправно поведение на водача на автомобила. Позовава се на заключението на съдебно-автотехническата експертиза, според което автомобилът е разполагал с достатъчна ширина за осигуряване на странична дистанция, а безопасната скорост е била до 39 км/ч при суха и до 33 км/ч при мокра настилка. Изтъква, че навлизането му в другата половина на пътя е било обусловено от значителен воден слой, поради което не следва да се приема принос от негова страна. Поддържа, че травмата, продължителността на възстановяването и отражението на инцидента върху ежедневието му обосновават претендирания размер.

Ответникът Гаранционен фонд оспорва допустимостта и основателността на иска. На първо място поддържа, че фондът не е надлежно процесуално легитимиран, тъй като процесният автомобил обичайно се намира във Великобритания. Сочи, че при ПТП в България, причинено от незастраховано превозно средство, което обичайно се намира в държава членка или в трета държава, чието национално бюро е страна по Многостранното споразумение, приложим е чл. 511, ал. 1, т. 3 КЗ в редакцията към датата на произшествието, а претенцията се обработва от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. Поради това първоначално иска производството да бъде прекратено.

По същество ответникът поддържа, че не е налице пасивна материалноправна легитимация на Гаранционния фонд. Позовава се на писмо на НББАЗ и на отговор на британското национално бюро, с които е удостоверено, че автомобилът е бил с обичайно местодомуване в Обединеното кралство и британското бюро е приело гаранцията, като се е съгласило щетата да бъде обработена от българското бюро по Вътрешните правила на Съвета на бюрата. Според ответника евентуалната претенция следва да бъде насочена към НББАЗ, а не към Гаранционния фонд.

В условията на евентуалност ответникът оспорва механизма на ПТП, противоправността, вината и причинната връзка. Твърди, че водачът на автомобила се движел с включени светлини и със съобразена скорост, а велосипедистът внезапно навлязъл в насрещната за него половина на неосветен участък, без работеща предна светлина и без светлоотразителни елементи по облеклото. Позовава се на постановлението за прекратяване на наказателното производство, в което е възприета скорост на автомобила около 31,3 км/ч и е прието случайно Д.ие. Поддържа изключителна вина на ищеца, а евентуално – съпричиняване над 90 процента. Оспорва и размера на обезщетението като прекомерен с оглед възстановяването без остатъчен дефицит в рамките на около два месеца, липсата на личен преглед от вещото лице и неангажирането на допуснатия свидетел за претърпените болки и страдания. Оспорва началния момент на лихвата и претендира разноски.

Третото лице помагач на ответника С. Е. С. оспорва иска. Поддържа, че единствената причина за настъпване на произшествието е поведението на ищеца, който в тъмната част на денонощието навлязъл в насрещната половина на пътя без светлоотразителна жилетка и без видима светлина. Твърди, че велосипедистът е можел да премине през водния участък или да го заобиколи, без да навлиза в пътя на автомобила. Евентуално прави възражение за съпричиняване в размер на 80 процента. Оспорва продължителността и интензитета на твърдените болки, необходимостта от чужда помощ и психическите последици, както и 2 размера на претендираното обезщетение.

С определение № 217/10.02.2026 г. съдът е оставил без уважение възражението за недопустимост, основано на липса на пасивна процесуална легитимация на Гаранционния фонд, като е приел, че въпросът дали ответникът е носител на спорното задължение е материалноправен и следва да бъде разрешен с решението по същество. Същевременно съдът е конституирал С. Е. С. като трето лице помагач на страната на ответника и е допуснал събирането на поисканите писмени, гласни и експертни доказателства.

В окончателния доклад по чл. 146 ГПК съдът е квалифицирал претенцията по чл. 557 и сл. КЗ във връзка с чл. 45, чл. 52 и чл. 86 ЗЗД, а възраженията – по чл. 511 КЗ и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. На ищеца е възложено да установи настъпването на ПТП, участието и поведението на водача, противоправността, причинната връзка, вредите и предпоставките за отговорност на Гаранционния фонд, включително че автомобилът обичайно се намира на територията на Република България. Изрично е указано, че не са посочени доказателства за последния факт, както и че ищецът следва да вземе становище по възражението за приложимост на чл. 511 КЗ и насочване на претенцията към НББАЗ и да ангажира доказателства, ако твърди различни релевантни обстоятелства. Ищецът не е възразил срещу доклада, не е въвел твърдение, че процесният автомобил е имал обичайно местодомуване в България, нито факти за липса на гранична застраховка или сертификат „Зелена карта“ по смисъла на чл.

557, ал. 1, т. 2, б. „в“ КЗ.

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразно предмета на спора, приема за установено от фактическа страна следното:

На 27.05.2023 г., около 23:45 ч., на Крайбрежната алея в гр. Варна, на около 100 м преди Четвърта буна, е настъпило съприкосновение между управлявания от ищеца велосипед и лек автомобил „БМВ 330“ с рег. № ******, управляван от третото лице помагач С. Е. С. Произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, в участък без улично осветление и без осева пътна маркировка. Пътното платно е било с обща ширина 6,20 м и е позволявало двупосочно движение. В дясната част по посоката на движение на велосипедиста е имало значително количество вода. От противоположната страна е бил разположен асфалтиран участък с ширина около 5 м, използван за паркиране.

От огледа и снимковия материал се установяват счупване на дясното странично огледало на автомобила и следи от съприкосновение по десния преден калник и предната дясна врата. По велосипеда е било констатирано изкривяване на кормилото. Предният фар на велосипеда е намерен несветещ, задната светлина – мигаща, а по спиците са били налични светлоотразители. Липсват обективни данни ищецът да е носел светлоотразителна жилетка или други светлоотразителни елементи по видимата част на облеклото.

Разпитаната свидетелка Г. В., пътувала в автомобила и родствено свързана с водача, заявява, че участъкът бил тъмен и неосветен, автомобилът се движел бавно с включени светлини, а велосипедистът се движел срещу тях в същата дясна за автомобила част на платното, близо до бордюра. Свидетелката не възприела светлина, жилетка или друго обозначение на велосипедиста и го забелязала едва при падането му върху дясната страна на автомобила. Показанията се ценят съобразно чл. 172 ГПК с оглед връзката с водача и ограничената възможност да възприеме предходните действия на участниците, но в частта относно тъмния участък, посоките на движение и страничното съприкосновение се подкрепят от огледа и техническата експертиза.

От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че автомобилът се е движел в дясната част на пътното платно в посока Четвърта буна, а велосипедистът – срещу него в същата част, разположен в близост до десния за автомобила бордюр. М.алната видимост за водача на автомобила към велосипедиста е била около 27 м, а възможността на велосипедиста да възприеме автомобила е била по-добра поради 3 светлините му. При възприемане на велосипедиста едва в осветената зона пред автомобила произшествието не е могло да бъде избегнато единствено чрез аварийно спиране. Вещото лице приема като технически правилно автомобилът да се движи със скорост до около 30 км/ч, като при устния разпит изчислява горна безопасна скорост 39 км/ч при суха и 33 км/ч при мокра настилка в неговата посока. Поради липса на фиксирана точка на удара, крайни положения и достатъчно деформации точната действителна скорост не може да бъде определена.

Според вещото лице водният слой е могъл да мотивира велосипедиста да напусне дясната за него част на платното, за да избегне намокряне, но той е разполагал с техническа възможност при приближаването на автомобила да освободи заеманата от него половина, включително чрез използване на разположения вляво асфалтиран паркинг. От друга страна, ширината на платното е позволявала успоредно разполагане на автомобила и велосипеда, но само при спазване на достатъчна странична дистанция. Вещото лице е категорично, че при странична дистанция поне 50 см съприкосновение не би настъпило, но не може да определи кой от двамата участници е допринесъл в по-голяма степен. Като техническа причина посочва подценяване на опасността и от двамата водачи – неподбиране на безопасна скорост от водача на автомобила и неосвобождаване на заеманата насрещна част от велосипедиста.

По досъдебното производство е постановено прекратяване на наказателното производство. В акта на прокуратурата е възприета скорост на автомобила около 31,3 км/ч и е прието, че за водача е възникнала внезапна и непредвидима опасност поради навлизането на велосипедиста в неговата посока на движение. Тези констатации не обвързват гражданския съд по правилото на чл. 300 ГПК, тъй като постановлението за прекратяване не е присъда или решение по чл. 78а НК, но представляват част от писмения доказателствен материал и са отчетени наред с останалите доказателства.