Решение № 254 от 01.04.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Шумен, 01.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Гражданско дело № 20213630102061 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по депозирана в ШРС искова молба от “***я” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, бул.“***“ №19, ет.2, представлявано от изпълнителния директор И. Г. Д.-М., съдебен адрес: гр.Варна, ул.“***“ №70- партер, чрез юрисконсулт М. В. срещу Д. В. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №4, вх.3, ет.2, ап.47.

Ищцовото дружество твърди, че на 01.08.2011 год. между „***“ ЕАД и ответника Д.

В. К. бил сключен Договор за кредит, съгласно който били обединени следните договори за кредит: Договор за кредит за текущо потребление от 28.10.2010 год. за сума в размер на 13500.00 евро и Договор за кредит за текущо потребление от 04.02.2011 год. за сума в размер на 1700.00 евро. С подписване на споразумението страните приели, че кредитите са напълно усвоени, като към датата на подписване на споразумението неиздължения остатък по тях бил общо в размер на 14819.00 евро. Кредитът бил обезпечен с поръчителство на лицето А. П. Г., съгласно Договор за поръчителство от същата дата. Между страните била договорена падежна дата 30-то число на месеца, като бил уговорен променлив лихвен процент, който към датата на подписване бил 8.95%. Определеният годишен процент на разходите бил в размер на 9.33%. Крайният срок за погасяване на задължението бил 30.07.2021 год., което е видно от изготвения Погасител план, който бил неразделна част от Договора за кредит.

Поради преустановяване плащанията по кредита „***“ ЕАД обявила кредита за 1 предсрочно изискуем, като инициирали и производство по чл.417 от ГПК. Във връзка с образуваното ЧГД №2887/2012 год. по описа на ШРС на банката били издадени Заповед за изпълнение №1697/24.08.2012 год. и изпълнителен лист за сумите 14845.67 евро – главница, ведно със законната лихва от 23.08.2012 год. до окончателното изплащане на сумата;

2500.27 евро–лихва за просрочие и такси закъснение за периода от 04.01.2012 год. до 22.08.2012 год. и 1467.77 лева – разноски.

На 10.12.2012 год. бил сключен Договор за цесия между “***“ ЕАД и „***я“ ЕАД, по силата на който било прехвърлено и вземането, произтичащо от Договор за кредит от 01.08.2011 год., сключен между “***“ ЕАД и ответника.

От своя страна „***я“ ЕАД по силата на пълномощно, издадено им от „***“ ЕАД изпратили до длъжника уведомление за извършената цесия.

На 30.01.2013 год. между „***я“ ЕАД в качеството му на нов кредитор, ответника Д.

В. К. – в качеството му на кредитополучател и А. П. Г. – поръчител било сключено Споразумение за разсрочване на задължението, като страните приели за установено, че към датата на сключване на споразумението размерът на задължението възлизало на 18822.18 евро, включващи 14845.67 евро – главница; 2500.27 евро – лихва, 1476.25 евро – разноски.

Поради невъзможност на кредитополучателя да погаси дълга в уговорения срок било сключено ново Споразумение на 13.10.2017 год., като по същото приели, че към датата на сключването му размерът на задължението е в размер на 14417.94 евро, от които 11374.45 евро-главница; 3043.49 евро-законна лихва, като бил изготвен нов погасителен план.

За периода от датата на цесията – 10.12.2012 год. до 26.09.2017 год. /датата на последното плащане/ за погасяване на посоченото задължение е постъпила общо сума в размер на 10472.52 евро.

Поради неизпълнение условията на споразумението на 29.03.2021 год. по молба на ищцовото дружество било образувано изпълнително дело №332/2021 год. по описа на ЧСИ А. Р.. Тъй като след получаване на поканата за доброволно изпълнение от страна на длъжника е било депозирано възражение, за ищцовото дружество е възникнало задължение да установи вземането си по съдебен ред.

С настоящата искова молба предявяват положителен установителен иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, като молят съдът да се произнесе с решение, с което да приеме за установено в отношенията им с ответника, че последният им дължи сумата от 11374.45 евро, представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 01.08.2011 год., за която са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение №1697/24.08.2012 год. и Изпълнителен лист от 24.08.2012 год. по ЧГД №2887/2012 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.07.2014 год. до окончателното изплащане на сумата.

Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по настоящото производство разноски.

В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител. От тяхно име е 2 депозирана писмена молба на 08.03.2022 год., в която излагат становище по съществото на спора.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответника. В законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора последният заявява, че счита предявените искове за недопустими и неоснователни. Оспорва валидността на извършената цесия, като считат, че същата не е била надлежно съобщена на длъжника. В същото време твърди, че обявената предсрочна изискуемост на кредита не му е била съобщена преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, поради което твърди, че вземането не е било изискуемо към този момент. Прави възражение за изтекла погасителна давност. В същото време счита, че част от клаузите на договора са нищожни, като излага подробни доводи и мотиви в тази насока. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът не се явява лично. За него се явява упълномощен представител – адв.Д. С. от ШАК, като поддържа отговора на исковата молба и изразява становище по съществото на спора.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По силата на Договор за кредит от 01.08.2011 год., сключен между „***“ ЕАД и ответника Д. В. К. били обединени следните договори за кредит във връзка с отпуснати на ответника банкови кредити: Договор за кредит за текущо потребление от 28.10.2010 год. за сума в размер на 13500.00 евро и Договор за кредит за текущо потребление от 04.02.2011 год. за сума в размер на 1700.00 евро. С подписване на споразумението страните приели, че кредитите са напълно усвоени, като към датата на подписване на споразумението неиздължения остатък по тях бил общо в размер на 14819.00 евро. Кредитът бил обезпечен с Договор за залог на вземане от 01.08.2011 год. и с Договор за поръчителство на лицето А. П.

Г., съгласно Договор за поръчителство от същата дата. Между страните била договорена падежна дата 30-то число на месеца, като бил уговорен променлив лихвен процент, който към датата на подписване бил 8.95%. Определеният годишен процент на разходите бил в размер на 9.33%. Крайният срок за погасяване на задължението бил 30.07.2021 год., което е видно от изготвения Погасител план, който бил неразделна част от Договора за кредит.

Поради преустановяване плащанията по кредита „***“ ЕАД обявила кредита за предсрочно изискуем, като по делото липсват данни ответникът да е бил уведомен за това обстоятелство. Било инициирано производство по чл.417 от ГПК, като във връзка с депозираното от банката заявление било образувано ЧГД №2887/2012 год. по описа на ШРС. По същото в полза на „***“ ЕАД били издадени Заповед за изпълнение №1697/24.08.2012 год. и изпълнителен лист за сумите 14845.67 евро – главница, ведно със законната лихва от 23.08.2012 год. до окончателното изплащане на сумата; 2500.27 евро– 3 лихва за просрочие и такси закъснение за периода от 04.01.2012 год. до 22.08.2012 год. и 1467.77 лева – разноски.

На 10.12.2012 год. бил сключен Договор за цесия между “***“ ЕАД и „***я“ ЕАД, по силата на който било прехвърлено и вземането, произтичащо от Договор за кредит от 01.08.2011 год., сключен между “***“ ЕАД и ответника. От своя страна „***я“ ЕАД по силата на пълномощно, издадено им от „***“ ЕАД изпратили до длъжника уведомление за извършената цесия, като по делото липсват данни дали същото е било получено от ответника и евентуално на коя дата.

На 30.01.2013 год. между „***я“ ЕАД в качеството му на нов кредитор, ответника Д.

В. К. – в качеството му на кредитополучател и А. П. Г. – поръчител било сключено Споразумение за разсрочване на задължението, като страните приели за установено, че към датата на сключване на споразумението размерът на задължението възлиза на 18822.18 евро, включващи 14845.67 евро – главница; 2500.27 евро – лихва, 1476.25 евро – разноски.

Поради невъзможност на кредитополучателя да погаси дълга в уговорения срок било сключено ново Споразумение на 13.10.2017 год., като по същото приели, че към датата на сключването му размерът на задължението е в размер на 14417.94 евро, от които 11374.45 евро-главница; 3043.49 евро-законна лихва, като бил изготвен нов погасителен план.

Последното плащане от страна на ответника е било на 26.09.2017 год., като за погасяване на посоченото задължение до тази дата е постъпила общо сума в размер на 10472.52 евро.

Поради неизпълнение условията на споразумението на 29.03.2021 год. по молба на ищцовото дружество било образувано изпълнително дело №332/2021 год. по описа на ЧСИ А. Р.. Тъй като след получаване на поканата за доброволно изпълнение от страна на длъжника е било депозирано възражение, за ищцовото дружество е възникнало задължение да установи вземането си по съдебен ред.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Пълномощно, Договор за покупкопродажба на вземания от 10.12.2012 год., Приемо-предавателен протокол, Потвърждение за извършена цесия, Пълномощно, Уведомление до ответника от 18.12.2012 год., Допълнително споразумение към договори за покупко-продажба на вземания от 10.03.2017 год., Искане от 06.07.2011 год., Договор за кредит от 01.08.2011 год., Договор за залог на вземане по сметка в „***“ ЕАД от 01.08.2011 год., договор за поръчителство от 01.08.2011 год., Общи условия, Погасителен план и ГПР, декларация от 06.07.2011 год., Искане за кредит текущо потребление, Договор за кредит за текущо потребление от 28.10.2010 год., Общи условия, Условия по кредитна програма „ДСК Престиж“, Информация по чл.19, ал.1 от ЗЗЛД, Искане за кредит, Договор за кредит за текущо потребление от 04.02.2011 год., Договор за залог върху вземания от 24.02.2011 год., Общи условия, Условия по кредитна програма „ДСК Престиж“, Извлечение от счетоводните книги, Заявление за издаване на 4 заповед за изпълнени по чл.417 от ГПК, Вносна бележка, Изпълнителен лист от 24.08.2012 год., Заповед за изпълнение на парично задължение №1697/24.08.2012 год., молба за образуване на изпълнително дело, Покана за доброволно изпълнение, Споразумение от 13.10.2017 год., Погасителен план, Споразумение от 30.01.2013 год., Погасителен план, както и материалите, приложени по ЧГД №1261/2021 год. по описа на ШРС.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че кредитът е бил усвоен от длъжника напълно, доколкото с последното споразумение са били обединени задълженията на ответника по вече усвоени от него кредити, че през целия период до 26.09.2017 год. по кредита са постъпили общо 10694.48 евро, че последното плащане по кредита е било на 26.09.2017 год., като след последното пращане размера на дължимата главница е 11374.45 евро.