Определение № 1794 от 19.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1794 гр. Пловдив, 19.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20235300501958 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.130 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба, подадена от П. И. И., ЕГН:

********** , чрез пълномощника по делото адв. А. Д., против

Определение № 4941 от 27.04.2023г., постановено по гр. д. №4341/2022г. на Районен съдПловдив, с което е върната исковата молба на жалбоподателката и прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от нея иск. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока на чл.276,ал.1 от ГПК не е подаден отговор на частната жалба от насрещната страна „Стелла стар“ ЕООД,ЕИК:115878154.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен установителен иск за собственост по чл.124,ал.1 от ГПК , предявен от П. И.

И. за признаване за установено по отношение на ответното срещу „Стелла стар“ ЕООД , че ищцата е собственик на СОС с идентификатор *** по КК на гр. Пловдив на основание давностно владение осъществявано в период от месец октомври 2010 г. до месец март 2022г.

1

С обжалваното в настоящото производство определение първоинстанционният съд е приел, че ищцата няма правен от предявения по делото иск , поради липсата на спор за собственост между страните, като за ищцата е налице извънсъдебен ред за защита чрез снабдяване с констативен нотариален акт за право на собственост по обстоятелствена проверка. По така изложените съображения съдът е приел, че предявеният иск е недопустим, поради което е прекратил производството по делото и върнал исковата молба на подателя.

Така постановеното определение е неправилно.

Допустимостта на установителния иск за собственост действително се предпоставя от наличието на правен интерес от търсената защита.

Формираният от ищцата петитум съответства на положителен установителен иск за собственост, а наведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения са за липсата на годен документ за собственост в нейна полза , който валидно да удостоверява тези права. Поддържа се също, че ищцата е установила владение върху имота през месец октомври 2010г. , спокойно,явно и непрекъснато в продължение на повече от 11години.Затова претендира установяване на нейните права по отношение на ответника на основание давностно владение.

Неправилен е изводът на районния съд за недопустимост на предявения положителен установителен иск за собственост върху описания недвижим имот от жалбоподателката, поради липса на правен интерес. Неправилно е прието, че след като се твърди в исковата молба , че правото на ищцата никога не е оспорвано или смущавано от ответника - то липсва правен интерес от търсената с иска защита.

От значение за преценката за наличие на правен интерес от предявения установителен иск в случая е извънсъдебното оспорване от ответника на претендираното от ищцата,тук жалбоподател, право на собственост върху процесния имот. А то в случая безспорно е налице и се изразява в липсата на валидна установеност на правата на ищцата. След като ищцата твърди, че формално по силата на издаден в полза на ответника нотариален акт от 2010 г., същият се легитимира като собственик на имот, за който ищцата твърди , че е нейна собствен – то е налице правен спор за разрешаването на който, ищцата е потърсила съдебна защита. Това обективно съществуващо положение представлява оспорване от ответника по иска на претендираното от ищцата право на собственост върху процесния имот.

Преценката за допустимост на положителния установителен иск изхожда от въведените от ищцата в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения за наличие на засегнати от претендирано от ответника право на собственост, което накърнява права на ищцата. Съществуването или несъществуването на тези релевантни факти има отношение към основателността на иска , а не към неговата допустимост. Поради това, ако ищцата не ги установи чрез доказването им , искът й подлежи на отхвърляне , 2 а не на прекратяване като недопустимо на производството.

В случая ищцата е заявила, че ответникът не е смущавал или оспорвал фактическата й власт върху имота , но поддържа ,че не може да се легитимира като собственик на този имот, а ответникът е титуляр на нотариалния акт, който го легитимира като такъв. Тези твърдения в исковата молба са достатъчно основание да се приеме , че е налице правен спор, който подлежи на разрешаване по съдебен ред.За ищцата е налице и правен интерес от така предявения иск и търсената с него правна защита , независимо че не е подаден отговор от ответника на предявения иск и не е изразено становище по същия, в който смисъл е и Решение №135/10.07.2013г. по гр.д.№61/2013г. по описа на ВКС, II гр.отд.

Действително за ищцата съществува възможност да се снабди с констативен нотариален акт за право на собственост по обстоятелствена проверка, но тази възможност не я лишава от правото да иска разрешаване със сила на пресъдено нещо на въпроса за принадлежността на правото на собственост , като с предявения иск , ищцата ще получи поинтезивна и адекватна защита в твърдяната хипотеза на владение на чужд имот, щом чрез нея ще се реализира притезателното право на собственика , изискващо всяко трето лице , да се въздържа от действия , които го накърняват.

Изложените съображения налагат извода, че е налице правен интерес от търсената защита с предявения от жалбоподателя-ищец положителен установителен иск за право на собственост върху недвижимия имот с идентификатор ** по КК на гр. Пловдив.

С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия с оглед мотивите на настоящото определение.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 4941 от 27.04.2023г., постановено по гр. д.

№4341/2022г. на Районен съд- Пловдив, с което е върната исковата молба подадена от П. И. И., ЕГН: ********** и прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4