Решение № 3124 от 21.05.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3124 гр. София, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20231100512286 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20104313 от 24.04.2021 г. , постановено по гр.д. № 79491/2015 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав, е отхвърлен ревандикационния иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен от М. Б. С., с ЕГН: **********, В.

С. Й., с ЕГН: **********, и С. С. С., с ЕГН: **********, против Я. И. Ц., с ЕГН: **********, и Н. П. Ц., с ЕГН: **********, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците М. Б. С., с ЕГН: **********, В. С.

Й., с ЕГН: **********, и С. С. С., с ЕГН: **********, са собственици на недвижим имот, като М. Б. С., с ЕГН: **********, е собственик на 4/6/четири шести/ идеални части, В. С. Й., с ЕГН: **********, е собственик на 1/6/една шеста/ идеална част и С. С. С., с ЕГН: **********, е собственик на 1/6/една шеста/ идеална част, именно - неурегулиран поземлен имот в гр. София, село Мало Бучино, ул. „*********, с пл. № 133 в кадастрален лист А-2-6-В от неодобрен кадастрален план от 1980г. по плана на гр. София, местност „Микроязовир Суходол", с площ 1 500 кв.м., съгласно нотариален акт за собственост № 55, том 1, peг. № 7770, дело № 56 от 2001 г. на нотариус М.В., с pег. № 209 от регистъра на НК, а съгласно скица на поземлен имот № 15486298-10.11.2015 г., представляващ поземлен имот с идентификатор *** съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18- 54/30.08.2010 година на изпълнителния директор на АГКК с площ на имота от 1550 кв.м., с административен адрес: гр. София, район Люлин, ул. „********* с трайно предназначение на територията:

1 урбанизирана, при съседи: ***, ***, ***,

***, с номер по предходен план: 133, квартал 7 и да бъдат осъдени ответниците Я. И. Ц., с ЕГН: **********, и Н. П. Ц., с ЕГН:

**********, да предадат владението на същия имот на М. Б. С., с ЕГН:

**********, с адрес: гр. София. ж.к. „*********. С. Й., с ЕГН: **********, и С. С. С., с ЕГН: **********.

Със същото решение е признато за установено на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за собствеността по отношение на М. Б. С., с ЕГН: **********, В. С. Й., с ЕГН: ********** и С. С.

С., с ЕГН: **********, че Я. И. Ц., с ЕГН: **********, и Н. П. Ц., с ЕГН:

**********, са придобили на основание давностно владение правото на собственост върху 400 кв.метра от 1500 кв.метра от недвижим имот, находящ се в гр. София, кв. „Малинов дол“, ул. „*********, при граници: 15 (петнадесет) метра от широчината и 26,60 (двадесет и шест цяло и шестдесет) метра по дължината в северозападната част на парцела, цялото с площ от 400 (четиристотин) кв. метра, които 400 кв.метра са от неурегулиран поземлен имот, с пл. № 133 в кадастрален лист А-2-6-В от неодобрен кадастрален план от 1980г. по плана на гр. София, местност „Микроязовир Суходол", целият с площ 1 500 кв.м, съгласно скица на поземлен имот № 15-486298-10.11.2015 г., представляващ поземлен имот с идентификатор ***, съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-1854/30.08.2010 година на изпълнителния директор на АГКК с площ на имота от 1550 кв.м., с административен адрес: гр. София, район Люлин, ул. „********* с трайно предназначение на територията: урбанизирана, при съседи:

***, ***, ***, ***, с номер по предходен план: 133, квартал 7.

С решение № 20099801 от 08.08.2023 г., постановено по гр.д. № 79491/2015 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав, е допуснато на основание чл.

247 ГПК и на основание чл. 250 ГПК изменение и допълване на диспозитива на Решение № 20104313 от 24.04.2021 г., постановено по гр.дело № 79491/2015 година по описа на Софийски районен съд, като е признато за установено на основание чл. 108 от Закона за собствеността в отношенията между страните, че ищците М. Б. С., с ЕГН: **********, В. С. Й., с ЕГН:

********** и С. С. С., с ЕГН: **********, са собственици на 1100/1500 идеални части от недвижимия имот, като М. Б. С., с ЕГН: **********, е собственик на 4/6/четири шести/ идеални части, В. С. Й., с ЕГН: **********, е собственик на 1/6/една шеста/ идеална част и С. С. С., с ЕГН: **********, е собственик на 1/6/една шеста/ идеална част, а именно недвижим имот, представляващ - неурегулиран поземлен имот в гр. София, село Мало Бучино, ул. „*********, с пл. № 133 в кадастрален лист А-2-6-В от неодобрен кадастрален план от 1980г. по плана на гр. София, местност „Микроязовир Суходол“, с площ 1 500 кв.м., съгласно нотариален акт за собственост № 55, том 1, peг. № 7770, дело № 56 от 2001 г. на нотариус М.В., с pег. № 209 от регистъра на НК, а съгласно скица на поземлен имот № 15-486298-10.11.2015 2 г., представляващ поземлен имот с идентификатор *** съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-1854/30.08.2010 година на изпълнителния директор на АГКК с площ на имота от 1550 кв.м., с административен адрес: гр. София, район Люлин, ул. „********* с трайно предназначение на територията: урбанизирана, при съседи:

***, ***, ***, ***, с номер по предходен план: 133, квартал 7, като е отхвърлен искът в останалата част, т.е за 400/1100 ид. ч. като неоснователна, поради недоказаност. Със същото решение ответниците Я. И. Ц., с ЕГН: ********** и Н. П. Ц., с ЕГН:

**********, са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат владението на 1100/1500 идеални части от недвижим имот, представляващ - неурегулиран поземлен имот в гр. София, село Мало Бучино, ул. „*********, с пл. № 133 в кадастрален лист А-2-6-В от неодобрен кадастрален план от 1980г. по плана на гр. София, местност „Микроязовир Суходол“, с площ 1 500 кв.м., съгласно нотариален акт за собственост № 55, том 1, peг. № 7770, дело № 56 от 2001 г. на нотариус М.В., с pег. № 209 от регистъра на НК, а съгласно скица на поземлен имот № 15-486298-10.11.2015 г., представляващ поземлен имот с идентификатор *** съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18- 54/30.08.2010 година на изпълнителния директор на АГКК с площ на имота от 1550 кв.м., с административен адрес: гр. София, район Люлин, ул. „********* с трайно предназначение на територията: урбанизирана, при съседи: ***, ***, ***, ***, с номер по предходен план:

133, квартал 7 - на М. Б. С., с ЕГН: **********, като собственик на 4/6/четири шести/ идеални части, на В. С. Й., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.

********* като собственик на 1/6/една шеста/ идеална част и на С. С. С., с ЕГН: **********, като собственик на 1/6/една шеста/ идеална част, като е отхвърлен искът в останалата част за предаването на владението върху целия имот, т.е за 400/1100 ид. ч. като неоснователна, поради недоказаност.

Срещу основното решение е постъпила въззивна жалба от ищците по първоначалния иск и ответници по насрещния иск М. В. С., В. С. Й. и С. С. С., чрез адв. А.Т.. В подадената от първоначалните ищци и ответници по насрещния иск жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на постановеното решение. Жалбоподателите поддържат, че неправилно съдът е уважил предявения от ответниците насрещен иск. Наведени са съображения, че реална част от имот може да се придобие само ако са спазени изискванията на чл.19 ЗУТ, което в случая не било налице. На следващо място с жалбата се оспорват изводите на съда, че ответниците са придобили процесната част от имота по давност, доколкото владението им е било смутено с предприетите от ищците действия – подаване на жалби, спиране на електрозахранването във владяната от ответниците реална част. Заявеното искане е решението на първоинстанционния съд да бъде изцяло отменено, като искът по първоначалният иск чл. 108 ЗС бъде уважен, а насрещният иск по чл. 124 ГПК – отхвърлен, като бъдат присъдени и сторените разноски.

3

Постъпил е отговор от въззиваемите ищци по насрещния иск, чрез адв.

С. П., с който жалбата се оспорва. Заявено е становище, че решението е правилно, като при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила.. До въззивния съд е отправено искане решението да бъде потвърдено, като бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

Срещу решение № 20099801 от 08.08.2023 г. в частта относно предявения първоначално иск с правно основание чл.108 ЗС е постъпила въззивна жалба вх. №25034269/13.09.2023 г. от ищците по първоначалния иск и ответници по насрещния иск М. В. С., В. С. Й. и С. С. С., чрез адв. А.Т..

Поддържа се, че съдът необосновано е отхвърлил иска им за признаване правото на собственост и предаване на владението за 400/1100 ид.ч. Моли се за уважаване в цялост на предявения иск по чл.108 ЗС. От ищците по първоначалния иск и ответници по насрещния иск е постъпила и втора въззивна жалба вх. № 25034321/13.09.2023 г. срещу допълнителното решение в частта по предявения насрещен иск, в която са изложени доводи за недопустимост на решението поради наличието на противоречие в мотивите на решението относно предмета на насрещния иск дали касае идеални части или реална част от имота. Моли се за отмяна на решението.

Срещу двете въззивни жалби е постъпил отговор от 26.10.2023 г. от въззиваемите ищци по насрещния иск, чрез адв. С. П., в който се твърди, че допълнителното решение е правилно и законосъобразно. Поддържа се, че са придобили процесната реална част от недвижими имот. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваните решения са валидни и е допустими. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от М. Б. С., с ЕГН: **********, В. С. Й., с ЕГН: ********** и С. С. С., с ЕГН:

**********, против Я. И. Ц., с ЕГН: **********, и Н. П. Ц., с ЕГН:

********** иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване на владението върху собствен недвижим имот поземлен имот с идентификатор *** съгласно кадастрална карта и 4 кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18- 54/30.08.2010 година на изпълнителния директор на АГКК с площ на имота от 1550 кв.м., с административен адрес: гр. София, район Люлин, ул.,.********* с трайно предназначение на територията: урбанизирана, при съседи: ***, ***, ***, ***, с номер по предходен план:

133, квартал 7. Ищците навеждат в исковата молба фактическо твърдение, че с ответниците имали сключен предварителен договор за продажба на част от парцела от 14.09.2004 г., но така и не бил сключен окончателен договор.

Същите се настанили в имота им без да имат права върху него, незаконно са изградили временна постройка и отказват да го напуснат.

С отговора на исковата молба ответниците са оспорили исковата претенция, като заявяват и насрещна искова претенция. С насрещния иск, насрещните ищци твърдят, че са придобили правото на собственост върху 400/1500 идеални части от процесния недвижим имот. Като придобивно основание ищците по насрещния иск твърдят оригинерно такова – придобивна давност.

Насрещните ищци твърдят, че са осъществявали и упражнявали повече от 10-годишно непрекъснато и необезпокоявано владеене върху оградена реална част от имота, където са изградили и постройка, в която са живели. Твърдят, че началната дата на давностното им владение върху претендираните 400/1500 идеални части от правото на собственост върху спорния недвижим имот е датата на сключване на предварителен договор за покупко – продажба между тях и покойния съпруг на ищцата М. С. – С.С. – 14.9.2004 година.Насрещните ищци искат от съда да признае за установено по отношение на ответниците по насрещния иск, че са собственици на 400/1500 идеални части от правото на собственост от процесния имот.