Решение № 1801 от 26.02.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1801

Бургас, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XIV-ти тричленен състав, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ГАЛИНА РАДИКОВА

Членове:

АТАНАСКА АТАНАСОВА

ТОДОР ИКОНОМОВ

При секретар ИРИНА ЛАМБОВА като разгледа докладваното от съдия ТОДОР ИКОНОМОВ административно дело № 20257040702435 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. С. С., [ЕГН], подадена чрез процесуален представител, против Решение № 780/17.10.2025 г., постановено по АНД № 3025/2025 по описа на Районен съд – Бургас. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на С. против заповед за задържане на лице с рег. № 434зз-162/21.05.2025 г., издадена от Д. Х. Д.– разузнавач във Второ РУ [населено място] при ОД на МВР – Бургас, с която на касатора е наложена принудителна административна мярка "задържане за срок до 24 часа" на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Касаторът оспорва съдебното решение, като твърди, че същото е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че в хода на проведеното производство не са били представени доказателства, които да мотивират издаването на оспорената заповед. Счита, че при издаването й административният орган е нарушил принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, както и че не е изпълнена целта на закона. Прави искане за отмяна на оспореното решение и отмяна на процесната заповед за задържане. Претендира разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не изпраща представител. С писмено становище, представено по делото поддържа жалбата, като излага и подробни доводи по същество на спора.

Ответникът по касация - Д. Х. Д.– разузнавач във Второ РУ [населено място] при ОД на МВР – Бургас, се явява лично, като изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Бургаският административен съд, след като обсъди доводите и становищата на страните, събрания по делото доказателствен материал и въз основа разпоредбите на закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

По делото е установено следното от фактическа страна:

На 11.04.2025г. във Второ РУ [населено място] била заведена преписка № 434000-5345/25 г. за това, че на 10.04.2025 г. в детски център „Лока“ в напитки, предоставяни от заведението, били сложени опасни за здравето вещества - престъпление по чл. 350, ал. 1 от НК. От извършените ОИМ била установена съпричастността на лицето Р. С. С..

Със заповед рег. № 434зз-162/21.05.2025 г., издадена от Д. Х. Д.– разузнавач във Второ РУ [населено място] при ОД на МВР – Бургас, Р. С. бил задържан за срок до 24 часа, затова че за него има данни, че на 10.04.2025 г. [населено място], детски център „Лока“, турил в напитка – вино, опасни за здравето вещества - престъплението по чл. 350, ал. 1 от НК.

С обжалваното в настоящето производство решение, Районен съд - Бургас е отхвърлил жалбата, като е приел, че издадената заповед за задържане на лице е законосъобразна. От правна страна съдът е приел, че формата на административния акт е спазена, тъй като заповедта е издадена в писмена форма съобразно чл. 59 АПК и съответства на императивните законови изисквания досежно нейното съдържание. Приел е, че посоченото основание за задържане в издадената заповед изпълнява целта на закона, предвид високата степен на обществена опасност на деянието, неговата системност и реално съществуващата опасност деецът да повлияе на хода на разследването и да възпрепятства установяването на обективната истина по него. Изложени са мотиви, че наложената спрямо жалбоподателя ПАМ – фактическо задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок до 24 часа, се явява съразмерна, тъй като в случая са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. С оглед на това РС отхвърлил жалбата.

Оспореното решение е валидно, допустимо, но неправилно като постановено в противоречие с материалния закон.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Заповедта за задържане на лице е издадена на правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, според която норма полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Упражняването на правомощието по чл. 72 ЗМВР е в условията на оперативна самостоятелност и при предоставена на полицейския орган възможност да прецени, при наличие на нормативно установените фактически предпоставки, да наложи или не принудителната административна мярка. Следователно извършваната от съда проверка при оспорване на заповед, издадена на основание чл. 72, ал. 1 ЗМВР, обхваща преценката дали административният орган е разполагал с дискреционна власт и спазил ли е изискванията за законосъобразност на административния акт, очертани в нормата на чл. 146 АПК.

Настоящата инстанция счита, че процесната принудителна административна мярка, се явява незаконосъобразна поради несъответствието й с целта на закона и нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Съгласно чл. 4, ал. 2 вр. чл. 6, ал. 2 от АПК, административните актове се издават за целите, установени от закона, като не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издават. Задържането за срок до 24 часа по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по см. на чл. 22 от ЗАНН, според която норма принудителните административни мерки имат за цел предотвратяване или преустановяване извършването на нарушение или престъпление, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Всяка принудителна административна мярка налага неблагоприятни последици за адресата с цел постигане на правноопределен резултат. Във връзка с горното при прилагане на мерките по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи следва да съобразят и необходимостта от тяхното налагане за всеки конкретен случай. С оглед правната природа и характера на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, целта на принудителната административна мярка, обективирана в заповедта за задържане, е преустановителна и предотвратяваща - прилага се с цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие.

В конкретния случай не се установява съответствието на оспорената заповед за задържане с посочените цели, т. е., приложената принудителна административна мярка се явява несъответна на целта на закона. Не е ясно защо касаторът е задържан и с какво неговото задържане е допринесло за постигане на преследваната от закона цел. В хипотезите на чл. 72, ал. 1, т. 1 до т. 7 от ЗМВР полицейските органи действат в условията на оперативна самостоятелност, но при положение, че се обоснове необходимостта от задържането на конкретното лице. Правомощията на органите на МВР в този смисъл могат да бъдат упражнявани само и единствено, ако резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на принудителната мярка, което в процесния случай не се установява. По делото липсват данни С. да се е укривал или да е възпрепятствал действията на полицейските органи, които да налагат ограничаване на личната му свобода за извършване на неотложни оперативно-издирвателни мероприятия. От приобщените доказателства по делото не се установяват неотложни действия или мероприятия да са извършени от полицейските органи с участието на С. по образуваното досъдебно производство. Напротив, в проведеното съдебно заседание пред въззивния съд, ответникът Д. е заявил, че не са извършвани процесуални действия със задържания, като при задържането му е проведена единствено беседа.

Нарушен е принципът за съразмерност по чл. 6 АПК, съобразно който прилагането на принудителна административна мярка по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигане на законовата цел. В конкретния случай нито е обосновано, нито е доказано, че за постигане на законовите цели е било необходимо задържането за срок до 24 часа. По делото липсват данни, въз основа на които да може да се направи извод, че е съществувала опасност лицето да се укрие, да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно преследване. Няма данни, задържаното лице да е привлечен в качеството на обвиняем. В конкретния случай, евентуалната съпричастност на С. към извършеното престъпление е можело да бъде установена чрез призоваването му за разпит по образуваното ДП, без да бъда налагана ПАМ по реда на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността, че административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. От доказателствата по делото е очевидно, че не е спазено изискването осъществяването на преследваната от закона цел с прилагането на ПАМ да не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

По изложените съображения, съдът намира касационната жалба за основателна, поради което оспореното решение на Районен съд - Бургас следва да бъде отменено.

При този изход на спора, на касатора се дължат направените разноски по делото, които са в размер на 424,37 EUR, от които 35,79 EUR (за заплатена държавна такса за подадената касационна жалба, 5.11 EUR - за заплатена държавна такса за подадената жалба пред РС - Бургас и 383.47 EUR – заплатен адвокатски хонорар по АНД № 3025/2025 по описа на Районен съд – Бургас.

Мотивиран от изложеното на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 218 от АПК във вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, Административен съд – Бургас,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 780/17.10.2025 г. постановено по АНД № 3025/2025 по описа на Районен съд – Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 434зз-162/21.05.2025 г., издадена от Д. Х. Д.– разузнавач във Второ РУ [населено място] при ОД на МВР – Бургас.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР [населено място] да заплати на Р. С. С., [ЕГН], сумата от 424,37 EUR, представляваща разноски по делото за две инстанции.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: