Решение № 19949 от 23.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19949 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110142191 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на ЗД „*****“ АД срещу А. Г. Г., с която е предявен осъдителен иск за сумата от 288.94 евро /евровата равностойност на 565.11 лв./ – регресно вземане по щета № ********** за изплатено от ищеца в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски във връзка с имуществените вреди, причинени на лек автомобил, марка „********“, с рег. № ******, при ПТП на 23.12.2021 г. в гр. София, настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на ответника при управление на лек автомобил, марка „******“, с рег. № *******, като ответникът е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва за периода от 31.07.2025 г. до окончателното плащане.

Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че е бил налице при него договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил, марка „******“, с рег. № *******. Излага, че в срока на договора – на 23.12.2021 г., в гр. София, ответникът при навлизане с автомобила в кръгово кръстовище преминал в най-вътрешната лента и поради управление с несъобразена скорост изгубил контрол над автомобила и причинил ПТП с лек автомобил, марка „********“, с рег. № ******, в резултат на което му нанесъл материални щети, след което без да бъде постигнато съгласие между водачите за виновността и без да изчака контролните органи ответникът напуснал местопроизшествието. Посочва, че във връзка с това събитие при него е образувана щета № ********** въз основа на регресна претенция на застрахователя на увредения автомобил, по която ищецът е изплатил сума в размер на 540.11 лв. Счита, че с плащането е придобил срещу ответника право на регрес за сумата от 565.11 лв., включваща изплатеното регресно задължение и собствените му ликвидационни разноски в размер на 25 лв. Твърди, че е поканил ответника да плати задължението си, но плащане не е направено.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който 1 оспорва предявения иск. Счита, че представените доказателства не са достоверни и не са достатъчни за доказване на противоправното му поведение. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. Съгласно посочената разпоредба застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина, като в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.

По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно следните факти: съществуване към процесната дата на валиден договор, сключен с него, за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за лек автомобил, марка „******“, с рег. № *******; настъпване в срока на застрахователното покритие на ПТП между лек автомобил, марка „******“, с рег. № *******, управляван от ответника, и лек автомобил, марка „********“, с рег. № ******, застрахован по имуществена застраховка „Каско“; че ПТП е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на ответника; че в резултат на ПТП са настъпили твърдените имуществени вреди по лек автомобил, марка „********“, с рег. № ******, и техния размер; че в изпълнение на договорното си задължение ищецът е извършил плащане в твърдения размер по регресната претенция на застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ на увреденото МПС, за което е сторил ликвидационни разноски; напускането от ответника на мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.

В случая в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 2 ГПК с Определение № 27663/31.07.2026 г., в което е обективиран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства за това, че в изпълнение на договорното си задължение е извършил плащане в твърдения размер по регресната претенция на застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ на увреденото МПС. Въпреки това и въпреки че в първото открито заседание ответникът изрично оспорва извършването на такова плащане от ищеца към застрахователя по имуществена застраховка „Каско“, ищецът не ангажира никакви доказателства за този намиращ се в негова доказателствена тежест факт.

Следователно поради пълното процесуално бездействие на ищеца /на фона на изпълнени служебни задължения от страна на съда/ твърдението му за извършено от него плащане в полза на суброгиралия се в правата на увреденото лице застраховател по имуществена застраховка „Каско“ е останало недоказано, т.е. недоказан е един от правопораждащите правото по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ факти.

Горното е достатъчно за формиране на извод, че предявеният иск е неоснователен, поради което е безпредметно обсъждането на другите елементи от фактическия състав на вземането и на относимите към тях доказателства, защото каквито и фактически и правни изводи да формира съдът по отношение на тях, те не биха променили крайния изход на делото.

По разноските:

Независимо от отхвърлянето на иска на ответника не се дължат разноски, защото не доказва извършването на такива.

2

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „*****“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. *******, срещу А. Г. Г., с адрес: гр. *********, иск с правно основание чл.

500, ал. 1, т. 3 КЗ за сумата от 288.94 евро /евровата равностойност на 565.11 лв./ – регресно вземане по щета № ********** за изплатено от ищеца в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски във връзка с имуществените вреди, причинени на лек автомобил, марка „********“, с рег. № ******, при ПТП на 23.12.2021 г. в гр. София, настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на ответника при управление на лек автомобил, марка „******“, с рег. № *******, като ответникът е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва за периода от 31.07.2025 г. до окончателното плащане.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3