Решение № 43 от 10.03.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Кюстендил, 10.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Виолета Н. Здравкова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20211500500276 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№271697/01.06.2021г., подадена от Г. Т. Р., с ЕГН **********, ИВ. М. Р., с ЕГН ********** и СТ. М. Р., с ЕГН **********, тримата от К., ул.„*** №33, със служебен адрес и такъв за призоваване: К., ул.„****, насочена против Решение №260350/20.05.2021г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д.№405 по описа за 2020г. на същия съд.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт РС - Кюстендил е осъдил Прокуратурата на Република България, да заплати на Г. Т. Р., ИВ. М.

Р. и СТ. М. Р., като правоприемници на ищеца (негови законни наследници) М.С.Р.., починал след депозирането на исковата молба - на 29.12. 2020г., сумата в размер на *** лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконното му обвинение, изразяващи се в негативно засягане на честта и достойнството му, създаване и поддържане на чувство на несигурност и страх от незаконно (признато за такова с решение по НОХД № 536/2012г. на КнРС, потвърдено с решение по ВНОХД №117/2019г., влязло в сила на 20.05.2019г.) осъждане, за нещо, което не е извършил, преживени душевни и физически болки и страдания, стрес, депресия, засягане на психическото му и физическо здраве и причиняване на 1 множество заболявания с траен характер, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане на оправдателната присъда в сила (потвърдителното решение на Кюстендилски Окръжен съд от 20.05.2019г.) до окончателното изплащане, като до пълния предявен размер от *** лева, както и за сумата от *** лева, представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на хонорар за адвокатска защита, е оставил без уважение исковата претенция като неоснователна и недоказана. Със същото решение съдът е осъдил Прокуратурата на Република България, да заплати на Г. Т. Р., ИВ. М. Р. и СТ. М. Р., като правоприемници на починалия ищец, сумата от *** лева, разноски по водене на делото, в т.ч. 10.00 лева платена държавна такса, както и *** лева заплатено адвокатско възнаграждение, с оглед изхода на спора, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Кюстендил, сумата *** лева, съставляваща заплатено от бюджета на съда, на основание чл.9а ал.2 от ЗОДОВ , възнаграждение за вещо лице по допусната в производството съдебномедицинска експертиза.

Въззивниците считат, че обжалваният съдебен акт е неправилен и несправедлив по отношение на частично признатите вреди, постановен в противоречие на изградената съдебна практика за причинени вреди от държавата. Твърдят, че КнРС неправилно е преценил фактическата обстановка и неправилно е обсъдил доказателствата, респ. неправилно е определил размера на обезщетението, несъобразявайки се с критериите за справедливост. Акцентират, че районният съд неправилно е възприел заключението на вещото лице за причините, довели до настъпването на смъртта на ищеца - наследодател на въззивниците, като сочат, че вещото лице никъде в заключението не било направило извод, че леталният край на наследодателя се дължи на неговата възраст и фактори, ограничаващи възможността за неговото възстановяване, и твърдят, че смъртта му пряко не е настъпила в резултат от въпросното обвинение и дело, но то косвено е причина за леталния му край. Възразяват като неправилен срещу отказа на КнРС да признае заплащането на адвокатски хонорар по НОХД №536/2012г., по което починалият ищец бил оправдан, и което било прието по настоящото дело, и сочат, че по него са представени доказателства за сключен адвокатски договор, твърдейки, че не се налага представянето на такъв договор допълнително. Считат, че решенията на ВКС, с които са обвързани мотивите на КнРС, не съответстват на казуса или са интрепретирани от съда неправилно и погрешно.

Иска се отмяна на обжалваното решение изцяло и постановяване на ново решение, с което предявените искове да се уважат изцяло. Претендират се направените разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор по въззивната жалба от насрещната страна Прокуратура на Република България.

По делото е постъпила втора въззивна жалба с вх.№271787/02.06.2021г., 2 депозирана от М.С. – прокурор при Районна прокуратура – Кюстендил, в качеството й на процесуален представител на Прокуратурата на Република България, насочена против същото решение с №260350/20.05.2021г. постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д.№405 по описа за 2020г. на същия съд, в осъдителната му част, в която се сочат аргументи за неправилност на обжалваното решение.

Твърди се, че отговорността на прокуратурата за причинени неимуществени вреди на М. Р. не следвало да бъде ангажирана изцяло, предвид обстоятелството, че в по-голямата си част наказателното производство се намирало в съда и други правни субекти, отговорни за своевременното разглеждане и решаване на делото. Твърди се, че по гражданското дело липсвали категорични доказателства ищецът да е претърпял неимуществени вреди, представляващи комплекс от изживени негативни емоции, както и липсвали доказателства за пряка причинно – следствена връзка между обвинението и твърдените вреди, както и че воденото наказателно производство обусловило промяна в поведението и начина му на живот. Сочи се, че посочените от ищеца свидетели били заинтересовани от изхода на производството, предвид близките им отношения.

Въззивникът възразява срещу размера на присъденото обезщетение, приемайки го за завишен и несъответен на икономическия стандарт в страната, на съдебната практика, вкл. тази на ЕСПЧ и несъобразен с вида, характера и интензитета на упражнената принуда. Твърди се, че в случая характерът и степента на увреждане не са високи и причинените неудобства вследствие на обвинението били обичайни при водено наказателно производство, а интензитетът на принуда и засягане на законоустановени свободи спрямо ищеца бил в най-ниска степен, предвид невзимане спрямо него на мярка за неотклонение и други мерки за процесуална принуда, неизвършване на множество действия по разследването, досъдебно производство не било продължило дълъг период, а в разумен срок, обвинението не било публично разгласено от прокуратурата.

Иска се изменение на обжалваното решение и намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в съответствие с действително претърпените вреди от ищеца и критериите за справедливост, алтернативно, намаляване на размера на присъденото обезщетение на основание чл.5 ал.2 от ЗОДОВ.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор по тази въззивна жалба от насрещната страна.

ОС-Кюстендил прие въззивните жалби за допустими, като подадени в срок, от страни, които имат право и интерес от обжалването и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

КнОС, след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема, че 3 въззивните жалби са неоснователни, а решението на КнРС в обжалваните части – т.е. изцяло - следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Съображенията за това са следните:

Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му в обжалваните части, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Кюстендил е валидно и допустимо.

Настоящият съдебен състав на КнОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и доколкото пред настоящата съдебна инстанция не са събирани доказателства, на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея.

Окръжният съд споделя изцяло и правните изводи на първоинстанционния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към повдигнатия за разглеждане спор.

По оплакванията във въззивните жалби относно правилността на атакуваното решение, трябва да се отбележи следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от М.С.Р.. от К. против Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за осъждане на ответника да заплати на ищеца, както следва: сумата от *** лева, представляваща обезщетение за претърпените от Р. неимуществени вреди – негативно засягане на честта и достойнството му, създаване и поддържане на чувство на несигурност и страх от незаконно осъждане, за нещо, което не е извършил, преживени душевни и физически болки и страдания, стрес, депресия, засягане на психическото му и физическо здраве и причиняване на множество заболявания с траен характер, настъпили в следствие на повдигнато и поддържано срещу него обвинение в извършване на престъпление по чл.170 ал.2 пр.1 и пр.3 във вр. с ал.1 пр.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, по което Р. е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №536/2012г. по описа на КнРС, потвърдена с решение по ВНОХД №117/2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.05.2019г (датата на влизане в сила на оправдателната присъда) до окончателното изплащане, а също и сумата от ***.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от Р. имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на хонорар за адвокатска защита в наказателното производство, приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.05.2019г (датата на влизане в сила на оправдателната присъда) до окончателното изплащане.

В хода на производството ищецът е починал и правоприемниците му Г.

Т. Р., ИВ. М. Р. и СТ. М. Р. са конституирани като страни по делото.

Горната искова претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважена частично за сумата от *** лева и отхвърлена 4 за горницата над нея до претендирания размер, а исковата претенция за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на ***.00 лева е отхвърлена изцяло, като въззивният съд дължи даване отговор на повдигнатите с въззивните жалби въпроси, заключващи се най-общо в следното: правилна ли е преценката на районния съд относно обема и характера на вредите, настъпили в резултат на неоснователното обвинение; следва ли Прокуратурата да носи отговорност за обезщетяване на тези вреди изцяло, предвид обстоятелството, че през по-голямата част от периода, през който е продължило производството, същото е било в съдебна фаза; определената от КнРС сума за обезщетяване на неимуществените вреди съответства ли на критерия за справедливост, въздигнат в чл.52 от ЗЗД; налице ли са предпоставки за намаляване на обезщетението при условията на чл.5 ал.2 от ЗОДОВ (когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането); налице ли са доказателства за претърпени имуществени вреди.

Въззивната инстанция споделя изводите на КнРС за доказаност естеството на настъпилите в правната сфера на М. Р. неимуществени вреди.

Установено е по делото, че образуваното през 2011г. наказателно производство срещу Р. за престъпление по чл.170 ал.2 пр.1 и пр.3 във вр. с ал.1 пр.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК е приключило с влязла в сила оправдателна присъда на 20.05.2019г., както и, че съдебното производство е било образувано през 2012г. – НОХД №536/2012г. Или – срещу първоначалния ищец е имало висящо наказателно производство за период от около 8 години. От показанията на свидетелите са установени негативните изживявания, които е имал Р. през този период – нервност, тревожност, притеснение, стрес, раздразнителност, безсъние, затваряне в себе си, безпокойство във връзка с работата му на държавен служител. Тези психични и емоционални отрицателни преживявания са мислими и по линията на обичайната житейска логика и категорично може да се приеме, че са настъпили в резултат на повдигането и поддържането на неоснователно обвинение в извършване на престъпление. От представените медицински документи и най-вече от заключението на вещото лице се установява и настъпването в този период на влошаване на здравословното състояние на Р., като експертът сочи, че стресът и отрицателните емоции влияят върху възбудимостта на вегетативната нервна система, която от своя страна е отговорна за състоянието и тонуса на вътрешните органи, което води до влошаване качеството на боледуване и на състоянието на лицето като цяло.