Решение № 684 от 08.08.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 684 гр. Добрич, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деница Б. Петкова при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело № 20243230100505 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано предявени от „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК 207172780, град София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3 , установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК срещу В. А. М. с ЕГН **********, от с.***, ул. „***“ № ****, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №10/2023г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №3 от 04.01.2023г. по ч.гр. дело № 10/2023г. на ДРС, а именно: -1815,91 лв. главница по договор за кредит № 502330 от 15.12.2019г, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от подаване на заявлението в съда- 22.12.2022г. до окончателното му плащане; -448.90 лв.- договорна лихва по договор за заем, начислена за периода от 07.11.2018г.- 06.02.2020г.; -513.25 лв. мораторна лихва, начислена за периода от 01.04.2020г. до 16.12.2022г.

Претендират се сторените по делото разноски, вкл. по заповедното производство.

Исковата молба се основава на следните факти и обстоятелства: Ищецът е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на В. А. М. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, 1 т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу нея. Обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за стоков кредит № 502330 от 15.12.2019 г. между „Банка ДСК“ ЕАД като Кредитор и В. А. М. като Кредитополучател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Подписвайки договора за стоков кредит, кредитополучателят е заявил, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и Общи условия с оглед вземане на информирано решение за сключване на Договора за кредит, както и че е запознат с Тарифата за лихвите, таксите и комисионите /Тарифата/, които Банката прилага по извършвани услуги на клиенти и заплаща такси съобразно същата. С подписването на Договора Кредитополучателят е удостоверил, че е получил и приема Общи условия за същия, както и че те са неразделна част от Договора. Съгласно чл. 16 от Общите условия кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит.

Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подават от името на ищеца е сключен Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020г. на основание чл. 99 от ЗЗД между “БАНКА 2 ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616 и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК 202527341 и подписано допълнително споразумение о т 12.01.2021 г. с Приложение № 1.1/28.10.2020 г., по силата на което вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД (правоприемник на което е „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК: 207172780, считано от. 25.11.2022 г.) изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности .Към настоящата искова ищецът пояснява, че прилага допълнително споразумение от 12.01.2021 г. със заличена цена на цесия, с препис извлечение от Приложение № 1.1/28.10.2020 г., в което фигурират само данните на ответника, доколкото личните данни на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни и доколкото книжата по делото не се предоставят единствено на съда.

“БАНКА ДСК“ ЕАД е упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.

2

По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до В. А. М. е изпратено от страна на “БАНКА ДСК“ ЕАД, чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД уведомително писмо за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договор за стоков кредит постоянен адрес.

Процесуално представляваното от мен дружество е посочило подробно в известието за доставяне съдържанието на плика. Обратната разписка се е върнала със статус „Получателят се е преместил на друг адрес“. Пояснява се, че към исковата молба ищецът прилагам и Уведомление за извършена цесия от името на “БАНКА ДСК“ ЕАД чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, което следва да бъде връчено на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Ищцовото дружество се позовава на постановените от ВКС, на основание чл. 290 и чл. 291 от ГПК Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013г. на I ТО и Решение № 123/24.06.2009г. по т. д. 12/2009г. на II ТО , съгласно които ако към исковата молба на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършена цесия, същото уведомление достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД. Според него прехвърляне на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение на спорното право .

Съгласно Договора за стоков кредит № 502330 от 15.12.2020 г., кредиторът е отпуснал на кредитополучателя В. М. стоков кредит в размер на 2133.32 лева за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „Технополис България“ ЕАД. Сумата на кредита, предоставена за закупуването на стоките и/или услугите, е усвоявоена еднократно, безкасово по сметка на Търговеца „Технополис България“ ЕАД. Кредитът е следвало да бъде върнат на 12 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 11 от които в размер на 212.98 лева, а остатъкът в размер на 199.78 лева се дължи с последната вноска съгласно уговорения между страните погасителен план. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК дължимата главница е в размер на 1815.91 лева. В чл. 6 от процесния Договор за стоков кредит страните са уговорили фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 34.74 % годишно или 0965 % на ден. Начислената и непогасена договорна лихва за периода от 15.01.2020 г. до 28.10.2020 г. е в размер на 448.90 лева. Ответникът дължи на основание чл. 12 от Общите условия и чл.

3

86 от ЗЗД и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, която се начислява за всеки ден забава, считано от 01.04.2020 г. дата, следваща деня на преустановяване на вноските по кредита до 16.12.2022 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда в размер на 513.25 лв., както и законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми .

Задължението е следвало да се изплати на 15.12.2020 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли. Ищецът пояснява, че съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИП за периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020 г. включително, от страна на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД не са били начислявани лихви за забава, съответно, горепосоченият размер на претендираното обезщетение за забава е съобразен изцяло с разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 79 ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Приложение намират и съответните разпоредбите на ЗЗП в релевантната редакция към датата на сключване на договора /15.12.2019г./ , тъй като ответникът има качеството "потребител". Предявени са като установителни в срока по чл. 415, ал. 1, т.

2 от ГПК.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на установено от ищеца валидно облигационно правоотношение между страните по силата на сключен между цесионера и ответника договор за потребителски кредит, по който цедентът е изправна страна /т. е. предоставил е уговорената сума/; настъпил падеж за плащането на цялата сума по него; размера на 4 претендираното обезщетение за забава - главница върху която се изчислява, период и стойност на лихвения процент. В тежест на ищеца е да установи и сключването на договор за цесия с твърдяното съдържание, както и факта на съобщаване на процесния договор за цесия на длъжника от страна на цедента.

Респективно следва ответникът да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за връщане на заетата сума по договора или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.

В откритото съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, заявява, че поддържа исковата молба и прави искане за постановяване на неприсъствено решение протИ. ответника. С протоколно определение от 13.12.2021 г. искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т.

2 от ГПК предпоставки: 1. ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба; 2. ответникът не се е явил в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; 3. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение; 4. на страните са указани последиците от неспазване на срокове и неявяване в заседание; 5.

Предявените искове са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства .

С оглед наличието на предпоставките за постановяване н а неприсъствено решение, съдът следва да уважи исковете, така както са предявени.

Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.

Относно отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовата страна направените от нея съдебни разноски в заповедното производство, както следва: 55,56 лв. държавна такса и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.За установителното произодство ищецът има право на разноски , както следва:

117,08 лева - държавна такса и 100 лева. - юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25 от НЗПМ, съобразно фактическата и правна сложност на делото.

С оглед изложените съображения и на основание чл. 238 във връзка с чл.

5

239 от ГПК, Добричкият районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК в отношенията между ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК 207172780, град София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3 , и ответницата В. А. М. с ЕГН **********, от ***, ул.

„***“ № ****, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №10/2023г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №3 от 04.01.2023г. по ч.гр. дело № 10/2023г. на ДРС, а именно:

-1815,91 лв. - главница по договор за кредит № 502330 от 15.12.2019г, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от подаване на заявлението в съда22.12.2022г. до окончателното му плащане;

-448.90 лв.- договорна лихва по договор за заем, начислена за периода от 07.11.2018г.- 06.02.2020г.;